Решение № 85 от 04.12.2024, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Котел, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20242210100496 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район „Люлин”, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, ЕИК 203670940, срещу К. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, *******, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми – предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 58/2023г.:

79,14 лв. – неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 4053433500 от 06.12.2021г.;

53,41 лв. – лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 15.06.2022 г. до 07.02.2023г.

Законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга.

В исковата молба се твърди, че на 31.01.2024г. е подписано Приложение № 1/31.01.2024г. на основание чл. 1.3 от сключения на 31.01.2024г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с № 4053433500, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника е прехвърлено в полза на ищцовото дружество ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 31.01.2024г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2024г.

1

В исковата молба се посочва, че процесното вземане произтича от сключен на 06.12.2021г. Договор за потребителски кредит с № 4053433500, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и К. А. М., съгласно който кредитора е предоставил кредит в размер на 389 лв. за общо ползване. Навеждат се твърдения, че ответникът се е задължил да върне кредита ведно с уговорените лихви до 15.06.2022г. Посочва се, че съгласно чл. 9 от Договора за отпуснатата сума се дължи възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 34,67 %, а в случай на просрочие, съгласно чл. 9.4 от Договора се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на просрочие. Посочва се, че в Договора е инкорпориран и погасителен план.

Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд.

Прави се искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 58 по описа на Районен съд Котел за 2023 г:

Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.

Постъпила е молба, в която се посочва, че се поддържа изцяло исковата молба, както и се прави искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай че са налице законовите предпоставки за това.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В съдебно заседание, проведено на 28.11.2024 г. ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид искането на ищцовото дружество за постановяване на неприсъствено решение, намира следното:

Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е по иска за главницата да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по договор за кредит; изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата; наличие на валидно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане, за която да е бил надлежно уведомен длъжникът.

В тежест на ищеца е по иска за обезщетение за забава да установи съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното задължение и размер на вземането за мораторна лихва; наличие на валидно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане, за която да е бил надлежно уведомен 2 длъжника.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си по договора за потребителски кредит, за което обстоятелство същият не сочи доказателства.

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение при наличието на няколко отрицателни предпоставки - „Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие“.

Тези отрицателни предпоставки са налице по настоящото дело, тъй като ответникът не представи отговор на исковата молба, не се яви в първото заседание и не направи искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Ищцовата страна се възползва от правото си по чл. 238, ал. 1 от ГПК и в молба, подадена до съда преди първото съдебно заседание прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато:

1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;

2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

От представените по делото писмени доказателствени средства може да бъде направен вероятен извод за основателност на претенцията.

Съдът, като съобрази и предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК, в първото съдебно заседание прекрати съдебното дирене и обяви, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Ето защо, с оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявеният иск следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, в полза на ищцовото дружество се поражда правото да им бъдат заплатени направените разноски. При съобразяване приетото в т.12 от ТР от 18.06.2014г по т.д.№4/2013 на ОСГТК, съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство.

В настоящата инстанция ищецът е направил разноски в размер на 75 лв. за държавна такса и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 75, 00 лева (юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лева и държавна такса в размер на 25, 00 лева).

3

В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 275 лева (този размер е изчислен върху сбора от платената държавна такса и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение от 200 лева – чл. 78, ал. 8 във вр. с чл.

26а във вр. с чл. 25 от НЗПП) – разноски в исковото производство и сумата от 75, 00 лева – разноски в заповедното производство.

При тези мотиви, Районен съд Котел

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район „Люлин”, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.

2, оф. 4, ЕИК 203670940 срещу К. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, *******, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 79,14 лв. – предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 58/2023 г. по описа на Районен съд Котел, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 4053433500 от 06.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (15.02.2023г.) до окончателно плащане на сумата.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район „Люлин”, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.

2, оф. 4, ЕИК 203670940 срещу К. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, *******, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД че ответникът дължи на ищеца сумата от 53,41 лв. – предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 58/2023 г. по описа на Районен съд Котел, представляваща – лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 15.06.2022 г. до 07.02.2023г.

ОСЪЖДА К. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, *******, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район „Люлин”, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, ЕИК 203670940, сумата от 275 лева – разноски по гр.д. № 496/2024 г. по описа на Районен съд Котел.

ОСЪЖДА К. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, *******, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район „Люлин”, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, ЕИК 203670940, сумата от 75, 00 лева – разноски по ч.гр.д. № 58/2023 г. по описа на Районен съд Котел.

Решението се постановява при наличието на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението на основание чл.239,ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

4

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 5