Решение № 206 от 18.08.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Кюстендил, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20251500500255 по описа за 2025 година

С. М. Ц., с адрес: гр. Перник, ***, обжалва Решение № 190 от 17.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1280 / 2024 г. на Районен съд – Кюстендил.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт Районен съд – Кюстендил е признал за установено в отношенията между страните, че С. М. Ц. дължи на Р. М. К. сумата от 2330,00 лева, представляваща неизплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № 19518 от 04.11.2019 год., за която сума в полза на последния е издадена Заповед № 1308/31.05.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2311/2023 год. по описа на Районен съд - гр.Перник, ведно със законната лихва върху същата, считано от 29.05.2023 год. до окончателното й изплащане.С решението на КнРС С. М. Ц. е осъден да заплати на Р. М. К. сумата от 47,00 лева, представляваща сторените от последния разноски по ч.гр.д.№ 2311/2023 год. по описа на РС - Перник, както и сумата от 728,65 лева, представляваща сторените в исковото производство разноски.

Въззивникът обжалва постановения от Районен съд – Кюстендил съдебен акт в цялост с доводи за неговата неправилност. Твърди, че в присъствието на свидетеля адв. Н. Ц. разговори между страните по настоящото дело не са водени никога, противно на изложеното в свидетелските показания на същия, като счита, че действащ адвокат няма право да бъде свидетел по дело. Поддържа, че е заплатил на адв. Р. К. в офиса му сумата от 2400лв. за завеждане на делото по повод трудовата злополука.

Иска се отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещната страна Р. М. К. чрез процесуалния представител по пълномощие адв.С. Х., в който отговор се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и 1 се оспорват изложените в нея твърдения. Поддържа се, че хонорарът за воденото от името на ответника дело по повод трудова злополука не е бил заплатен при подписване на договора за правна помощ поради наличието на финансови затруднения за ответника, който поел ангажимент да го заплати до приключване на делото, като разговорът се провел в присъствие на разпитаните като свидетели в първоинстанционното производство лица.

Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно. Претендират се разноските във въззивното производство.

Окръжният съд е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД във вр.с чл.36,ал.1 ЗАдв. и чл.86 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 2330,00 лв.

(две хиляди и триста и тридесет лева), представляваща неизплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № 19518 от 04.11.2019 год.,за която сума в полза на ищеца е издадена Заповед № 1308/31.05.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2311/2023 год. по описа на Районен съд - Перник, ведно със законната лихва върху същата, считано от 29.05.2023 год. до окончателното й изплащане.

Към исковата молба е представен Протокол №3 от 24.02.2022г. от заседание на Съвета на Адвокатска колегия – Перник, респ.направено е искане за допускане на свидетел за установяване на фактите, свързани с проведените разговори за отлагане на плащанията и дадените указания (срвн.приложеното гр.д.4743/2023г.на Районен съд – Перник).

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответната страна, като се поддържа, че действително ответникът е ангажирал ищеца в качеството му на адвокат да го представлява пред Районен съд – Пловдив, като е било образувано гр.дело № 18/2020г.по описа на посочения районен съд по повод претърпяна от Ст.Ц. трудова злополука и с Решение от 20.11.2020г.му е било присъдено обезщетение в размер на 28 000лв., което е обжалвано и с Решение №260674/19.05.2021г. Пловдивският окръжен съд е намалил размера на обезщетението на 20 000лв., присъдил е разноски за първата инстанция за адвокатско възнаграждение, но не е присъдил такива за въззивната инстанция. В отговора са изложени същевременно съображения за неоснователност на исковите претенции, предмет на настоящото дело, като се правят следните възражения - твърди се, че страните са подписали договор за правна помощ с №19518 от 04.11.2019г. с договорено и заплатено на същата дата лично от ответника „на ръка“ претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2330лв., като в този момент са били само двете страни. Твърди и, че ищецът не е изпълнил задълженията си съгласно Закона за адвокатурата и не е защитил правата му относно доказване на претенцията в пълнота и не е присъствал на проведените заседания в ПОС.

2

Към отговора са представени решение №261367/20.11.2020г. по гр.дело №18/2020г.на РСПловдив, решение № 260674/19.05.2021г.по гр.дело №396/2021г.на ОС-Пловдив и разпореждане от 17.05.2021г.по гр.дело №396/2021г.на ОС-Пловдив, които не са оспорени.

С решение №261367/20.11.2020г по гр.дело №18/2020г.на РС-Пловдив на ищеца по него са присъдени освен обезщетение за неимуществени вреди по иск по чл.200 КТ в размер на 28 000лв., още и разноски по компенсация в размер на 1071,80лв. адвокатско възнаграждение, като искът до пълния размер – 60 000лв., е отхвърлен.Видно от решение № 260674/19.05.2021г.по гр.дело №396/2021г.на ОС-Пловдив, във въззивното производство са разгледани както жалба на „Куултранс“ООД, така и въззивна жалба на С. М. Ц. чрез адв.Р.

К., насочени срещу цитираното решение по гр.дело №18/2020г.на РС-Пловдив, като същото е потвърдено в частта за присъдено обезщетение до размер на 20 000лв. ,т.е. намален е размерът на присъденото обезщетение, както и размерът на присъдените в първоинстанционното решение разноски в полза на Ц. - на 776,67лв. От приложеното разпореждане от 17.05.2021г. по гр.дело №396/2021г.на ОС-Пловдив, се констатира, че е оставена без уважени молба , депозирана от С. Ц. за възобновяване на съдебното следствие по същото въззивно дело, като съдът е констатирал, че не са били налице пречки за разглеждането му- въпреки неявяването на Ц. и пълномощника му в о.с.з.на 28.04.2021г.

В първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 18.01.2024г. по гр.дело №923/2023г.на Районен съд-Радомир, когато е изготвен доклад с разпределение на доказателствената тежест и произнасяне по доказателствените искания, съдът е указал на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че : „не сочи писмени доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение по договора“ , за представяне на каквито делото е било отложено, предвид изявление на ответника, че не носи договора за правна защита. В това съдебно заседание ответникът е заявил, че е съгласен: “да се разпита свидетеля в съдебно заседание на ищеца“, а районният съд се е произнесъл по направеното искане за допускане на свидетелски показания , но същевременно е предоставена възможност на ответника: “ в срок до следващо съдебно заседание да вземе становище по искането за допускане на свидетелски показания чрез разпита на един свидетел от ищцовата страна“след горепосочените изявления, но и след като ответникът е заявил, че държи свидетелят на ищцовата страна да бъде разпитан в следващо съдебно заседание. Същевременно, в същото заседание на 18.01.2024г. са депозирани свидетелски показания на свид.Н. Ц., който сочи, че си спомня конкретното дело, което адв.К. е водил за обезщетение за получени от ответника травми по време на работа, като знае, че ищецът е изпълнил на първа инстанция в Районен съд-Пловдив своите задължения и постигнал по мнение на свидетеля един добър резултат – присъдени били в рамките на 28000-30000лв.от претендираните 60 000лв., но клиентът искал да бъдат включени в експертизата и други заболявания, които нямат връзка с получената травма. Свидетелят сочи, че :“Адвокатският хонорар за първата инстанция не беше заплатен, а беше записан и колегата се ядосваше, че на собствени разноски с личния си автомобил ходи до гр.Пловдив.“ Свидетелят твърди и , че ищецът е отказал „да отиде на втора инстанция“, както и, че е имало уговорка ответникът да заплати хонорара, като получи парите от обезщетението, но не се е появил.

Констатира се, че е приет като доказателство - видно от проекта за доклад, съдържащ се в определение от 03.01.202г.по гр.дело 923/2023г.на РС-Радомир и обявен на страните – срвн.протокол от с.з.на 18.01.2024г.по същото дело, приложеният към исковата молба протокол №3 от 24.02.2022г.от редовно заседание на Съвета на адвокатска колегия – Перник, с което е разгледана молба на адв.Р. К. за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.36,ал.3 от ЗАдв. , Съветът е приел решение да уважи искането и на осн.чл.7,ал.5 във вр.с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. е определил възнаграждение в размер на 2330лв. на адв.Р. М. К. срещу С. М. Ц. за процесуално представителство, защита и съдействие по Договор за правна защита и съдействие №19518 от 04.11.2019г.

От протоколите по гр.дело №1280/2024г.на РС-Кюстендил се констатира, че открити съдебни заседания са били проведени на 04.12.2024г. и на 22.01.2025г. ( след като са били отменени определения от с.з.на 25.09.2024г. за даване ход на делото, приключване на 3 съдебното дирене и даден ход на устните състезания и производството е било възобновено с определение № 1349 от 03.10.2024г.).

Видно от протокола от съдебното заседание на 04.12.2024г.в същото е бил представен от ответника и приет като доказателство по делото договорът за правна защита и съдействие №19518/94.11.2019г., като поради отсъствие на ищцовата страна в това заседание районният съд е дал възможност на ищеца да вземе становище относно посочения договор и „ да го оспори най-късно в следващо съдебно заседание“; респ.задължил е ищеца:“да представи посочения в исковата молба договор за правна защита и съдействие с №19518/04.11.2019г. или ако посочения в исковата молба и сигнатура е този, който се представя в днешно съдебно заседание от ответника, да заяви това обстоятелство“.

Както се констатира от протокол рег.№57/22.01.2025г. по гр.дело №1280/2024г.на КнРС, в съдебното заседание на 22.01.2025г., в което страните са се явили лично, от ищеца е представен за констатация находящият се у него договор за правна защита №19518/04.11.2019г. с искане след като съдът извърши констатация за съответствие или не с представения от ответника в предходно съдебно заседание, да го върне на ищеца, тъй като се намира в кочан, каквато констатация районният съд е извършил, установявайки идентичност с приложеното по делото копие, след което оригиналът е върнат на приносителя.