Решение № 4787 от 12.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4787 гр. София, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20241100506957 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 437 ГПК.

Образувано е по частна жалба на “БС К.” АД срещу постановление от 02.04.2024 г. на ЧСИ Н.М., с което е отказано намаляване на размера на приетите разноски по делото - 3500 лева адвокатско възнаграждение в полза на взискателя М.П.Й.. Жалбоподателят посочва, че определеното от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение не отговаря на правната и фактическа сложност на изпълнителното дело и обема процесуални действия. Моли съда да отмени обжалвания акт в частта над сумата от 200 лв., дължима по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнагарждения.

В отговор ответника по жалбата М.Й. заявява становище за неоснователност. Посочва, че съзнателно в продължение на месец длъжникът не заплаща доброволно претендираните суми е станал причина за образуване на изпълнителното дело. Сумата от 20633,61 лв. е събрана след срока за доброволно изпълнение вследствие на реализиран изпълнителен способ. Определеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер според цитираната от жалбоподателя наредба.

ЧСИ Н.М. излага мотиви за неоснователност. Съдебният изпълнител е отчел, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е близо до минималното.

Нормативното основание за дължимост на разноските е чл. 79, ал. 1 ГПК, като разноските за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело не представляват разноски за извършване на конкретен изпълнителен способ. Взискателят не може да бъде лишен от правото му да има адвокат, който да следи за интересите му в изпълнителното производство 1 независимо как ще се развие то.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Жалбата е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20248410400523 по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СРС е образувано по молба вх. № 012429/15.02.2024 г. на взискател М.П.Й. въз основа на изпълнителен лист от 11.01.2024 г. по гр. дело № 29056/2019 г. на СРС за сумата от 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, 95,40 лв. - имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.05.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - 6222,72 лв. - лихва за забава върху претенцията за неимуществени вреди за периода 09.11.2017 г. - 22.05.2019 г., 14,84 лв. - лихва за забава върху претенцията за имуществени вреди.

С молбата е избран като изпълнителен способ запор на банкови сметки на длъжника.

Приложен е договор за правна защита и съдействие с отбелязване адвокатското възнаграждение да е дължимо при условията на чл. 38, ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата . за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело.

С разпореждане от 15.02.2024 г. съдебният изпълнител е определил разноски за процесуално представителство на взискателя по реда на чл. 38, ал. 2 т. 3 ЗАдв. в размер на 3500 лв. с отбелязване да са дължими на основание чл. 10 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника “БС К.” АД на 20.03.2024 г. В поканата наред със сумите по изпълнителния лист и таксите по изпълнителното дело като дължимо е отразено и адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 3500 лв.

Молба вх. № /22.03.2024 г. е депозирана до съдебния изпълнител от “Българоамериканска кредитра банка” АД, в която се сочи, че сумите по запорното съобщение са блокирани, извършено е пълно плащане и запорът е изпълнен.

С молба от 29.03.2024 г. длъжникът е поискал намаляване на определеното като дължимо адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.

С разпореждане от 02.04.2024 г. молбата е оставена без уважение от съдебния изпълнител.

Настоящият съдебен състав взема предвид, че в решение С-438/22 на СЕС се приема, че национална правна уредба, съгласно която от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от 2 минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. " Също така, в решението е посочено, че не може да се приеме съдът да може да съизмерява възнагражденията, които определя с посочените в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като поради ограничението на конкуренцията, те не отразяват реално пазарните условия и не могат да представляват пазарни цени. Поради противоречие на националната правна уредба на чл. 101 от ДФЕС, националната правна уредба, предвиждаща, че при наличие на право на разноски за страната, съдът определя възнаграждение в съответствие с наредбата, предвидена в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, следва да бъде оставена неприложена. Същевременно следва да бъде съобразена регламентацията, според която размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и обоснован.

При определянето му съдът очита обема на извършените от процесуалния представител на взискателя действия по изпълнителното дело - ограничаващи се до подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Не се спори, че плащане е постъпило в срока за доброволно изпълнение, макар и в резултат на наложен запор на банкови сметки на длъжника. Ето защо и на този етап от развитие на производството адвокатско възнаграждение в посочения в частната жалба размер от 200 лв. се явява справедлив и за разликата до 3500 лв. обжалваното разпореждане следва да се отмени.

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното производство не следва да се присъждат, тъй като предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника “БС К.” постановление с разпореждане от 02.04.2024 г. по изпълнително дело № 20248410400523 по описа на частен съдебен изпълнител Н.М. в частта, с която е отказано намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя М.П.Й. за разликата над 200 лв., като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА дължимото от “БС К.” АД, ЕИК ******* на М.П.Й., ЕГН ********** по договор за правна защита и съъдействие с адв. В.А.К. от 01.02.2024 г. договорено по чл. 38 ЗАдв. от 3500 на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4