Решение № 121 от 28.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Кърджали, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Невена К. Калинова

Петър Д. Дамянов при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20265100500160 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. N 4032/16.04.2026 г. по входящия регистър на РС – Кърджали, подадена от Р. Н. А. от с.Я., общ. К., чрез адв. С.

М. от АК – К., срещу решение N 181 от 01.04.2026 г. по гр. д. N 1245/2025 г. на Районен съд – Кърджали, с което предявенитe от М. Н. Ю. от гр.К. против Р.

Н. А. от с.Я., общ. К. осъдителни искове за собственост на поземлен имот и две сгради, общо три обекта на правото на собственост, са уважени в пълния им предявен размер от по 1/2 идеална част за всеки един обект. Решението на РС – Кърджали се обжалва като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано, с искане да се отмени и предявените искове да се отхвърлят, като се претендират направените по делото разноски. Изложени са оплаквания за необсъждане на събраните по делото доказателства и за неправилен краен извод, противоречащ на установените по делото факти, че не се установява ответникът по исковете, сега въззивник, да е манифестирал владението си пред ищеца.

Въззиваемият М. Н. Ю. от гр.К. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез 1 представител по пълномощие, с отговор оспорва въззивната жалба, с искане да се остави без уважение, да се потвърди обжалваното съдебно решение и да му се присъдят разноски за въззивна инстанция.

В съдебно заседание въззивникът Р. Н. А. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемият М. Н. Ю. чрез представител по пълномощие оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да се потвърди, като претендира разноски по делото.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд по гр. д. N 1245/2025 г. по описа на Районен съд – Кържали е образувано по искова молба, подадена от М. Н. Ю., чрез надлежно упълномощен адвокат, против Р. Н. А., по искове по чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с пл.сн. N 34 по КРП на с. Я., общ. Ч., обл. К., одобрен със заповед N 38/20.03.1993 г., представляващ дворно място с площ от 580 кв.м., ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м., състояща се от две стаи и коридор на първия етаж и две стаи, коридор и тераса на втория етаж, обслужван от външно стълбище, както и полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 20 кв.м., при граници на целия имот: изток - поземлен имот с пл.сн. N 36; запад- улица; север- поземлен имот с пл.сн. N 35 и юг- поземлен имот с пл.сн. N 33 и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху притежаваната 1/2 идеална част от гореописаните имоти. Посоченото от ищеца придобивно основание е наследство от брат й Т. Н. А., роден на**********г., починал на ********** г. в гр. К., който приживе се легитимирал като собственик на процесните имоти въз основа на обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 от ГПК, по която е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот от 21.05.2009г. на нотариус с район на действие PC- К . , като брат й Т. Н. А. съгласно 2 удостоверение за наследници N 14/26.09.2025 г., изд. от община Ч., оставил за свои законни наследници сестра си М. Н. Ю. и брат си Р. Н. А., които придобили по наследство от починалия си брат по 1/2 идеална част от процесните имоти. За същите ответникът Р. Н. А. се снабдил на 03.10.2023г. с нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давност на нотариус с район на действие PC-К., като ги владеел и ползвал, без в негова полза да е изтекла предвидената в закона придобивна давност за собствените на ищеца идеални части.

В срока по чл. 131 от ГПК с отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете по основание, при възражение, че владеел и ползвал необезпокоявано процесните имоти още от 1989 г., поради което ги е придобил по давност, като през годините направил ремонт на покрива и цялостен ремонт на къщата, през 2000 г. измазал къщата отвътре, сменил врати, прозорци, ел. инсталация и ВиК инсталация, поради което моли исковата претенция да се отхвърли.

От събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се установяват следните обстоятелства:

Ищецът и ответникът са брат и сестра и наследници по закон на брат си Т. Н. А., с ЕГН **********, починал на ***** г. в гр. К., който приживе на основание чл.587, ал.2 от ГПК е признат за собственик по давност на процесните имоти с нотариален акт за собственост на недвижим имот N ******г., том****, рег. N *******, дело N ******** г. по описа на нотариус с район на действие PC-К., които имоти на основание чл.8, ал.1 от ЗН след смъртта му се придобиват от наследниците му по закон, страните по делото, в равни идеални части. Така ищецът установява правопраждащите правото й на собственост факти, к а т о с отговора на исковата молба ответникът не е оспорил изрично придобиването на процесните имоти по давност от брат му Т. А. по посочения нотариален акт.

С ТР N 11/2012г. от 21.03.2013г. по тълк. д. N 11/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на 3 признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК, и когато и двете страни в правния спор се легитимират с нотариални актове за право на собственост върху имота/било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорване на правата ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

Поради така приетото и с оглед снабдяването на ответника с нотариален акт, с който се признава правото му на собственост върху процесните недвижими имот по реда на чл.587 ГПК, следва да се установи налице ли е от негова страна завладяване на процесните имоти и изместване от правото на собственост на същите на общия наследодател на страните, а след смъртта му – и на ищеца от правото й на собственост по наследване.

От показанията на св.И. К., братовчедка на страните, се установява, че чичо й, баща на страните, имал три деца, като ищецът се омъжила и напуснала бащината къща и с.Я., ответникът продължил да живее в нея като младоженец, после заедно с жена си се установили в с.К., обл.Г., където работели тютюн, след което заминали за Т. и после пак се върнали в с.К., като около 1992-1993г. свидетелката обявила къщата си за продан-тя била съседна на къщата на чичо й, в имот с номер 35, и той я купил с генерално пълномощно за сина си Р., който след като се завърнал в с.Я., се настанил в тази къща, а в бащината къща останал да живее брат му Т. заедно с родителите си. Двете къщи се намирали в два съседни имота, разделени с обща телена ограда и на границата им имало плевни, като имотите били извън регулация и те нямали документи за тях. Тогава братът на страните Т. работел в Г. и се връщал 4-5 пъти годишно, грижел се за родителите си, а през 2009г. изкарал документи за бащината къща със съгласието на майка си и сестра си, и без Р. да реагирал по някакъв начин, като това се знаело в цялото село. След смъртта на родителите на страните и до смъртта на Т. никой друг не е живял в къщата им, нито Р. й бил правел ремонти. Докато Т. бил жив, сам поемал разходите за вода, ток и подръжка на къщата, изградил ограда около имота и през цялото това време Р. със семейството си живеел в купената за него от баща му къща, като двамата му сина не живеели в с.Я., единият живеел в с.Ж., а другият в гр.Х..

4

От показанията на св.Ф. И.се установява, че страните по делото М. и Р. живеели заедно с брат си Т. в бащината си къща в с.Я., а след като Р. се оженил, през 1980 г. отишъл да работи в с.К., обл.Г., после отишли в Т., после се върнали отново в с.К., около 1995г. се прибрали в с.Я. и с жена му заживяли в собствена на Р. къща, съседна на тази на баща му, дворовете на които са разделени с една ограда, този на баща му с номер **, а този на Р. с номер **.

Къщата на Р. била на брата на баща му и баща му купил къщата, но тогава никой нямал документи. Такива Т. изкарал за бащината къща, като след като се върнал от Г. стегнал втория етаж, който временно, за около година, отстъпил на малкия син на брат си Р., а сам той живеел на първия етаж.

Понастоящем тази къща била занемарена и никой не живеел в нея, нито ползвал двора й, като свидетелят, който живее в къща на около 20 метра от същата, видял само, че Р., който си живеел в неговата къща, ангажирал някъде през м.ноември 2025г. човек, който развалял един навес зад къщата на Т. и изкарвал ламарините му.

От показанията на св.Ш. М. се установява, че Р. има собствена къща в с.Я., която гледа към къщата на брат му, а също, че Р. има две къщи в селото – на едната е собственик от 1989г., а на другата –от около 10-на години, като на предявената му скица от съда свидетелят посочва, че Р. живее в къщата в имот ** и за другата къща не може да посочи къде се намира. Сочи, че Р. поддържал къщата на Т. до смъртта му, както и след смъртта му - направил ремонт на покрива, сменил дограмата. Двете къщи, които Р. имал в селото, били построени заедно, а другата къща, която била на Р. я взели от брата на св.И. К. и Р. в момента живеел в къщата в с.Я., купена от баща му.

От показанията на св.Е. М. се установява, че Р. живее в къща, купена от баща му през 1990 г., като той има и друга къща – тази на баща му, която в момента стопанисвал и в която живеел брат му Т., който бил по чужбина и Р. се грижил за същата, направил ремонт на покрива.

От анализа на събраните свидетелски показания се установява, че приживе бащата на страните е направил разпределение на имоти, които имал, като старата къща, в която живеел със семейството си, оставил на сина си Т., а на сина си Р. купил нова къща, съседна на старата. Така владението на процесния имот е предадено на брата на страните Т. от техните родители и той през 2009 г. е доказал пред нотариус осъществяването на придобиването на 5 имота по давност въз основа на обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 от ГПК.

Установява се от гласните доказателства, че именно братът на страните е останал да живее с родителите си, да се грижи за тях и за имота им, като се е снабдил с документ за собственост на същия още приживе на майка си. Не следва друго и от доказателствата по преписката по нотариално дело N ***** г. на нотариус с рег. N **** в НК, с район действие РС-К., по която е издаден в полза на ответника нотариален акт по обстоятелствена проверка N ** от *******г., като в представената по същата актуална скица N 98/05.06.2023 г., изд. от ТСУ при община Ч., имот N ** с площ 580 кв. м. е записан на наследниците на Т. Н. А., така както и по удостоверение за данъчна оценка N 5907000776/10.07.2023 г., изд. от община Ч.е. Представени са по делото от ответника множество квитанции и разписки за платени от негово име разходи за ВиК услуги, както и данъци и такси за земя и сграда в с.Я., но всички те датират и са за периоди след смъртта на брат му Т., а останалите разписки са за платени на името на Т. Н. А. разходи за ВиК услуги през 2016г. за четири месеца и за ел. енергия през 2017г. и през 2018г. за по един месец, които по никакъв начин не установяват твърденията на ответника в отговора на исковата молба, че необезпкоявано е ползвал имота от 1989г.