Решение № 640 от 16.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. София , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Дачев

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20201000503796 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260377 от 04.10.2020 г. по гр.д. № 8290/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-23 състав е отхвърлен предявен от А. М. К., починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон Ю. А. К., А. А. Е., З. А. В., Д. А. Т. и М. К. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на следствено дело № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в следствено дело № 780-II/1998 г. и преобразувано в досъдебно производство № II-048/1999 г. по описа на Военноокръжна прокуратура - София, заедно законната лихва върху тази сума от 15.02.2019 г. до окончателното изплащане.

Решението е обжалвано от правоприемниците на ищеца Ю. А. К., А. А. Е., З. А. В., Д. А. Т. и М. К., като се правят оплаквания за нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Въззиваемият Прокуратура на Република България не депозира отговор.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество е неоснователна.

1

Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на следствено дело № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в следствено дело № 780-II/1998 г. и преобразувано в ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София. Обстоятелствата, на които се позовава ищецът, са следните:

Пострадал е от насилствената асимилация над етническите турци в България, известна като "възродителен процес", като е задържан на 21.01.1985 г. и прекарал близо два месеца в следствения арест на МВР - гр. Сливен, след което на 01.03.1985 г. бил отведен на остров ***. През близо едногодишния му престой там бил поставен в изключително тежки условия на живот и изолация. След като бил изведен от лагера в *** бил принудително заселен в с.

***, Врачанско, след което през 1989 г. бил изселен в Турция. След започването на демократичните процеси в Република България и на разследването за установяване на виновните лица за т.нар. „възродителен процес“ у него се зародила надеждата, че последните ще получат справедливо наказание за страданията, които са му причинили и за съсипания му живот. Обединил се с други пострадали лица и направили сдружение, което да ги подпомага да се осведомяван за движението на наказателното дело в България и да предприемат действия по него в качеството им на пострадали лица. От получената чрез сдружението информация узнал следното: следствено дело №1 от 1991 година по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили /т.н. дело за „възродителния процес“/ е образувано на 30.01.1991 г. срещу Т. Ж. и о.з.ген.полк. Д. С. за това, че в периода 1984-1989 година, в съучастие с други лица, са подбуждали към национална вражда и омраза - престъпление по чл.162 НК. В периода 31.01.1991 г. - 30.06. 1992 г., в качеството на обвиняеми, като съизвършители, са привлечени и други лица. На 20.07.1993 г. във Върховния съд - Военна колегия, бил внесен обвинителен акт срещу о.з. ген. полк. Д. С., Т. Ж. и Г. А., като по внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 1/1994 г. по описа на Върховния съд - Военна колегия. С разпореждане по НОХД № 1/1994 г. по описа на Върховния съд – Военна колегия, заместник - председателя на Върховния съд и председател на Военна колегия е върнал делото за допълнително разследване. По-късно, на 19.12.1997 г., обвинителен акт по следствено дело № 1/1991 г. бил отново внесен във Върховния касационен съд и било образувано НОХД 01/1998 г. по описа на ВКС срещу същите извършители по същите обвинения, като с разпореждане от 28.04.1998 г. съда е върнал делото повторно поради това, че не са изпълнени указанията, дадени при предишното връщане на делото. Поради настъпили промени в подсъдността, с писмо от 13.05.1998 г., делото било изпратено на Софийска военна окръжна прокуратура. С постановление от 29.09.1998 г. прокурор при СВОП следствено дело 1/1991 г. било преобразувано в сл.дело №780-11/1998 г. по описа на СВОП. Някога във времето обвиненията по чл.162 от НК били прекратени, в последствие делото било частично прекратено по отношение на Т. Ж. и Д. С. поради смъртта им. С постановление от 06.04.1999 г. наказателното производство било спряно поради наличие на свидетели в чужбина, а на 04.12.1999 г. делото било възобновено и разследването продължило под нов номер II-048 /1999 г. по описа на ВОП-София, като и до момента не е 2 приключило. Твърди се, че необоснованото забавяне на производството довело до нарушаване на правото му на разследване, разглеждане и приключване на делото в разумен срок, до лишаването от възможността да бъде конституиран като граждански ищец и частен обвинител, до накърняване на усещането за справедливост и разочарование от липсата на осезаем напредък по делото. Неизвестността и чакането довели ищеца до състояние на емоционална фрустрация и депресия.

Прокуратурата на Република България твърди, че не са налице основания по чл.2б от ЗОДОВ за възникване на отговорност. Поддържа и недопустимост на иска поради влизане в сила на чл.2б от ЗОДОВ едва на 15.12.2012 г. Ищецът не е пострадало лице, тъй като не фигурира като пострадал в писмените доказателства по делото, а за да възникне притезателното право на едно лице за обезвреда на неимуществени щети, причинени му от правораздавателните органи, вследствие нарушаване принципа за разглеждане на делото в разумен срок, трябва ищецът да е страна по висящ, респ. приключил наказателен процес.

По повод това възражение съдът намира, че влизането в сила на чл.2б от ЗОДОВ на 15.12.2012 г. не определя допустимостта на иска, тъй като към момента на завеждане на иска законът действа и съответно искът е допустим, а би могло да бъде съобразено при преценката на разумността на продължилото производство.

Пред въззивната инстанция не са спорни действията на българската държава срещу ищеца в периода 1985-1989 г., както и фактите, свързани с наказателното дело, от забавянето на което ищецът търси обезщетение. Свидетелските показания на съпругата на ищеца Ю. К. и на свидетеля И. М. установяват задържането на ищеца в началото на 1985 г., изселването в Турция и преживените емоции във връзка с това.

Наказателното производство по следствено дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, образувано с постановление от 31.01.1991 г. на Прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили и впоследствие преобразувано в следствено дело № 780-ІІ от 1998 година на СВОП, а по-късно преобразувано като досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999 г. на СВОП, за разследване на извършени през време на Възродителния процес престъпления, е висящо. Наказателното производство е било образувано през 1991 г., като разследването по него първоначално се е водило срещу петима обвиняеми по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.162, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, затова че през периода от 1984 г. до 1988 г. при условията на продължавано престъпление всеки от обвиняемите в съучастие с други лица проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза, а впоследствие по обвинение за извършено престъпление по чл. 387, ал. 2 във вр. с, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, затова че през периода от 1984 г. до 1988 г. при условията на продължавано престъпление обвиняемите в съучастие злоупотребили и превишили властта си с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в 3 лагери на остров ***, преместване принудително от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната.

Обвиняемите по това производство са предавани на съд с внасяне на обвинителен акт на 20.07.1993 г. и на 19.12.1997 г., като образуваните въз основа на тях съдебни производства са прекратявани поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непосочване на пострадалите лица за определяне на характера и размера на вредите от инкриминираното деяние, засягащо както правото на защита на обвиняемите, така и правата на пострадалите лица при образуване на съдебното производство - чл. 54 и 55 от НПК /отм./, неясно изложение на обстоятелствата или липсата на такова относно състава на престъплението по чл.387, ал.2, във вр. с, ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение, противоречия в обвинителния акт и нарушения на правото на защита на обвиняемите.

Наказателното производство е било върнато от съда на Прокуратурата за отстраняване на допуснатите нарушения съответно на 09.02.1995 г. и 28.04.1998 г., като след прекратяването му през 1998 г. - 1999 г. по отношение на двама от обвиняемите поради настъпилата им смърт, същото е продължило само спрямо обвиняемия Г. А.. Последният е разпитан в качеството му на обвиняем на 07.12.2012 г., при който е поискал производството да бъде прекратено поради изтичане на давността относно наказателното преследване за престъплението, по което му е повдигнато обвинение. При провеждането на разследването след връщане на производството от съда били установени 446 пострадали лица, от които към момента на издаване на постановление № 03/2001 от 08.10.2018 г. от прокурор при ВОП София за спиране на наказателното производство до изпълнението на възложена съдебна поръчка били разпитани 369 от пострадалите лица.

С молба до ВОП - София ищецът е поискал изрично да бъде ускорено досъдебното производство № ІІ-048 от 1999 г.. Във връзка с направеното искане в Софийски градски съд е било образувано НЧД № 4710/2018 г., което е приключило с определение № 4837/06.11.2018 г., като е определен едномесечен срок за проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и произнасяне на прокурора, съгласно правомощията му по чл. 242, ал. 1 от НПК по ДП № ІІ-048 от 1999 г. по описа на ВОП София.

Ищецът е с активно членство в Сдружение за правосъдие, права, култура и солидарност на Балканите, една от основните цели на което е "действия в насока възстановяване на правата и обезпечаване на понесените материални и нематериални щети на представители на турското население и техните семейства, живущи на Балканите и особено в България, които в различни периоди са се противопоставили на наложената им асимилационна политика".

От приетото заключение на съдебно психологична експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че при ищеца преживяванията свързани с „неприключването на сл. дело 1/1991г., в последствие преобразувано в сл.дело №78011/1998г. по описа на ВОП- София, а сега ДП №11-048/1999 по описа на ВОП-София /т.нар.

4 дело за възродителния процес/" не са очертани като изразен стресогенен фактор, довел до дистрес. При фокусираното изследване относно свързаните с поставения пред експертизата въпрос субективни преживявания и оплаквания в ретроспектива не отличава изявени, не се позитивират скалите за наличие на тревожност, депресивност, възприет стрес. При директно запитване /въпроси с висока сугестивност/ съобщава, че проточването на това дело му е било „неприятно". В личен план характеризира като такива с висок стресогенен потенциал събитията в периода 1985 - 89 г. /„преименуване", „изселване", напускане на страната/, които засегнали негативно функционирането му в множество аспекти.