Определение № 7984 от 21.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7984 гр. София, 21.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА ЦВ. НЕШЕВА като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело № 20241110100617 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А. А. Изпълнителен директор срещу Съдът констатира, че исковата молба е редовна, а П. Х. М., ЕГН: **********, и М. М. М., ЕГН:

**********.

Следва да бъде уважено и искането за привличане на „ФИРМА“ ЕООД като помагач на ищцовата страна.

„ФИРМА“ ЕООД следва да бъде задължено да представи всички документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.03.2024 г. от 11:45 часа, за които дата и час да се призоват страните.

КОНСТИТУИРА „ФИРМА” ЕООД като подпомагаща страна на ищеца „ФИРМА“ ЕАД.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени 1 доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.

ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач „ФИРМА” ЕООД до съдебното заседание да представи всички относими документи, посочени в исковата молба.

По исканията за допускане на СТЕ и ССчЕ съдът ще се произнесе в ОСЗ след изслушване на страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:

Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, срещу П. Х. М., ЕГН: **********, и М. М. М., ЕГН:

**********, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че всеки от тях дължи сумата, както следва:

-756,65 лева (седемстотин петдесет и шест лева и 65 стотинки), представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.08.2023г. до изплащане на вземането;

- мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 10.08.2023 г. в размер на 114,08 лева (сто и четиринадесет лева и 08 стотинки), - цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 19,66 лева (деветнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) за периода от 01.07.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.08.2023г. до изплащане на вземането,

- мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 10.08.2023 г. в размер на 4,53 лева (четири лева и 53 стотинки), за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48425/2023 г. на СРС, 35 състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „****“ в сила от 10.07.2016 г.

2

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия

Твърди се, че ответниците като собственици на топлоснабден имот :

АДРЕС, аб.№ ****** са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.

В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФИРМА“ ЕООД. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва се възникването на облигационно отношение между страните, тъй като не се установява ответниците да са собственици на топлоснабдения имот. Не се оспорва, че имотът АДРЕС, аб.№ ****** е топлоснабден и че ищецът е доставял топлинна енергия за процесния период на обща стойност 1513,29 лева според издадените от ищеца фактури, както и че ответниците не са заплатили в срок цената за доставената топлинна енергия. Не се оспорва и, че третото лице – помагач е извършвало услугата дялово разпределение. Според ответниците обаче, ищецът не може да претендира възнаграждение за услугата дялово разпределение, също считат, че претенцията не се установява по основание и размер. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за сумите за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. съобразно фактури, издадени от ищеца. Оспорват се и исковете за мораторна лихва. Претендират се разноски.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал.

1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

- В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от договор за продажба /доставка/ на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки /топлинна енергия/ и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати 3 уговорената продажна цена; продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание.

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

- В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

Предвид становището на страните, съдът намира, че безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че в периода от 01.05.2020 г. до 31.04.2022 г. ищецът е доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, аб.№ ****** на стойност 1513,29 лева, която не е заплатена от ответниците.

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис от отговора.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5