Решение № 13 от 26.01.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Силистра, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря П. Г. Т. като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20233420200632 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя М. Х., против Наказателно постановление № 19-2300187/11.09.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на ТД - жалбоподател, на основание чл.414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал.1 от Кодекса на труда.

В жалбата се посочва, че НП № 19-2300187/11.09.2023г. е получено от ТД на 14.09.2023г. като се изразява несъгласие с налагането на административното наказание. Изтъкват се доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление като се визира, че няма нарушение от страна на търговското дружество – работодател по сочената в адм. обвинение правна норма, тъй като неправилно е било прието от контролните органи, че е било налице трудово правоотношение със С. П. Х. само на база декларация от същата, без да са събрани други доказателства.

Сочи се, че между ТД и Х. е имало граждански договор за изработка за 1 определена работа – сортиране на дрехи, с еднократно заплащане – 650 лева за резултата от тази дейност. Иска се отмяна на НП или намаляване размера на наложената имуществена санкция към минимума от 1500 лева.

Административно-наказващият орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Визира, че са спазени изисквания на процесуалния закон и не са налице нарушения, които да са засегнали правото на защита на наказания правен субект, като е бил осигурен преводач, който коректно и точно е извършил превод на всички изявления и действия и е била дадена възможност управителят на наказаното ТД да изрази становище.

Подчертава, че не се оспорва от наказания субект обстоятелството, че С. Х. е заварена на работа, а се оспорва характера и естеството на възникналото правоотношение, и излага доводи в насока, че е била престирана работна сила от Х. Счита, че размерът на наложеното административно наказание - 2500 лева незначително превишава минималния, фиксиран в чл.414, ал.3 КТ, като за утежняващо обстоятелство е взет предвид периодът на полагане на труд от лицето без трудов договор – от началото на месец август до момента на контролната проверка. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски за процесуално представителство по делото.

Районна прокуратура - С., при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:

На 23.08.2023г. св. Р. Ж. и св.М. Г. – главни инспектори, и св.Д. Ц. – инспектор, всички служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – С., извършили проверка относно спазване изискванията на трудовото законодателство и условията на труд по работните места в магазин за дрехи втора употреба в гр.С., ул. „Д.“ № , стопанисван от „Д.“ ЕООД гр.С., ЕИК .

На място било установено лицето С. П. Х. от гр.С., ЕГН **********, която проверяващите заварили да продава дрехи на намиращите се в магазина хора, 2 като издавала и касови бонове за продажбите. В помещението се намирал и М. Х. - управител на наказаното ТД, за който се установило, че е турски гражданин и не владее български език. Поради последното своевременно бил осигурен преводач – М. Г., с чието съдействие всички действия при фактическата проверка били разяснявани и дадена възможност на управителя да вземе отношение по поставяните въпроси и да даде обяснения. Пред инспекторите същият посочил, че Христова била взета „пробно“ и не възразил към него момент на направените от тях констатации.

На място С. П. Х. попълнила декларация по чл.402, ал.1, т.3 КТ, че работи като продавач-консултант от 01.08.2023г. в посочения магазин и няма сключен трудов договор, има работно време от 09.00 ч. до 18.00 ч. без почивка, с почивни дни събота и неделя, при заплата 650 лева, като и бил даден 200 лева аванс на 22.08.2023г. С положения подпис удостоверила, че това е нейно изявление. Декларацията била попълнена в присъствието на инспекторите и управителя, видно от поставените подписи.

Същият ден – 23.08.2023г. било издадено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между „Д.“ ЕООД гр.С., в качеството на работодател, и С.П. Х. като работник, считано от 01.08.2023г.

Сключени бил и трудов договор № 1/24.08.2023г., регистриран в НАП и представен на контролните органи на 25.08.2023г. в ИТ, като било обозначено, че работничката постъпва на работа на 25.08.2023г.

Същевременно на ТД, в качеството му на работодател, бил съставен и АУАН № 19-2300187/25.08.2023г. за нарушение на чл. 62, ал.1 КТ, в чиято обстоятелствена част били описани установените при проверката фактически данни.

Последвало издаване на процесното наказателно постановление на 11.09.2023г., с което на ТД – жалбоподател, на основание чл. 413, ал. 2 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. За отегчаващо обстоятелство е посочено, че за „продължителен период от време, считано от края на месец юли и до момента на проверката, наетото лице е изпълнявало възложената му трудова функция през визирания период при липса на сключен с работодателя писмен договор“.

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в установените от закона срокове, от компетентни длъжностни лица и при съобразяване на 3 изискуемите от закона реквизити, като тяхно задължително съдържание.

Зачетено е правото на защита на наказания търговец, видно от навременното ангажиране на преводач и осъществен превод на документите по преписката, вкл. и при изпълнение на процедурата по съставяне на АУАН.

Изяснените на база свидетелските показания фактически данни, обсъдени с писмените доказателства по делото, еднопосочно и категорично разкриват, че в конкретния случай жената, ангажирана от търговеца, е полагала труд, предоставяла е работна сила в определени времеви интервали през всеки от работните дни в седмицата, на определено работно място, с договорено възнаграждение, посочено от лицето като заплата, което очертава, че между ТД-жалбоподател и С. Х. изначално е възникнало трудово правоотношение, без да е било изпълнено изискването на закона, фиксирано в чл.62, ал.1 КТ, да има сключен в писмена форма трудов договор. Фактите по случая очертават, че трудовото правоотношение е възникнало на 01.08.2023г., без да са налице данни на по-ранен етап Х. да е започнала работа, както е отразено в НП досежно завишения размер на имуществената санкция.

Съдът намира, че размерът на наложеното административно наказание следва да бъде намален до минималния от 1500 лева като справедлив при отчитане липсата на други нарушения от този търговец, привеждането в съответствие с изискванията на българското законодателство на необходимите документи и изпълнение указанията на контролните органи, доказано положеният труд от лицето е в рамките на 23 дни, като доказателствата по делото визират, че Христова не е започнала на по-ранен етап работа при ТД – жалбоподател.

Исканите от процесуалния представител на административнонаказващия орган при Дирекция „Инспекция по труда“ – С. разноски за юрисконсултско възнаграждение се следват съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.3 ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 7, т. 4 и чл.63д ЗАНН, съдът

РЕШИ:

И З М Е Н Я Наказателно постановление № 19-2300187/11.09.2023г., 4 издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на „Д.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя М. Х., на основание чл.414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал.1 от Кодекса на труда като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция до минималния от 1500 (хиляда и петстотин) лева.

ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД гр.С., ЕИК ., да заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“ разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева за процесуално представителство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Силистра, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5