Акт от 13.10.2021, Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 94

Гр. Силистра, 13 октомври 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Елена Чернева при секретаря Румяна Пенева, като разгледа докладваното от съдията адм. д № 112 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 във вр. с чл. 156, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) – в ред. преди изм. с ДВ, бр. 16 / 21 г., и чл. 145 от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба на “АА Фарма“ ЕООД, с ЕИК:

********* и адрес на управление в с. Шуменци, „Птицеферма“, Силистренска област, представлявано от управителя А.Д.А., против Заповед № ДК-11-СС-1 / 20.

07. 2020 г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол гр. Силистра, с която е отменено Разрешение за строеж (РС) № 24 / 01.

07. 2020 г., издадено от главния архитект на Община гр. Тутракан, ведно с инвестиционен проект за строеж: “Производствена сграда - Завод за биотор чрез компостиране“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.

Шуменци, местност „Айвалък“, Стопански двор.

Първоначално по жалбата е било образувано производството по адм. д. № 171 / 2020 г. на АС – Силистра. При касационното обжалване с решение № 6282/ 26. 05.

2021 г. по адм. д. № 1862 / 2021 г., II о. на ВАС съдебният акт по посоченото дело на АС – Силистра е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав поради допуснати съдопроизводствени нарушения.

С жалбата се твърди неправилност на извода, обосновал оспорения резултат при произнасянето на РДНСК гр.Силистра, свързан с определянето на категорията на строежа. В тази насока са изложени доводи, че дейността на бъдещия завод е свързана с обезвреждане на странични животински продукти, а не на отпадъци. Вследствие на това в атакуваната заповед освен грешно определената категория на строежа – пета вместо втора, са посочени за нарушени още и чл. 142 ал. 5 т. 3 и т. 7, вр. с чл. 169 ал. 1 т. 2 и чл. 143 ал. 1 т. 2 ЗУТ, чиито изисквания са свързани с по-високата категория строеж и необходимостта от положително становище на органите по пожарна безопасност и защита на населението, както и оценка за съответствие с други специфични изисквания към определените видове строежи съгласно нормативен акт. Според жалбоподателя правното основание за издаване на отмененото РС е неточно посочено, защото от инвестиционния проект ставало ясно, че не се предвижда етапно строителство, но това обстоятелство самостоятелно не може да обоснове отмяна на разрешението и следва да бъде ирелевирано, тъй като очевидно става въпрос за техническа грешка. Моли се за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол гр.Силистра, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Д.К., в съдебно заседание и в подробни писмени бележки по делото, изразява становище за неоснователност на оспорването и моли същото да бъде отхвърлено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

Заинтересованата страна – Главният архитект на Община гр.Тутракан арх. П.М., участващ в производството съобразно чл. 215 ал. 5 ЗУТ, изцяло поддържа тезата на жалбоподателя, че птичият тор не е отпадък, изключен е от номенклатурата на видовете отпадъци и съответно не попада под регламента на Закона за управление на отпадъците.

Счита, че в случая се касае за обработка на страничен животински продукт, който не е отпадък и който не се депонира. В този смисъл изразява становище за основателност на жалбата.

Въз основа на доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед № ДК-11-СС-1 / 20.

07. 2020 г. на Началника на РДНСК гр. Силистра, с която е отменено РС № 24 / 01.

07. 2020 г., издадено от главния архитект на Община гр.Тутракан, ведно с инвестиционен проект за строеж: “Производствена сграда - Завод за биотор чрез компостиране“,находящ се в ПИ №*** по КККР на с.Шуменци,местност „Айвалък“, Стопански двор.

От административната преписка се установява, че на 01. 07. 2020 г. главният архитект на Община гр.Тутракан е издал отмененото РС (л. 15), въз основа на одобрения на същата дата инвестиционен проект (л. 239-398), посочвайки, че строежът е V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “б“ ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба №1 / 2003 г.

На основание чл.142, ал. 6, т. 2 ЗУТ е била изготвена оценка за съответствието на проектната документация със съществените изисквания за строежите, представляваща комплексен доклад от регистрирана фирма - консултант „Приста Консулт“ООД гр. Русе (л. 240-246), с който е определена категорията на строежа (пета) съгласно чл.137, ал.1, т. 5, б. “б“ ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 / 03 г. В Разрешението за строеж е посочено, че същото се издава на основание чл.148, ал.1, ал.2 и ал. 4 ЗУТ и чл.152, ал. 2 ЗУТ. Последно посоченото основание (чл.152, ал. 2 ЗУТ) очевидно се дължи на допусната техническа грешка, тъй като нито с проекта се предвижда поетапно строителство, нито жалбоподателят е заявявал подобно искане. Този извод се потвърждава и от назначената по делото техническа експертиза, съгласно която РС, съобразно проекта, не касае етапно строителство, а се отнася за построяването на цялата сграда с инсталацията за производство на биотор чрез компостиране.

След уведомяването по реда на чл.149 ал. 5 ЗУТ (л.14) и в срока от чл.156 ал.1 ЗУТ е извършена проверка от служители на РДНСК-Силистра, резултатите от която са отразени в Констативен протокол № РС-140 / 07. 07. 20 г. (л. 31-38). Позовавайки се на Решение № 512-Н0-И0-А1 / 2018 г. на Изпълнителната агенция по околната среда /ИАОС/ към МОСВ гр. София, с което е актуализирано Комплексно разрешително с рег. № 512-Н0 / 2015 г. за инсталация за интензивно отглеждане на птици - бройлери (л. 49 - 54), добавящо нови условия, вкл. по т. 11. 5. 2. - „На притежателя на настоящото разрешително се разрешава да извършва дейност по оползотворяване, обозначена с код R3 (рециклиране/възстановяване на органични вещества,които не са използвани като разтворители,включително чрез компостиране или други процеси на биологична трансформация), в Инсталация за преработка на торови маси и производство на гранулиран подобрител за почви на следния отпадък с код и наименование: 02 01 06 „Животински изпражнения, урина и тор (включително използвана слама), отпадъчни води, разделно събирани и пречиствани извън мястото на образуването им, образувани при експлоатацията на инсталацията по Условие 2 (за интензивно отглеждане на бройлери)“, ответният орган е приел, че в разрешения строеж ще се извършва третиране на отпадъци чрез процес на компостиране, което мотивирало извода за по-високата му категория. При така възприетите дейности в проектирания Завод за биотор чрез компостиране, съгласно решението на ИАОС, ответният орган е квалифицирал строежа във II-ра категория според чл.137, ал. 1, т. 2, б.

“г“ ЗУТ и чл. 4, ал. 4 и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 / 03 г. С оглед на горната категоризация на строежа е установил,че извършената оценка за съответствието на проекта относно опасност при пожар е направена без положително становище на органите по пожарна безопасност и защита на населението /ПБЗН/, както и без извършена изобщо оценка за съответствие с други специфични изисквания към определени видове строежи,съгласно нормативен акт. В обобщение е приел, че вследствие на неправилно определената категория на строежа в процесното пред него Разрешение за строеж, същото е издадено без оценка за съответствие със специалните правила, предвидени за категорията строежи от I-ва до III-та и неприложими за категориите IV-та и V-та, с което е допуснато нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 3 и т.7, във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 2 и чл. 143, ал.1, т. 2 ЗУТ. Поради това е отменил РС № 24 / 01. 07. 2020 г., издадено от гл.архитект на Община гр.Тутракан, ведно с одобрения инвестиционен проект.

Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Оспорената Заповед № ДК-11-СС-1 / 20. 07. 20 г. изхожда от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.156 ал. 3 ЗУТ (в актуалната редакция към датата на издаване на заповедта): При констатиране на нарушения по ал. 2, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В рамките на предоставената от закона възможност за делегиране на правомощия Началникът на ДНСК е оправомощил началника РДНСК гр. Силистра да издава мотивирани заповеди за отмяна на разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на РРБ, видно от т.13 на Заповед №РД-13-171 / 13. 06. 19 г. на (л.55-59). Спазени са и административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт - чл.149, ал. 5, във вр. с чл. 156, ал. 1 - ал. 3 от ЗУТ, като видно от Констативен протокол № РС-140 / 07. 07. 20 г., работна група от длъжностни лица при РДНСК-Силистра е извършила регламентираната служебна проверка. Оспореният индивидуален административен акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, в съгласие с чл. 35 от АПК, като е спазено и нормативното изискване за неговата форма - мотивирана заповед относно законосъобразността на предоставеното му с писмо вх. № РС-Т-191-00-444 / 07. 07. 20 г. (л.14) по реда на чл.149, ал. 5 ЗУТ Разрешение за строеж № 24 / 01. 07. 20 г. на гл.архитект на Община гр.Тутракан.

Спорът в настоящия процес е концентриран около материалната законосъобразност на акта и по-конкретно около категорията на проектирания строеж, която с оглед на спецификите му е обусловена от отговора на фактическия въпрос дали птичият тор представлява „отпадък“ по смисъла на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) или като „страничен животински продукт“, попадащ в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (посочен по-долу в текста като Регламент (ЕО) № 1069/2009), е извън неговата регламентация.

Съгласно назначената по делото съдебно-биологична експертиза птичият тор е страничен животински продукт, който се отделя при извършването на основната дейност на жалбоподателя – отглеждане на птици и по-конкретно угояване на пилета - бройлери. Същия, съгласно Регламент

(ЕО) № 1069/2009, отговаря на определението за „оборски тор“. Останалите развити доводи от вещото лице по биологичната експертиза, както и от вещото лице по съдебно-техническата експертиза относно това дали е отпадък птичия тор и каква е категорията на строежа следва да бъдат игнорирани, тъй като касаят обсъждане на правни въпроси (в подобен смисъл Решение № 16353 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2685/2019 г., II о., Решение № 14234 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6750/2016 г., II о.).

Определението за оборски тор е дадено в чл. 3, т. 20 от Регламент (ЕО) № 1069 / 2009 - „оборски тор" означава всички животински екскременти и/или урина от селскостопански животни, различни от риба, отглеждана в развъдници, със или без сламена постеля. Съгласно чл. 9, б. „а“ от регламента оборският тор е класифициран като материал от категория 2, а чл. 13 предвижда алтернативи за унищожаване или употреба на материалите от тази категория, като текстът на разпоредбата сочи, че самият регламент допуска страничните животински продукти от тази категория, наред с възможността да бъдат компостирани или преобразувани в биогаз, да бъдат класифицирани и като отпадъци или да се унищожават или оползотворяват като отпадъци. В този смисъл застъпената от жалбоподателя и главния архитект на Община Тутракан теза, че класификацията на птичият тор като страничен животински продукт изключва едновременно и класификацията му като отпадък не може да бъде споделена.