Акт от 30.09.2020, Административен съд - Перник

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 414

Гр. Перник, 30.09.2020 година.

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА при съдебния секретар и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов касационно административно дело № 356 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по касационна жалба на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – К. против съдебно решение № 175 от 19.12.2019 година, постановено по административно дело № 3 по описа за 2019 година на Районен съд Радомир.

С обжалваното решение е прогласена нищожността на решение, обективирано в протокол № 16/20.08.2019 година на ОСЗ К., постановено по преписка с вх. № 838/24.01.1992 година при Поземлена комисия (ПК) К., като преписката е изпратена за ново произнасяне на ОЗС К., както и ОСЗ К. е осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата в размер на 500.00 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.

Касаторът счита, че решение № 175 от 19.12.2019 година, постановено по административно дело № 3/2019 година по описа на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Поддържа се становище, че процесното решение е постановено от предвидения в чл. 60а от Правилника за прилагане на ЗПЗЗ (ППЗСПЗЗ) състав на ОДЗ К., и при изисквания кворум. Пледира се, че оспореният административен акт е мотивиран, както и че същият не е нищожен, тъй като е издаден в изпълнение на съдебно решение № 182/02.01.2019 година, постановено по административно дело № 2 по описа на Районен съд Радомир. По отношение на разноските твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, както и се твърди, че са присъдени в завишен размер. Моли съда да отмени изцяло решението на Районен съд Радомир.

В проведеното съдебно заседание на 16.09.2020 година, касаторът ОСЗ К., редовно призован, не изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание на 16.09.2020 година, ответниците Д.А.М., А.Л.Г. и М.Л.М., не се явяват и не се представляват. В писмена молба с вх. № 2693/16.09.2020 година, чрез пълномощника им адвокат В.М.

*** моли съда да остави в сила решението на районния съд, както и да присъди съдебни разноски за адвокатски хонорар в минимален размер по реда на чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В проведеното съдебно заседание на 16.09.2020 година, заинтересованата страна Л.А.М., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание на 16.09.2020 година представителя на Окръжна прокуратура Перник, прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, намира следното:

По допустимостта:

Жалбата срещу решение № 175 от 19.12.2019 година, постановено по АД № 3 по описа на Районен съд Радомир и жалбата срещу определение № 42 от 29.01.2020 година за допълването на решение № 175 от 19.12.2019 година, постановено по АД № 3 по описа на Районен съд Радомир, са процесуално допустими за разглеждане, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, от страна по делото пред първата съдебна инстанция, за която актовете са е неблагоприятни, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

По основателността:

Разгледани по същество са неоснователни.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, представените за установяване на касационните основания доказателства и данните по делото, намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба срещу решение, обективирано в протокол № 16 от 20.08.2019 година на ОСЗ К., с което е отказано да се признае право на възстановяване на собствеността върху 15 (петнадесет) недвижими имота в землището на с. Е., община К. по план за земеразделяне на наследниците на А.М.Д..

Производството по издаване на оспорения пред районния съд акт е започнало по заявление вх. № 838/24.01.1992 година, депозирано пред ПК К. от Л.А.М., като наследник на А.М.Д., за възстановяване на собствеността върху петнадесет земеделски имота в землището на с. Е., община К.. С решение, обективирано в протокол № 16/20.10.1992 година на ПК К., на наследниците на А.М.Д. е признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне, правото на собственост върху всички имоти, предмет на заявлението.

На 04.12.2017 година, във връзка с подадено заявление от 25.07.2017 година от Л.А.М. и във връзка с решение № 16/20.10.1992 година на ПК К., началникът на ОСЗ К., е поискал от Общински съвет (ОбС) К., предоставяне на наследниците на А.М.Д., бивш жител ***, на имоти, придобити от общината по реда на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ. С решение № 252/19.12.2017 година на ОбС К., обективирано в протокол № 28 от редовно заседание на ОбС К., проведено на 19.12.2017 година, е дадено разрешение на наследниците на А.М.Д. да бъдат предоставени на имоти от общинския поземлен фонд, находящи се в землището на с. Е., община К., област Перник, подробно индивидуализирани в решението. Съгласно протокол № 9 от 06.02.2018 година на ОСЗ К., комисия, включваща в състава си началника на ОСЗ К., двама старши експерти от ОСЗ К. и главен експерт в ОДЗ Перник, е постановила отказ по преписка № 838/24.01.1992 година, образувана по заявлението, подадено от Л.А.М.. Така постановеният отказ е бил прогласен за нищожен с влязло в сила решение № 182/02.01.2019 година по административно дело № 2/2018 година по описа на Районен съд Радомир, а преписката е върната за ново произнасяне.

С решение, обективирано в протокол № 16/20.08.2019 година на ОСЗ – К., постановено по преписка с вх. № 838/24.01.1992 година при ПК К., на наследниците на А.М.Д. е отказано признаването на правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху недвижимите имоти в землището на с. К., предмет на заявление № 838/24.01.1992 година. Това решение на ОЗС К. е обжалвано пред Районен съд Радомир, който с решение № 175 от 19.12.2019 година, постановено по административно дело № 3 по описа за 2019 година на Районен съд Радомир, е прогласил нищожността на обжалвания административен акт, а преписката е изпратена за ново произнасяне на ОЗС К..

За да постанови този резултат районният съд, след анализ и преценка на приобщените по делото доказателства, е приел от правна страна на първо място, че обжалваното решение на ОСЗ К., като индивидуален административен акт, е подписано от комисия в състав, несъобразен с разпоредбата на чл. 60а от ППЗСПЗЗ, тъй като по делото не е представена като доказателство заповед на директора на ОДЗ Перник, за определяне състава на служителите (колективен орган), които да подписват решенията по ЗСПЗЗ.

На следващо място, е прието с решението, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е мотивиран – липсват фактически и правни основания за издаването му.

На трето място, е прието с обжалвания съдебен акт, че недопустимо и незаконосъобразно ОЗС К., отново се е произнесла по отношение на правото на собственост върху имотите, предмет на заявлението № 838/24.01.1992 година, анализирайки повторно доказателствената сила на приложените доказателства, респективно липсата на такива, въпреки наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт – решение, обективирано в протокол от 20.10.1992 година, ползващ се със съответния стабилитет, без ОСЗ К. да може сама да го отменя или изменя извън предвидените в закона случаи. (при условията и в срокове по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ). Това повторно, според районния съд, произнасяне, по отношение правото на собственост върху имотите и по приложените доказателства, респективно липсата на такива, също е обосновало извод за нищожността на решение, обективирано в протокол № 16/20.08.2019 година на ОСЗ К., постановено по преписка с вх. № 838/24.01.1992 година при ПК К.. С Определение № 42 от 29.01.2020 година на Районен съд Радомир, решение № 175 от 19.12.2019 година, постановено по АД № 3 по описа на Районен съд Радомир е допълнено в частта му за разноските, като ОСЗ К. е осъдена да заплати на жалбоподателя Л.А.М. сума в размер на 500.00 (петстотин) лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

По касационната жалба срещу Решение № 175 от

19.12.2019 година, постановено по административно дело № 3 по описа за 2019 година на Районен съд Радомир:

Решението е правилно, макар касационният състав да не споделя в цялост мотивите, обосновали постановяването на обжалвания съдебен акт.

На първо място, основателно е възражението в касационната жалба срещу изводите на районния съд, че процесното решение, обективирано в протокол № 16/20.08.2019 година на ОСЗ К., постановено по преписка с вх. №

838/24.01.1992 година при ПК К., е постановено некомпетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 60а от ППЗСПЗЗ общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ се подписват от началника на общинската служба по земеделие, от служители, определени от директора на областната дирекция „Земеделие“, и от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието, храните и горите. Процесното решение на ОСЗ К., е подписано от началник на ОСЗ З.Н., и членове: Б.А., Л.Г. С.Г.. Установява се от Заповед № РД-298/24.10.2018 година на директора на ОДЗ Перник, представена като доказателство за установяване на касационните основания, че определени да подписват решенията на ОСЗ К., във връзка с възстановяване на собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ са освен началника на ОСЗ К. (комуто това право е делегирано директно от закона), са също – старши експерт в ОСЗ К., и Б.Ф.А.– старши експерт в ОСЗ К.. Установява се от Заповед № РД-09-261/12.03.2018 година на министъра на земеделието храните и горите, р. I, т. 41, че третият член на комисията, С.Л.Г.– главен експерт в ОДЗ Перник е сред длъжностните лица, определени да подписват решенията на ОСЗ във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на ЗСПЗЗ. При това положение в случая е безспорно, че компетентността за възстановяване на правото на собственост е на органа, издал процесното решение именно в посочения състав. Несъбрал доказателства относно компетентността на издалия оспорвания административен акт орган, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение във връзка с дължимата служебно проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, вкл. основанието по чл. 146, т. 1 от АПК – липса на компетентност, каквото императивно предвижда разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК.

Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, на която се е позовал съдът в решението си, се отнася до разпределението на доказателствената тежест, но не може да бъде основание за отказ от страна на съда да събере, вкл. като изрично и служебно укаже на административния орган да представи доказателства за материалната си компетентност относно издадения административен акт.

Въпреки горните изводи не е налице основание за отмяна на решението на районния съд и връщане на делото за ново произнасяне от друг съдебен състав на Районен съд Радомир. Това е така, тъй като ОСЗ Перник, е постановила решение, което не е мотивирано, както фактическа, така и от правна страна, като освен това актът (а видно от приложената по делото административна преписка и производството въобще по заявление вх. № 838/24.01.1002 година) не кореспондира адекватно и коректно на нито една от процедурите по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В чл. 14, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ са посочени две категории решения, с които общинската служба по земеделие се произнася за възстановяване на собствеността. Разграничителен критерий е начинът за определяне на границите при възстановяването на имотите: стари (съществуващи или възстановими) граници, или нови такива. Актовете са решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници или решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне Решение на ПК К., обективирано в протокол №