Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 525 от 13.05.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 3921/2024
Вид
Решение № 525
Подписан
13.05.2025
В сила
05.06.2025
Състав
Ани Харизанова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.11 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 , предл.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2,т.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.33, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а,ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • § 2 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Пазарджик, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220103921 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Й. Х. с ЕГН ********** от град П., ул.“П. М.“№8, ет.1, чрез пълномощника си адв. Д. М., срещу „Н.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., район "И.", ул.“"Л. С./ Л. тауър/№3, ет.10, представлявано от И. Н. Х.а –С., в обстоятелствената част на която се твърди, че на 15.07.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние №202207151027230108. Страните са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 1 000лв., а размерът на погасителната вноска -103лв., видът на вноската месечна, брой на погасителните вноски - 12. Размерът на годишната лихва е 41.05%, а размерът на годишния процент на разходите е 49.72% като ищецът се е задължил да върне сумата от 1236лв. Твърди се, че в чл.4, ал.3 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно общите условия на договора или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл.6страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си да представи гаранция , кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер на 1080лв.Неустойката следвало да се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. На ищеца била начислена неустойка в общ размер на 1080лв., тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, която неустойка е следвало да се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска по кредита и общата сума, която ищецът е следвало да върне е 2 316лв. Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.6 от процесния договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави / чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД/ поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22. Твърди се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено 1 задължението на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключване на такъв. В съображение 26 от преамбюла на директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите са потребителски кредит изрично се сочило: “В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността , а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредитори в случаите, в които те не процедират по този начин. Твърди се, че в конкретния случай кредитиращото дружество не е извършило проверка на кредитоспособността на потребителя, а вместо това е наложил прекомерно голяма неустойка, която повишава риска от изпадане на кредитополучателя в неплатежоспособност.

Поддържа се също така, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди/ няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставяне на обезпечение/ е типичен пример за неустойка , която накърнява добрите нрави , тъй като излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено неоснователно обогатяване за кредитора. Твърди се, че с въпросната неустойка се уговаря в полза на кредитора още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение- недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вреди от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но тези вреди се обезщетяват чрез мораторна лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК и кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и неустойката да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение , дължимо под условие. Твърди се, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максималния размер на ГПР/годишния процент на разходите/ чл.19, ал.4 от ЗПК . Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляване на ГПР и така същият да остане под установената граница от 50%.Действително обаче същото отговаря на всички критерии , посочени в пар.1, т.1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Според ищеца договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл.21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Видно било от процесния договор , че възнаградителната лихва е в размер на 236 лв., а неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение е в размер на 1080лв., с което реалния размер на ГПР е над 100%. Сочи се съдебна практика на СЕС/ решение по дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване , отправено на основание чл.267 от ДФЕС от Софийски районен съд.

2

Твърди се също така, че клаузата за неустойка е изцяло неравноправна и нищожна и на основание чл.143, ал.2,т.5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена съгласно чл.146 от ЗЗП.

Поддържа се също така, че са нищожни отделни клаузи на процесния договор на основание чл.26, ал.1, изр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона – чл.26, ал.1 пр. 2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП поради неравноправност.Съгласно императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗЗП при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК е установено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата., поради което в конкретния случай е налице заобикаляне на ЗПК и оттам клаузата е нищожна.

Поддържа се, че съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита. Съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР както и непосочване на компонентите, които влизат в него с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува като цялостно неизпълнение на задължението по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК ,което е основание за недействителност на договора.Ищецът счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 във вр.с чл.22, във вр.с чл.11 , чл.19 от ЗПК. Счита, че клаузата на чл.6 от този договор е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а,ал.4, чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК.

Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че сключени между страните на 15.07.2022 г. договор за потребителски кредит от разстояние №202207151027230108 е недействителен на основание чл.22 във вр.с чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, чл.19 от ЗПК. В условията на евентуалност в случай ,че съдът отхвърли първоначалния иск , моли да се провъзгласи нищожността на клаузата на чл.6 в договор за потребителски кредит от разстояние №202207151027230108, сключен на 15.07.2022г.

Моли се съда на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лв./ частичен иск от общо 1080лв./ , представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит от разстояние

№202207151027230108 от 15.07.2022г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, в който се навеждат доводи за нередовност на исковата молба, както и за недопустимост на заявените установителни искови претенции поради липса на правен интерес, тъй като ищецът би 3 могъл успешно да реализира правата си като предяви осъдителен иск и същевременно в процеса да се установят необходимите факти, от значение за спора. На основание чл.175 от ГПК ответникът признава сключването на договор за кредит №№202207151027230108 от 15.07.2022г. с посочените параметри и предоставянето на заемната сума от 1 000лв.

Ответникът признава също така, че на 18.07.2022г ищецът е погасил кредита предсрочно още преди първата падежна вноска по кредита/ 16.08.2022г/ като е заплатил сумата от 1000лв. Признава ,че в процесния ГПР не е включван разход за неустойка. Оспорва твърдението, че по процесния договор са били начислявани лихви и неустойки. Оспорват се направените от ищеца доказателствени искания. Прави се искане да бъде прекратено производството по предявените при условията на евентуалност установителни искове като недопустими и да се отхвърли като неоснователна осъдителната претенция. Претендират се сторените по делото разноски.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази доводите на страните, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „ Н.“ООД в качеството на кредитор и М. Й. Х. в качеството на кредитополучател на 15.07.2022г е сключен договор за потребителски кредит

№202207151027230108, сключен по реда на ЗПФУР, по силата на който на ищеца е предоставен паричен заем в размер на 1000лв. Не е спорно, че сумата по кредита е усвоена от Х. на датата на сключване на договора като този релевантен факт се установява и от съдържащата се на лист 12 от делото разписка №0700016157290882 от 15.07.2022г..

Договорът е сключен при следните условия – годишен лихвен процент 41.05%, годишен процент на разходите по кредита- 49.72%. Уговорено е , че общо дължимата сума възлиза на 1236.00лв. Срокът на погасяване на кредита е до 16.07.2023г.. Уговорено е кредитът да бъде върнат на 12 броя месечни погасителни вноски всяка в размер на 103.00лв.В чл.4, ал.3 от договора е било уговорено задължение за представяне на обезпечение с банкова гаранция или гаранция , издадена от небанкова институция, а в чл.6, ал.1 е уговорена неустойка в размер на 1080лв. при непредставяне на гаранция.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебносчетоводна експертиза, чиито основно и допълнително заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвени. Вещото лице установява, че по процесния договор ищецът е платил на 18.07.2022г.сумата от 1000лв. и е извършено пълно предсрочно погасяване на главницата по кредита.

Няма спор и се установява и от заключението и на вещото лице,че неустойката не е включена в размера на ГПР по договора. Според експертизата при включване в ГПР като разход на неустойката в размер на 1080 лв. всяка погасителна вноска възлиза в размер на 193лв., а ГПР нараства на 435.28%.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна 4 съдът прави следните изводи:

По допустимостта на иска: Главният иск за прогласяване нищожност на потребителския договор е допустим, тъй като е налице правен спор, по който ищецът и ответникът са надлежни страни и ищецът има правен интерес от разрешаване на този спор със сила на пресъдено нещо / в този смисъл Решение на СЕС по дело №С-321/22/ във вр. с тълкуване на чл.7, пар.1 от Директива 93/13/