Решение № 5747 от 11.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5747 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря Л.Ч. като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20231110213154 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Л.Ч. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 13154 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. С. М. срещу Наказателно постановление /НП/ № 234332-016532 от 17.08.2023 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

1

Жалбоподателят твърди, че НП е издадено при нарушение на материалния закон, поради което иска наложеното административно наказание да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 17.08.2023 г. Г.Б. – началник група към ОПП СДВР е издала наказателно постановление, предмет на проверка в настоящото производство на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след като с постановление от 07.08.2023 г. прокурор СРП е отказал да образува наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като деянието е несъставомерно от субективна страна.

В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че НП е издадено от длъжностно лице в рамките на компетентността му – чл. 189, ал. 1 и ал.

12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на НП съответства на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това не бе констатирано наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за отмяна на НП.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят притежавал л.а. „ХХХ“ с № ХХХ, като оставил лекия автомобил в автокъща с цел продажба.

На 01.12.2022 г. около 19.10 ч. в гр. София неустановено по делото лице управлявало притежаваното от жалбоподателя МПС по Околовръстен път с посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към ул. „.Лозен“. Движението на лекия автомобил било заснето с мобилно средство за контрол на скоростта. При извършена допълнителна проверка било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 01.12.2022 г. от 18.31 ч. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

Собственикът на МПС не е бил уведомяван за прекратяването на регистрацията на МПС, като не било проверено и дали той е управлявал притежавания от него лек автомобил. Материалите били изпратени от СДВР на СРП, като след отказ да се образува наказателно производство от СРП и препращане на преписката на СДВР, било съставено обжалваното в настоящото производство НП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на обясненията на жалбоподателя и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като 2 еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост като поради липса на противоречия и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. Жалбоподателят дава ясни, логични и последователни обяснения относно това, че на процесната дата лекият автомобил не е бил в негово владение, като по делото липсват свидетели-очевидци, които да опровергаят изложената от него версия.

Движението на МПС е заснето с АТСС, което не позволява установяване по ясен начин на неговия водач, няма данни по делото и АНО да се е опитал да приложи разпоредбата на чл. 188, ал.1, изр. 2, пр. 2 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

За нарушаването на това задължение в чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидено наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6 до 12 месеца и "глоба" от 200 до 500 лева за водача, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

По делото не се установи жалбоподателят да е управлявал процесното МПС на посочената дата и място. С оглед на това той не е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение.

На следващо място, дори да бе прието, че той го е управлявал, по делото няма данни собственикът да е бил уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, което се е случило в същия ден и то 39 минути преди датата на твърдяното деяние, поради което и жалбоподателят не би могъл да формира вина, като психично отношение към деянието.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че за да се наложи административно наказание следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно състава на вмененото му административно нарушение.

Изложената в НП фактическа обстановка не може да се основава на вероятности и предположения. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.

В случая не се установи, че управлението на МПС с прекратена регистрация е осъществено от жалбоподателя, респективно липсва административно нарушение, поради което наказателно постановление следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-016532 от 17.08.2023 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на Н. С. М. на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4