Решение № 72 от 06.06.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. гр.Мадан, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20215430100372 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД. Производството е образувано по искова молба от „Б. Ф.“ С.А., П. рег. № ****, чрез „Б. Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК ***, гр. С., жк. „М.“, Б., сгр..., представлявано от законния представител Д. Д. /правоприемник на „Б. Ф.“ ЕАД с ЕИК ***/ против Е. Ш. К.

(К.), за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1472.32 лева - главница по договора за потребителски револвиращ кредит № ****, 74.73 лева мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 03.07.2019 до 24.09.2021, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 277/2021 г. по описа на РС Мадан. В исковата молба се твърди, че ищецът е носител на вземане срещу ответника, основаващо се на договор за револвиращ потребителски кредит ***, сключен на 13.12.2016 г. (дата на първа трансакция). Посочва, че на 18.09.2015 г. между Б. Ф.като кредитор и ответницата като кредитополучател бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №***. С договора било предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева, като било уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането й. На 13.12.2016 г. била извършена първата тарнсакция по кредитната карта, с което същата била активирана.

След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпвал периодът, в който картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита. Месечни погасителни вноски се правили до I -во число на месеца, следващ издаването на извлечението най- малко в размера, посочен в тарифата, както следва: при усвоен кредитен лимит в размер от 0.00 лева до 1000.00 лева минималната погасителна вноска е 60.0 лева, а при усвоен кредитен лимит в размер от 1000.01 лева до 2000.00 лева минималната погасителна вноска е 120.00 лева. Съгласно 1 договора за използването на револвирашия кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР бил изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта кредитополучателят заплащал и таксите предвидени в тарифата, поместена в приложението.

При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на ответницата било в общ размер на 1547.05 лева, като на 01.01.2019 кредитополучателят преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта била блокирана и от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд – Мадан. Със съобщение по ч. гр. д.

№ 277/2021 г. по описа на Районен съд - Мадан. Ищецът бил уведомен за възможността да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. № 277/2021 г. заповед вземане, което обуславяло правния интерес предявяване на настоящата искова претенция. С оглед изложеното моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 277/2021г., по описа на РС Мадан, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №*** г.. за следните суми: 1472,32 лева – главница, дължима по договор за револвиращ потребителски кредит ***, сключен на 13.12.2016 г., 74,73 лева – мораторна лихва за периода от 03.07.2019 г. до 24.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.09.2021 г. до изплащането й, както и разноските по делото, от които 30,88 лева – държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което на ищеца – заявител в заповедното производство, е указано да предяви настоящите искове по чл. 422 ГПК, което същия е направил в срок. С оглед изложеното предявените искове са процесуално допустими.

По делото са представени като доказателства: договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта **** и приложение към него, сключен между Б.Ф. ЕАД - кредитор и ответника Е.Ш. К. – кредитополучател. В т. 1 и т. 2 от договора е посочено, че кредиторът отпуска на Кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 2000 лв., като кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта М.. Съобразно т. 9 от договора трансакциите, инициирани от кредитополучателя, се авторизират незабавно, ако са в рамките на одобрения кредитен лимит и приложимите дневни лимити. Трансакциите се отчитат в хронологичен ред на постъпването им от международната картова организация Мастъркард с дата на постъпването им. Съгласно т. 12 кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то числова месеца. Съобразно клаузите на договора за ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва в размер от 35% (ГЛП).

Лихвата се начислявала върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. За използването на картата, кредитополучателят заплащал таксите, предвидени в тарифата, съдържаща се в договора. ГПР в договора е определен в размер на 44,90%. Съгласно т. 13 от приложението месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко 6 минимален размер съгласно тарифата. Съобразно т. 15 от договора възражения относно извършени трансакции се правят от кредитополучателя в писмена форма до 30 дни от датата на извлечението, в което са включени. След поискване, кредитополучателят е длъжен да предостави допълнителна информация/документи в срок от 7 дни. Възраженията се разглеждат и решават съгласно правилата на международната картова организация М..

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредита по договора е усвоен на 13.12.2016г, като по него е преведена сумата от 1000,00 /хиляда/ лева 2 от издадената Кредитна карта на Е.Ш. К. към банкова сметка на Е.Ш. К. в Интернешънъл Асет банк АД Смолян. За периода от 13.12.2016г до 16.06.2019г са издадени 31 бр. извлечения по кредитната карта и са начислени 5675,85 лв: усвоена главница -3980,00лв; такси за теглене и справки 24,80 лв; възнаградителна лихва -1267,69 лв.; застраховка -283,36 лв.; месечни такси за обслужване -120 лв. Платена сума по договора възлизала на 3303,77 лв., от която -погасена главница -2005,06 - такси за теглене и справки -24,80 лв възнаградителна лихва -870,55 лв., застраховка -283,36 лв., месечни такси за обслужване 120 лева. Остатъкът от задължение към 16.06.2019г -2372,08 лв., в които били включени главница от 1974,94 лв., възнаградителна лихва в размер от 397,14 лв. За периода след 16.06.2019г до 26.03.2021г - Е.Ш. К. била направила 11 бр. вноски /9бр. по 100 лв., 2 бр. по 150 лв./ в общ размер на 1200 лв., с които били погасени задължения: Главница 502,62 лв., възнаградителна лихва -397,14 лв., мораторна лихва от 03.07.2019 до 26.03.2019г в размер на 300,24 лв. Задължението на Е.Ш. Кикьова към 27.03.2021г било 1472,32 лв. главница.

Законна лихва за периода от 27.03.2021г до 30.09.2021г върху главница 1472,32 лв. възлизал на 76,89 лв. В заключение вещото лице посочва, че към 30.09.2021г -дата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК размерът на задължението на ответника възлиза на 1549,21 лв., от които 1472,32 лева – главница и 76,89 лева – законна лихва. Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.

Сключеният между страните договор за кредит, сумата по който е усвоена на 13.12.2016г., по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. С оглед реалния характер на договора, следва да се приеме, че същият е сключен на 13.12.2016 г., на която дата е предоставена сума по кредита.

Съдът следи служебно за действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1) когато е налице противоречие с добрите нрави /ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г. о./; 2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - / Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т. о./; 3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - /Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/ 2014 г., ВКС, IV г. о./. Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, за спазването на които съдът следи служебно, тъй като са императивни. В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, съгласно която разпоредба договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В договора е посочено, че лихвеният процент е 35 % и е фиксиран, но липсват каквито и да е пояснения как се начислява същия – дали върху целия размер на главницата или върху поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент, но на нито една позиция в договора не е отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва като глобална сума, и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия/начини е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от заемодателя фиксиран размер. С оглед изложеното е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.