Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7556 от 05.07.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 60641/2021
Вид
Решение № 7556
Подписан
05.07.2022
Състав
БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7556 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20211110160641 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. П. Д., с ЕГН:

********** по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на СТ. ЛЮДМ.

Т., с ЕГН: ********** да заплати на ищеца сума в размер на 13 325,20 лева, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 17.02.2020 г. се е уговорил с бащата на ответника – Л. Т., да му закупи лек автомобил от И., марка ..., като се договорили ищецът да му заплати сума в размер на 13 325,20 лв. по банков път. Твърди, че Л. Т. посочил банкова сметка, по която да се заплати сумата и ищецът я е превел на два пъти. Сочи, че банковата сметка била на ответника – С. Т. . Поддържа, че не познава ответника, както и че не се намира в никакви правоотношения с него, поради което счита, че същият се е обогатил неоснователно и претендира връщане на сумата. Изтъква, че добросъвестно е превел процесната сума на ответника, защото такава е била уговорката с Л. Т.. Счита, че ответникът е получил сумата при начална липса на основание, доколкото страните не са се намирали в облигационна или друга връзка, която да обуслови наличието на основание за плащане на процесната сума.

При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.Т., с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Ответникът признава фактът, че е получил процесната сума, както и че няма отношения с ищеца. Излага, че баща му има облигационни отношения с ищеца във връзка с внос на автомобил. Твърди, че процесната сума не е била предназначена за него, а за баща му, поради което сочи, че е изтеглил сумата от банковата си сметка и я е предал на баща си – Л. Т.. Изтъква, че процесната сума не е 1 постъпила в неговия патримониум, с оглед на което счита, че не дължи връщането й.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за усТ.ено следното:

Съгласно разясненията дадени с ПосТ.ление № 1 от 28.05.1979 г, на Пленума на ВС, първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.

По предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, в тежест на ищецът е да докаже положителния факт на плащането, както и неговия размер, а в тежест на ответника е да докаже, че съществува основание да получи даденото и да посочи какво е то, в това число, че е овластен от баща си Л. Т. да получи процесната сума по сключения между ищеца и Л. Т. догово р. С изготвения по делото доклад, който е редовно съобщен и неоспорен от страните на ответникът е указано, по реда на чл.146, ал.2 от ГПК, че за последното обстоятелство не сочи доказателства, а за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото е обявено обстоятелството, че процесната сума е преведена по банкова сметка,чиито титуляр е ответникът.

От показанията на разпитания в производството свидетел – Л. Т. ясно и недвусмислено се усТ.ява, че именно ответникът е този, който е изтеглил от банковата сметка, преведената от ищеца процесна сума пари.

Доколкото страните не спорят, че сумата е действително получена от ответника единствено спорен по делото се явява въпросът - има ли основание за получаване на сумата ответникът. Такова също не беше усТ.ено, въпреки че беше указана изрична тежест на ответника по доказване на основанието. Твърденията, че ищецът е имал уговорки с трето за спора лице – бащата на ответника и по този повод е превел на ответника сумата, са ирелевантни за предмета на настоящия спор и по тези съображения предявеният иск следва да бъде уважен.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора, ответникът има право на направените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в размер на 1533,10 лева, от които 1000 лева платено адвокатско възнаграждение (съгласно договор за правна защита и съдействие, находя се на л.4 от гр.д.№ 1396/21 по описа на РС - А.) и 533,10 лева – държавна такса.

По възражението за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат, сторено от ответника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът го намира за 2 неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждение при интерес от 13 325,20 лева е 929,78 лева. Незначителна е разликата между дължимото по наредба и договореното между страните възнаграждение, поради което неговият размер не следва да бъде редуциран.

Воден от горното, Софийски районен съд, 176-ти състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА СТ. ЛЮДМ. Т., с ЕГН: ********** да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на Г. П. Д., с ЕГН: ********** сумата в размер на 13 325,20 лева (тринадесет хиляди триста двадесет и пет лева и 20 ст.) – явяваща се платена при начална липса на основание за това, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба 23.06.2021г. до окончателно изплащане на вземането , КАКТО И на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1533,10 лева – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3