Решение № 3953 от 31.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3953 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110204641 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на ***** (чрез процесуален представител) срещу НП № 38-5 от 24.01.2024 г., издадено от председателя на ДАНС, с което на така посоченото дружество-жалбоподател за нарушение на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП вр. чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат конкретни доводи за липса на административно нарушение, срещу които възразява административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител – служител с юридическо образование), претендирайки потвърждаване на НП.

От писмените (приобщените въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) доказателствени материали (съдът няма задължение да разкрива обективната истина непременно и чрез гласни доказателствени материали, включително чрез разпити на актосъставителя и свидетелите по АУАН – аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, което съвсем не значи, че не се събират по реда на НПК всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина от предмета на доказване по делото, като в случая релевантното за делото е от такова естество, че разпит на свидетели поначало не е необходим) се установява (еднозначно, без каквито и да било основания да не бъде кредитиран който и да било от съответните доказателствени материали, в това число от гледна точка на тяхната логичност, липса на признаци на необективност, нелогичност или неавтентичност) – освен определянето на актосъставителя с писмена и подписана заповед на председателя на ДАНС за контролен орган на дирекция „Финансово разузнаване“ към ДАНС - описаната в процесното НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за ползване на такава техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка не се съдържа никъде в релевантната нормативна уредба, като по този начин просто не се извършва повтаряне на вече описаното, с което страните са запознати и което е налично по делото). Материалният закон е приложен правилно, в това число като не е налице понастоящем основание за прилагане на по-благоприятни за нарушителя разпоредби съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. При всяко положение – все пак - не се касае за немаловажен случай по смисъла на чл. 253б от НК, за да се поставя въпросът дали съобразно чл.

1

116, ал. 1 от ЗМИП изобщо е възможно ангажирането на административно-наказателната отговорност (дори ако се приеме, че съответното ограничение по последната посочена разпоредба досежно случаите, когато е налице престъпление, е приложимо и за хипотезите, при които се поставя въпросът за търсене на административно-наказателна отговорност от юридически лица).

Това, че клиентът е банка (също задължено лице съобразно чл. 76, ал. 1 от ЗМИП) не означава, че задължението на въззивника по сочената по-горе като нарушена правна уредба отпада, в това число независимо от това кое лице каква проверка на клиентите си следва да извършва; движението на пари в брой в значителни размери е поначало рисков фактор за изпиране на пари, включително в хипотезите, когато то се осъществява между задължени лица като въззивника и съответната банка, поради което не може да се говори за формално тълкуване на закона от страна на наказващия орган.

Именно следвайки същата логика (във връзка с това какъв фактор представлява поначало движението на пари в подобни размери в брой), не може да се твърди и че не е налице плащане по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП. Не е налице и съществено нарушаване на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.

В обобщение, при извършената и служебно, включително и вън от доводите от страна на жалбоподателя, цялостна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът не намери причини за изменение или за отмяна на постановлението, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН обжалваното НП следва да бъде потвърдено. При този изход от делото липсва правно основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 38-5 от 24.01.2024 г., издадено от председателя на ДАНС.

Не присъжда разноски в полза на горепосоченото дружество-жалбоподател.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2