Решение № 919 от 14.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 919 гр. София, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20251110218486 по описа за 2025 година

I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-001854 от 11.02.2025г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП, упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на К. Г. Т., с ЕГН: ********** са му били наложени: 1.). две кумулативни административни наказания - „парична глоба“ в размер 51.28 евро (с равностойност от 100.00 лева) и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 (един) месец“ за административно нарушение по състава чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, както и 2.). едно административно наказание - „парична глоба“ в размер на 102.56 евро (с равностойност от 200.00 лева) за административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ К. Г. Т. обжалва наказателното постановление. Излага във въззивната си жалба чрез УПЪЛНОМОЩЕНИЯ СИ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ Р. П. инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършени административни нарушения. Посочват се подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на санкционния акт.

ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

1

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП е редовно уведомена, изпраща процесуален представител в съдебно заседание, който излага становище в писмена защита и лично пред съдебния състав доводи за неоснователност на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 15.12.2025г. - виж входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното п о с т а н о в л е н и е на

01.12.2025г. съгласно писмена разписка, материализирана на гърба на наказателното постановление, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от процесуалния представител на жалбоподателя Т. (с приложено надлежно пълномощно), с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

ОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-001854 от 11.02.2025г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП, упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл.

53 от ЗАНН на К. Г. Т., с ЕГН: ********** са му били наложени: 1.). две кумулативни административни наказания - „парична глоба“ в размер 51.28 евро (с равностойност от 100.00 лева) и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 (един) месец“ за административно нарушение по състава чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, както и 2.). едно административно наказание - „парична глоба“ в размер на 102.56 евро (с равностойност от 200.00 лева) за административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят К. Г. Т. станал правоспособен шофьор на МПС категория „В“ на 30.10.1998г. Същият към 02.11.2024г. бил на 68 (шестдесет и осем) навършени години.

Жалбоподателят Т. към посочената дата бил ползвател на МПС - вид товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ******* ****, собственост на Фондация „З************“, с ЕИК: ********.

2

Свидетелят В. Б. И. ползвал към 02.11.2024г. лек автомобил „Мазда ЦХ5“ с рег. №*************.

Н а 02.11.2024г., около 16:45 часа, в гр.София, на улица „Самоков“, на паркинг двата автомобила - товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ********** и лек автомобил „Мазда ЦХ5“ с рег. № *********** се намирали спрели и допрени един до друг.

Лекият автомобил „Мазда ЦХ5“ с рег. № ********* бил спрял с лице към пътно платно, и със задната си част назад.

Товарният автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ********* бил спрял с предната си част напред и със задната си част към платното за движение (срещуположно на първия автомобил).

Допирът между двете МПС били със задната лява страна на лек автомобил „Мазда ЦХ5“ с рег. № *********** и с предната лява страна на товарния автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***********.

Не е имало свидетели очевидци при паркирането на двете МПС и кой първи е бил паркиран на паркинга по посочения начин.

Свидетелят И. подал сигнал до телефон 112 със съобщение, че спирането на товарния автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ************ е създало вреди за неговото МПС. По време на паркирането на двата автомобила не е имало възможност да се възприеме дали са били причинени вреди (става дума още по време на паркирането, на който и да е от двата автомобила по този начин).

На местопроизшествието пристигнал свидетелят И. В. Н. на длъжност автоконтрольор при СДВР-ОПП. Със съгласието на свидетеля Н., свидетелят И. задвижил своя автомобил напред, при което били причинени щети с оглед допира между двата автомобила (и съгласно установените данни).

Водачът на товарния автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ******* не се е бил появил. Липсвал е на местопроизшествието. Изчакали го известно време, но не се показал. Впоследствие и по писмени данни, срещу жалбоподателят Т. бил съставен АУАН Серия АД с № 703608 от 03.01.2025г.

В района на местопроизшествието не са били установени видео-камери.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства. Съдът съобразява, че свидетелите Ц. Х. П, и С. А. Д. не са били очевидци на ПТП или на проверката по ЗДвП. Те са съставели АУАН по писмени данни. Не е свидетел очевидец на ПТП и свидетелят Е, Д, Т., който излага възприятия за положителните личностни качества на жалбоподателя Т. като водач на МПС (по принцип). Свидетелят П. е актосъставител, а свидетелят Д. - свидетел при оформянето на АУАН. Свидетелите Д. и П., както и свидетелят Т. нямат преки възприятия за фактите от предмета на доказване по делото. Свидетелят И. В.

Н. е посетил местопроизшествието и е заварил двете МПС по установения начин. Свидетелят Н. е нямал преки възприятия кой от двата инкриминирани автомобила е бил спрял първи и кой от двамата водачи е осъществил допира в намиращото се до него МПС. Липсват видео-записи от местопроизшествието, 3 като снимката на двете МПС не документира кой е паркирал първи по установения (твърдян) начин. Показанията на свидетеля В. Б. И. са изолирани.

Същият не е очевидец на ПТП, нито на факта, дали жалбоподателят Т. той ли е паркирал своето МПС по установения (твърдян от свидетеля И.) начин. Не се установява и не се доказва дали въобще жалбоподателят Т. бил ли е водач на своето МПС в инкриминирания ден, час, и място. Никой не е видял как той е паркирал своето МПС, нито дали свидетелят И. не е паркирал по този начин своето МПС и той да е причината за ПТП. Както жалбоподателят Т. има значителен опит като шофьор, така и свидетелят И. също има такъв опит. Но и обратното е възможно - всеки от тях да е предизвикал събитието, още повече, че те поотделно могат да имат интерес да не уличават в себе си в нарушение.

Липсва оглед на местопроизшествие. Още повече, че вредите за свидетеля И. са възникнали по неговото МПС след придвижването на автомобила от паркинга (след самото твърдяно ПТП), а не от преди това. Т.е. в този случай, свидетелят И. сам е предизвикал вредите по своя автомобил (логично е да се приеме този извод). Тези вреди по неговия автомобил е възможно да не са били съществували в момента на паркирането на автомобилите по установения начин. Административно-наказателната теза е разколебана.

Същата не е възможно да се основава на предположения и хипотези. Тя не е доказана по безспорен и абсолютен начин съгласно изискванията на чл.6 от КЗПЧОС. Съдът не може да оцени и кредитира само показанията на свидетеля И., които са логични, но и логични са за съда и доводите на жалбоподателя Т., че той не е бил спрял по този начин (а че свидетелетят И. е предизвикал събитието, имайки интерес да твърди, че друго лице го е причинило - за да получи застрахователно обезщетение). Писмените декларации за ПТП, както и докладните записки са свидетелски показания в писмена форма и не са надлежни доказателства. Липсват обективни находки, закрепени от независим източник на информация.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ в хода на административно-наказателното производство не се установява и не се доказа, жалбоподателят К. Г. Т. да е извършил вмененото му в отговорност административни нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ПРИЕМА, ЧЕ не се потвърждава тезата на административно-наказващия орган от съставения АУАН и издаденото НП.

Липсва умисъл за вменените в юридическа отговорност на жалбоподателя Т. административни нарушения. Не са налице и доказателства за обективната им страна. В хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на 4 жалбоподателя Т., довели до ограничаване възможността му да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Абсолютно задължително е както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, административните нарушения, които са вменени във вина на нарушителя и за които той е санкциониран да бъдат описано точно, подробно и разбираемо, както и да съдържат всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена правна норма за всяко деяние поотделно. Необходимо да е налице в АУАН и НП и съответствие между фактическото описание на нарушенията и тяхната цифрова правна квалификация. В АУАН и НП е неясна обвинителната теза.

Липсва пълно очертаване на съставомерните факти. Административните нарушения се явяват и недоказани, с оглед тежестта на доказване, лежаща върху административно-наказващият орган. Липсват писмени и/или веществени доказателства, доказващи обективната и субективната страна на всяко деяние (поотделно). Съдът намира, че административно-наказващият орган не доказва не само обективната страна на деянията, но и субективната им страна.

По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено от съда изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:

Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК. На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна помощ за сумата от 256.41 евро. В тази връзка, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Обемът на процесуалните действия на адвокат Р. П. са съответни на значително положените от него правни усилия като адвокат. Релевираното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид обема на извършените от негова страна процесуалноследствени действия, но и с оглед сложността на делото за делата от същия вид. Правната помощ на адвокат П. е съответна на реално положения от него по делото значителен адвокатски труд. Защитата на адвокат П. е съответна и пропорционално оценена в разумен и справедлив размер.