Решение № 191 от 16.05.2022, Административен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е

№191 гр. Добрич, 16.05.2022 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година, І състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело №

136/ 2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.

5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК ***, адрес на управление: Добрич, бул. „Трети март“ № 59, представлявано от Т.И.Г., ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22 – 0265 – 000027/ 17.02.2022 г. на Началник РУ към ОД МВР Добрич, РУ Генерал Тошево.

Жалбоподателят счита оспорения акт за незаконосъобразен. Твърди, че със същия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на дружеството, без да е посочена нарушената разпоредба от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Оспорва компетентността на органа, издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0265-000027/ 17.02.22 г. Претендира нарушение при издаване на акта, поради това че законодателят е предвидил ограничителния срок в месеци, а мярката е наложена в дни. Тълкува закона, че да бъде наложена мярката, трябва да са налице две предпоставки, а именно според жалбоподателя – лицето, на което се налага ПАМ, да е собственик на автомобила и същевременно този собственик да управлява автомобила, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС (СУМПС), при което настоява, че поради липсата на двете предпоставки кумулативно, актът е незаконосъобразен. В тази връзка прави възражение, че ПАМ би била законосъобразна само тогава, когато се прилага спрямо ППС, които са еднолична собственост на нарушителя. В противен случай според жалбоподателя е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК и актът не съответства на целта на закона. Оспорва предявеното от органа изискване за допълнителна категория по отношение конкретното МПС. Прави възражение, че към описаната в АУАН фактическа обстановка е добавено в ЗППАМ и това, че лицето притежава определена категория, а за управлението на конкретното ПС се изисква кат. В+Е. Иска отмяната на Заповедта изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован. Не се явява управителят на дружеството, представлява се от адв. Д.К.,***, редовно упълномощена, която поддържа жалбата и иска отмяна на оспорената Заповед.

Ответникът по жалбата – Началник РУ към

ОДМВР Добрич, РУ Генерал Тошево, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява. Прилага преписката по издаване на оспорения акт.

По делото няма спор, че товарният автомобил, с който е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя, а това е видно и от представената разпечатка от АИС КАТ „Регистрация“, както и от приложеното СРМПС (л. 25 – 26, л. 29).

На 17.02.2022 г. е съставен АУАН серия GA № 493642 против ***за това, че на 17.02.2022 г., 09.49 часа, в община Генерал Тошево, на път Добрич – Победа – Методиево – Малина – Преселенци – Горица – Великово – Сираково – Сърнино, по път 9701, в посока от с. Методиево към кръстовището с път 9002 управлява товарен автомобил ИСУЗУ ТФС с рег. № ***, собственост на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК ***, със закачено ремарке за лек автомобил Клайменхаген ТПХЕ с рег. № ***, като при извършена проверка на кръстовището с път 9002 е установено, че водачът управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Иззети са като доказателство 2 броя регистрационни табели с № *** и СРМПС № *********. Водачът се е подписал, че няма възражения.(л. 15)

Впоследствие е подадено Възражение с вх.

№ 851000-1948/ 18.02.2022 г. (л. 22), с което водачът оспорва наличието на нарушение. Сочи, че ремаркето е пътно превозно средство (ППС) без собствен двигател, поради което за него не се изисква наличие на категория, позовава се на § 6, т. 12 от ПР на ЗДвП чл. 150а, ал. 1 от с.з. Настоява, че категория е въведена за МПС, но не и за ППС. Прави оплакване, че са иззети регистрационните табели на автомобила, който не е негова собственост, без да му е издадена и връчена Заповед за принудителна мярка. Добавя, че не били доказани всички елементи от нарушението, като същевременно настоява, че не е извършено умишлено и виновно. Моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.

По Възражението е извършена проверка и е изготвена Докладна записка (л. 19), в която подробно са изложени основанията, поради които се счита, че е налице извършено от водача нарушение. Докладната записка е получена от Началника на РУ Генерал Тошево и с писмо изх. № 265000-850/ 01.03.2022 г. е отговорено на водача, че Възражението се приема за неоснователно и ще му бъде издадено Наказателно постановление (л. 18) На 17.02.2022 г. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 – 0265 – 000027 (ЗППАМ) от Началник РУ към ОДМВР Добрич, РУ Генерал Тошево, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена на собственика на превозното средство, ПАМ чрез прекратяване регистрацията на ППС за срок от 185 дни. (л. 16) В ЗППАМ е добавено, че след извършена проверка е установено, че водачът управлява МПС, без да притежава СУ, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, тъй като водачът притежава кат. В, а за управляваното ППС се изисква кат. В+Е, с оглед на което на собственика на МПС е наложена ПАМ.

Заповедта е получена от единия от съсобствениците на прикаченото към товарния автомобил ремарке, ***, на 28.02.2022 г. (л. 17) По делото е приложена справка за нарушител за водача - ***, от която е видно, че същият има издадено СУМПС за категория В и АМ. (л. 27)

Със Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. Директорът на ОДМВР Добрич е оправомощил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2А, т.

4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за движение по пътищата с мотивирани заповеди служители на ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т.1.5 – началниците на РУ при ОДМВР – Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР - Добрич.(л. 31)

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е регистрирана с вх. № 894 на 02.03.2022 г. в канцеларията на Административен съд - Добрич. Според настоящия състав ЗППАМ не е връчена надлежно, доколкото липсват доказателства каква е връзката на лицето ***, която макар и да е съсобственик на ремаркето, не е ясно дали е служител, назначен на трудов договор в дружеството или пълномощник на изпълнителния директор. Същевременно обаче очевидно е налице уведомяване на представляващия според ТР дружеството, след като само няколко дена след връчване на ЗППАМ е постъпила жалбата. Така или иначе жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, чиито законни права и интереси са засегнати от Заповедта, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

На първо място във връзка с компетентността на издателя на Заповедта, тъй като се претендира липса на компетентност, следва да се има предвид следното:

Органите на МВР са компетентни да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Съобразявайки че съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.

171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, както и с оглед цитираната Заповед на Директора на ОДМВР – Добрич, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което е издадена ПАМ, е извършено на територията на РУ Генерал Тошево.

Заповедта съдържа необходимите реквизити и при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са възраженията в тази насока. Посочени са фактическите основания за издаване на Заповедта – управление на ППС от лице, непритежаващо СУМПС за съответната категория, данните за собственика на ПС, трите имена на лицето, което е управлявало ПС, както и АУАН, с който е констатирано нарушението, във връзка с което е издадена процесната Заповед.

По делото няма спор, че водачът не притежава СУМПС за категория В+Е. Приложени са и доказателства в тази насока. В този смисъл са изложени фактическите основания за издаване на Заповедта. Съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в съпътстващата документация по неговото издаване или най - късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. С оглед на това неоснователно е възражението, че в ЗППАМ е добавено допълнително каква категория има водачът и каква е следвало да притежава, за да не е налице нарушение.

Неоснователно е и възражението, че липсвала нарушената норма, за чието нарушение е издадена ПАМ. Напротив, под номера на ЗППАМ фигурира нарушената норма. Същата фигурира и в диспозитива на оспорения акт, т.е. посочени са правните основания за издаване на заповедта – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, като е изписано изрично, че се касае за управление на МПС от лице, което не притежава към момента на управлението СУМПС за съответната категория.

Спорът на първо място се свежда до това, че ремаркето не било МПС, като за него не се изисквала категория. В тази връзка конкретни мотиви има изложени в Докладната записка, които се базират именно на чл. 150а от ЗДвП. В случая не е наложена ограничителната мярка и не е издаден АУАН, заради това че лицето няма изискуемата за ремаркето категория, а че няма изискуемата за състава на ПС категория. Съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, с кат. В, каквато притежава водачът, е допустимо да се управляват моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 кг, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 кг; без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 кг, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 кг.

В случая общата допустима максимална маса на състава, видно от приложените по делото СРМПС – за товарния автомобил и ремаркето, поотделно (л. 29 – 30), е 5350 кг, поради което чл. 150а, ал. 2, т.

6 от ЗДвП е неприложим. Необходима е кат. ВЕ, съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, съгласно който се изисква категория ВЕ, в случаите, при които е налице, без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от пътни превозни средства, с теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке, когато допустимата максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 3500 кг.

С оглед горното, възражението, свързано ПС

(състав от ПС), който е бил управляван от водача, е неоснователно.

На следващо място, спорът е до срока, за който е наложена мярката – 185 дни. Вярно е, че в закона е предвидено ограничение от 6 месеца до една година. Наложената принудителна мярка е именно в рамките на шест месеца, доколкото един месец има 30 дни или 31 ден, при което минималният срок се явява 185 дни и започва да тече от деня, следващ деня, в който влиза в сила ПАМ. Мярката е наложена именно за минималния срок от 6 месеца. В тази връзка следва да се отбележи, че с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, ПАМ се прилага с определен срок. Продължителността на срока на мярката е определена от органа, като е определена при минималния размер. От данните по преписката и приобщените към Заповедта чрез нея мотиви съдът намира, че и определеният в условията на оперативна самостоятелност срок е съответен на целта на закона.