Решение № 160 от 10.10.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Харманли, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря И. АТ. И.ОВА като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20235630100125 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. К. Е., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Пловдив, бул. **** против

„Електроразпределение ЮГ “ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. ***, за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка“ с правно основание чл. 188, т. 1 , вр. чл.187, ал.1 т.5 от КТ.

В исковата молба ищецът С. К. Е., ЕГН ********** твърди, че между него и ответника съществува трудово правоотношение, въз основа на което той заема длъжността

На 04.01.2023г. на ищеца била издадена заповед № 178 от 20.12.2022г. от инж. С.В., изпълнителен член на „Електроразпределение Юг“ и З.Б. председател на СД, с която на основание чл. 192, ал. 1 вр. чл. 186 от КТ му било наложено наказание „забележка“ за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 5 от КТ за това, че на 14.02.2022г. извършвал действия по отстраняване на повреда в района на язовир Тополово. При достигане на височината за работа, когато направил опит да закачи позициониращото въже на сбруята се изпуснал и паднал на земята.

Ищецът твърди, че е спазвал изцяло предохранителните мерки.

Твърди, че заповедта се основавала единствено на устни разкази на присъствалите колеги и на констатации на служители на работодателят му, които не били подкрепени с никакви доказателства и това правело заповедта не мотивирана и като такава незаконосъобразна.

На следващо място ищецът твърди, че не е нарушил здравните и 1 безопасни условия на труд, спазвал изцяло предохранителните мерки.

При тези доводи претендира отмяна на наложеното със заповед № 178 от 20.12.2022г., издадена от инж. С.В. – изпълнителен член на „Електроразпределение Юг“ и З.Б. председател на СД.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба.

Ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявения иск с правно основание чл.357 от КТ. Сочи, че същият е недопустим, като предявен извън срока по чл.358, ал.1 т.1 от КТ.

С отговора на искова молба не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът заема посочената от него длъжност.

Ответникът твърди, че на 14.02.2022г., около 11:00 часа, при извършване на работа по Наряд № 320031/11.02.2022 г. по въздушен електропровод (ВЕ) 20 кV, извод Тополово, за демонтаж на проводници и присъединяване кабел 20 kV на желязорешетъчен стълб (ЖРС) № 110/9 е настъпила трудова злополука със С. Е. в качеството му на изпълнител работата.

По устните обяснения, дадени от останалите работещи по наряда ел.монтьори от КЕЦ Харманли П. П. - отговорен ръководител и Х. С. - член на бригадата по издадения наряд, ставало ясно, че след изкачване на височината за работа, при позициониране на стълба посредством позициониращото въже на сбруята, С. Е. е загубил равновесие и е паднал от височина приблизително 7,5 м. върху земята. Оказана му била първа лекарска помощ и били уведомени ръководител КЕЦ Харманли, ръководител група „Поддържане” и отдел „Безопасност на труда и противопожарна безопасност”. На място пристигнала линейка на ЦСНМП град Маджарово и С. Е. бил транспортиран по спешност до МБАЛ град Хасково за изследвания и лечение.

Ответникът твърди, че при извършеното обследване на мястото на инцидента от специалистите на отдел „Безопасност на труда и противопожарна безопасност” при работодателя и служители на КЕЦ Харманли било констатирано, че С. Е. не е използвал Y-образно въже към сбруята за обезопасяване при изкачване и работа на височина, което било в нарушение на служебна инструкция СВ-01-075 за безопасност при работа по желязо-решетъчна конструкция (ЖРК).

Ответникът твърди, че на основание чл. 193, ал. 1 от КТ били поискани писмени обяснения от С. Е. с писмо изх.№ 16826/22.03.2022г., в които ищецът С. Е. не отричал, че на 14.02.2022 г., ръководителят на група „Поддържане" в КЕЦ Харманли - И. Казаков е възложил на него и на П. П. и на Х. С. извършване на работа по наряд №320031/11.02.2022г. В обясненията си ищецът посочил, че при изкачване на стълбата и достигане на височина за 2 работа, при закачане на позициониращото въже загубил равновесие и паднал на земята, при което загубил съзнание и се свестил в болницата, където разбрал, че колегите му са се погрижили за него и са извикали линейка.

Ищецът С. Е. посочил, че не бил запознат с констатациите на специалистите от отдел „Безопасност на труда и противопожарна безопасност”, но твърдял, че по време на извършване на работата се съобразил с изискванията за безопасност.

Ответникът твърди, че нито в писмените си обяснения, нито в исковата молба ищецът твърди, че при изпълнение на задачата е използвал или е имал в себе си Y -образно въже към сбруята за обезопасяване при изкачване и работа на височина, а единствено и най-общо отричал да е нарушил здравословните и безопасни условия на труд.

Ответникът твърди, че било безспорно установено, че при изпълнение на работата ищецът не е изпълнил техническите мерки за безопасност, а именно не е използвал Y -образно въже към сбруята за обезопасяване при изкачване и работа на височина, което било нарушение на служебна инструкция СВ-01-075 за безопасност при работа по желязорешетъчна конструкция (ЖРК) и че с тези си действия бил извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187,ал.1 т.5 от КТ — неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и по-точно нарушение на чл.35 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи което било нарушение на чл. 60 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и служебна инструкция СВ-01-075 за безопасност при работа по желязорешетъчна конструкция.

Ответникът сочи, че ищецът е служител на „Електроразпределение Юг ” АД с най-висока пета квалификационна група по електробезопасност, определена съгласно Правилник за безопасност и здраве при работа с електрически уредби на електрически и топлофикационни централи по електрически мрежи и опитен работник, разполагал със съответните документи удостоверяващи правоспособността му, бил е запознат с отговорностите и опасностите, свързани с работата, справял се е с поставените му задачи, но въпреки това на 14.02.2022г. при отстраняване на аварията предприел действия в пълен разрез със всички правила за безопасност, инструкциите на работодателя и Правилника. Моли съдът да постанови решение, с което да остави без уважение предявеният от С. К. Е. иск с правно основание чл.357 от КТ за отмяна на наложеното му със заповед № 178 от 20.12.2022г. от инж. С.В., изпълнителен член на

„Електроразпределение Юг“ и З.Б. председател на СД дисциплинално наказание „ забележка”,без уважение, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, 3 поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК , приема за установено от фактическа и правно страна следното:

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по трудов договор сключен между тях, въз основа на който ищецът С. К. Е. е изпълнявала длъжността „електромонтьор, поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи“ в дружеството при ответника.

Със Заповед № 178 от 20.12.2022г. от инж. С.В., изпълнителен член на „Електроразпределение Юг“ и З.Б. председател на СД на ищеца е наложено дисциплинално наказание „забележка” на основание чл.188, т.1 от Кодекса на труда при спазени изисквания на чл.189 и чл.193 от КТ.

Твърденията в исковата молба за недопустимост на предявеният иск и незаконност на наложеното дисциплинарно наказание «забележка» очертаващи основанието на предявения иск, поддържани и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с това, че не е бил спазен едномедсечния срок по чл. 358, ал.1 т.1 от КТ срок за налагане на дисциплинарното наказание по чл.188, т.1 от Кодекса на труда.

Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.2 от КТ сроковете по ал.1 на чл.358 от КТ започват да текат за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата - от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповедта.

Заповед № 178 от 20.12.2022г. от инж. С.В., изпълнителен член на „Електроразпределение Юг“ и З.Б. председател на СД е връчена на ищеца на 04.01.2023г, а исковата молба от ищеца С. Е. е постъпила в Районен съд – Харманли на 06.02.2023г. /пощенско клеймо/.Срокът по чл.358, ал.1 т.1 от КТ е спазен тъй като едномесечният срок за предявяване на иск е изтекъл на 04.02.2023г./събота/ и по правилата на чл.60, ал.6 от КТ същият е изтекъл на 06.02.2023г., когато е подадена исковата молба от ищеца. Следавтелно едномесечният срок по чл.358, ал.1 т.1 от КТ е спазен.

В случая настоящата инстанция следва да обсъди спазването на императивните норми на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ /относно формата и съдържанието на заповедта на уволнение ри налагане на дисциплинарното наказание.

Видно е от разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, че законът поставя акцент на задължението на субекта на дисциплинарна власт за реално предварително изслушване или приемане на писмени обяснения от работника или служителя. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията, без да е необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Целта на предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да 4 изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяните дисциплинарни нарушения и ако това реално е станало, то правото му на защита е било надлежно упражнено. За да изпълни това свое задължение работодателят следва да покани служителя да даде такива обяснения за конкретно посочено нарушение, като поканата следва да достигне до знанието на адресата, за да породи последиците на чл. 193, ал. 1 КТ.

В частност е несъмнено установено, че с писмо №16826 от 22.03.2022г.,връчено на 12.12.2022г на ищеца обяснения са били поискани преди издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение. Ищецът се е възползвал от правото си на защита и в рамките на определения му двуседмичен срок е депозирал писмени обяснения на 12.12.2022г., с които е оспорил извършването на сочените от работодателя дисциплинарни нарушения. Следва изрично да се посочи, че работодателят не е длъжен да възприема защитната позиция на работника или служителя, като очевидно налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не е приел обясненията за оневиняващи, а дали те действително са такива е въпрос, който е относим към законосъобразността по същество на наказанието, а не представлява формално нарушение на процедурата по чл.

193, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 194, ал.1 от КТ „Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от открИ.е на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му».

Съгласно Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.И., постановено по реда на чл.290 от ГПК „Фактическо твърдение да пропускане на този срок като основание за незаконосъобразност на уволнението не е въведено с исковата молба, нито по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, поради което и при липса на предпоставките по чл.

147 ГПК, възможността да бъде въведено такова основание на иска е преклудирана. Предвид отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, съдът не следи за спазването на този срок служебно и не може да приеме уволнението за незаконосъобразно поради пропускането му, без ищецът надлежно да се е позовал на това обстоятелство». Според практиката по чл. 290 от ГПК- Решение № 167/30.07.2014 г. по гражданско дело № 6368/2013 г. на IV ГО при ВКС съдът не следи служебно за спазването на срока за налагане на дисциплинарно наказание, като в тази връзка този срок е давностен, тъй като всички срокове, за които съдът следи служебно са преклузивни. В исковата молба ищецът не се е позовал на неспазване на срока по чл.194, ал.1 от КТ, поради което съдът не следи служебно за спазване на срока по чл.194, ал.1 от ГПК,без ищеца да се е позовал на това обстоятелство, както е в настоящият казус На следващо място, настоящият състав приема, че необходимо съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по 5 смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого е извършено то и в какво се изразява. Задължението по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник за ефективна защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Следователно достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е нужно удостоверяване на връчването на документите/ – същественото е работникът да узнае за фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред /като не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат описвани конкретно всички действия на работника или служителя по извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направените от него твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта да са описани извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито са според оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на извършването им/.