Решение № 263549 от 29.12.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 12754/2020
- Вид
- Решение № 263549
- Подписан
- 29.12.2022
- В сила
- 27.06.2023
- Състав
- БОГДАНА НИКОЛОВА ЖЕЛЯВСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
Р
Е Ш Е Н И Е
София, 29.12.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Евдокия-Мария Панайотова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 12754/2020 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от Д.С.С., ЕГН **********, чрез адв. К.П.
– СмАК, съдебен адрес:***, офис 2, против С.О., София, ул. ******, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата общо
34 027.47 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди в резултат на претърпян на 10.05.2020 г. инцидент, след пропадане при пресичане на улица в необезопасена шахта, стопанисвана от С.О., от която: 30 000 лв. – неимуществени вреди и 4 027,
47 лв. – имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на
10.05.2020 г. ищецът Д.С. излиза със своето семейство на следобедна разходка до близкия парк. След пресичане на улица „117"-а, в посока към улица „113-а" в ж.к. „Люлин 1“, София, при стъпване с левия крак на тротоара и без да е налице видима дупка на уличната и тротоарната настилка, десният му крак пропада в отводнителна шахта, стопанисвана от С.О..
Веднага след пропадането ищецът усетил остра, неконтролируема болка в дясното си ходило. При оглед около шахтата, в която ищецът пропада, неговото семейство и притеклите се на помощ съседи установили, че върху шахтата е разположен материал, наподобяващ сив шперплат, с което дупката изглежда затворена, но материалът не е трайно закрепен върху отвора, а шахтата е без метален капак.
Веднага след произшествието ищецът е закаран до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД, където е приет за лечение, като са установени множество счупвания на дясното стъпало и е извършена оперативна намеса - поставени са плака и винтове за фиксиране на счупените кости.
Докато е бил в болницата, ищецът бил разпитан от служители на 9 РПУ, било образувано Досъдебно производство № 726/11.05.2020 г., в рамките на което са установени обстоятелствата около злополуката, в това число, че шахтата, в която ищецът е пропаднал, е с дълбочина 5 м. и същата не е обезопасена.
През август месец 2020 г., по препоръка на лекарите, ищецът отново излязъл в отпуск, а в началото на септември постъпил в болница, за да бъде извадена поставената му плака, като за оперативната намеса отново е заплатил значителна сума пари.
Ищецът твърди, че и към настоящия момент изпитва силни болки сутрин при ставане, както и внезапни такива през целия ден, кракът все още се подува, отича и се налага вдигането му нависоко, дори и по време на работа. Психическо натоварване за ищеца представляват и становищата на лекуващите го лекари, че кракът му никога повече няма да бъде същият, а поставените му винтове ще останат завинаги в стъпалото, както и, че болки ще го съпътстват до края на живота, а някои от дейностите, които е извършвал безпроблемно до момента, вече ще бъдат трудни за извършване или със силно намален интензитет, което трайно ще промени обичайния му начин на живот.
По изложените съображения той счита, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника С.О., поради необезопасяване на отводнителната шахта, в която е пропаднал.
В тази връзка е предявил настоящия иск срещу ответника за посочената сума, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди за претърпените притеснения, болки, страдания и неудобства от процесния инцидент, ведно със законните последици - лихви и разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Представил е писмени доказателства. Поискала е допускане на свидетели и назначаване на експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът С.О. оспорва предявения иск по основание и размер. Претендира разноски и юк. възнаграждение.
На следващо място заявява, че към момента единственото, което свързва медицинската документация с конкретно място - общински имот, са твърденията на ищеца.
Заявява, че, дори и да е основателен, искът за неимуществени вреди е в завишен размер, като счита, че, с оглед получените травми, същият не следва да надвишава сумата 8 000 лв.
Оспорва твърденията, че ищецът е бил възпрепятстван да изпълнява работата си през периода между двете операции. Ако е ползвал отдалечен достъп, той е можел да изпълнява трудовите си функции още скоро след приключване на болничния режим на лечение.
Посочените в исковата молба се сочат становища от лекувалите ищеца лекари, че кракът му никога вече няма след инцидента да бъде същият, както и че поставените импланти ще останат завинаги в крака, според ответника липсват сред представената по делото документация.
Прави и възражение за съпричиняване, тъй като ищецът не е положил дължимата от всеки грижа към собствените му живот и здраве, която грижа го задължава при придвижване да се информира за обкръжаващата го среда и да проявява внимание за евентуални препятствия по пътя му на движение.
Счита иска за имуществени вреди за частично неоснователен. Според отразеното в отговора на исковата молба, в него било включено и заплащането на 674,80 лв. за избор на екип за първата операция, и отново същата сума е платена и за втората операция, но, според него, тези разноски не са били непременно необходими за успешното провеждане на лечението.
По – нататък ответникът заявява, че, ако, след всичко изложено, все пак съдът счете, че искът е основателен, то следва да намали размера на присъденото обезщетение по справедливост и с оглед степента на претърпените болки и страдания, както и да отчете степента на приноса на ищеца, като му бъде присъдена сума в размер най-много на 4 000 лв. главница, а относно имуществените вреди - най-много 1 339 лв.
Представил е и е изискал писмени доказателства. Направил е искане по чл. 176 ГПК и за ангажиране на експертиза.
По същество на делото ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан, в условията на евентуалност – да се редуцира размера на дължимото обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 10.05.2020 г., около 15,30 ч., ищецът, движейки се със семейството си в София, ж.к. Люлин, при пресичане на улица „117"-а, в посока към улица „113-а" в ж.к. „Люлин 1“, стъпвайки с левия крак на тротоара, пропаднал, без да е налице видима дупка, в отводнителна шахта.
Не се спори, че тази шахта се стопанисва от ответника – С.О., както и че, към момента на инцидента шахтата е без метален капак, а върху нея е бил поставен нетрайно закрепен върху отвора материал, наподобяващ сив шперплат, с което дупката е изглеждала затворена.
За доказване механизма на станалия инцидент и претърпените от ищцата неимуществени вреди, по нейно искане съдът допусна и изслуша двама свидетели.
Свидетелката В.С.Т.е съседка на ищеца, живеят в един вход в ж.к. Люлин.
В показанията си той заяви, че инцидентът е станал в неделя, малко преди 16,00 б. през м. май 2020 г. Свидетелката излязла навън, имала среща с приятелка. Видяла на тротоара да лежи мъж, видяла и съпругата му с количка и малко дете до него. Мястото е междублокова улица – бл.
113 или 117. . Веднага отишла при тях, по – късно дошла и приятелката й. Мъжът бил със събута маратонка, с видимо изкривен крак, в горната част на ходилото.
Бил много зле, блед. Казал им, че е пропаднал в шахта. Ищецът има малко бебе, а по – голямото му дете е със специфични нужди. Попитали жена му дали са се обадили за линейка. Съпругата му заявила, че са се обадили на приятел, който да ги закара до Пирогов, а свидетелката и приятелката й предложили помощта да отидат при децата. Постояли при ищеца, докато съпругата остави децата при бабата, после си тръгнали. Около мястото, където била шахтата, се виждало, че е имало някаква талашитена плоскост, която е била счупена. Решетката я нямало. Ищецът изпитвал силни болки, разплакал се, казал, че много го боли кракът, а той почнал и видимо да се подува. Свидетелката заяви също, че още на следващия ден се обадила на съпругата му да я попита как е, интересувала се е през цялото време, докато ищецът бил в болница, питала я дали има нужда да й напазарува нещо. По – късно виждала С. с патериците.
Свидетелката М.К.М.-С.е съпруга на ищеца.
В съдебно заседание тя каза, че на 10.05.2020 г., около 15,30 ч. семейството им решило да излезе на разходка в Северния парк.
Били заедно с децата, пресичали ум. 117 и тръгнали към паркинга във втори микрорайон. Свидетелката вървяла напред и бутала количката с малкото дете, зад нея вървяла голямата им дъщеря, която си бутала тротинетката, зад тя бил съпругът й. Изведнъж се чул доста силен тропот. Обърнала се и чула виковете на ищеца.
Видяла, че той бил пропаднал до подмишниците в шахта и се държал на лактите.
Славова се опитала да му помогне да излезе, но не успяла. В това време нилала черна кола, от нея излязъл мъж и му помогнал да излезе, после продължил пътя си. Съпругът й бил в тежко състояние, изпитвал силни болки, бил пребледнял, плачел, било пострадало ходилото на десния му крак. Обадаили се на 112, но от там им казали, че, тъй като не е спешен случай, могат да дойдат най – рано към 20 ч. зарадаи пандемията. Обадили се на техен приятел, който се отзовал след 20 – 30 мин. След инцидента съседката им /св. В.Т../ дошла и постояла при съпруга й, докато тя отиде да остави децата на свекърва си. Закаралаи съпруга й в Пирогов, където констатирали счупването, направили му изследвания и снимка.
Оперирали го. Престоял в болницата една седмица, а свидетелката ходела в болницата всеки ден, но не можела да го види, заради съществуващата пандемия само се информирала за състоянието му и си говорела с него по телефона – за документите, за заплащане на консумативите за операцията – за планките и винтовете. Съпругът й казвал, че много го боли и почти през целия период не е спал. След операцията също изпитвал силна болка. Бил на обезболяващи. След като го изписали се прибрал вкъщи, за домашно лечение. Кракът му бил в гипсов ботуш, не можел при сядане да държи крака си в нормално положение от болка – постоянно го вдигал и спускал. Вкъщи се придвижвал с патерици и с помощта на съпругата си. Според свидетелката силните болки продължили около два – три месеца, около два месеца и половина не можел да стъпва на крака си. След махане на гипса ходел редовно на рехабилитация, тъй като мускулатурата на крака му се била отпуснала.
Според свидетелката окончателно възстановяване на ищеца не е настъпило. Върви нормално, но не може да върви продължително време, защото изпитва Болка, изпитва болки при промяна на времето, както и без никаква причина, основно го боли когато кракът му е надолу.
Тази свидетелка заяви също, че преди инцидента семейството живеело с майката на ищеца, която е с прекаран инсулт и е доста трудно подвижна, поради което С. се грижел за нея – извеждал я на разходка, придружавал я, след това грижите били поети от свидетелката. Помощ семейството получавало основно от съседи и приятели. Те пазарували, една съседка биела инжекции. Голямото им дете е хиперактивно и с умствена изостаналост, има промени в поведението. Започва изведнъж да подскача, да ръкомаха, да говори на висок тон, било е много разстроено, след като е видяло станалото с баща си.
В началото на м. септември 2020 г. се наложило на ищеца да бъде извършена втора операция в Пирогов за изваждане на планката и част от винтовете, като другата част са останали завинаги в крака му. По – късно от контролния преглед се установило, че че е налице уголемяване на ходилото и спад на свода на крака.
От назначената и неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява, че, в резултат на станалия инцидент на 10.05.2020 г. ищецът е получил следното травматично увреждане: счупване – изкълчване на Лисфранк в областта на дясното стъпало. Фрактура на Lisfranc се получава, когато има разкъсани връзки или счупени кости в областта на средната част на стъпалото на единия или двата крака. Средната част на стъпалото е областта на стъпалото, която изгражда свода, където се свързват предната част (кости на пръстите) и задната част на стъпалото (кости, включително глезена и петата). Средната част на стъпалото съдържа ставата на Lisfranc и лигамента на Lisfranc, като и двете могат да бъдат наранени при нараняване на Lisfranc. Тези фрактури са сред най-честите наранявания на стъпалото. Те варират от леки до тежки, в зависимост от това как е настъпило нараняването. Това нараняване най-често се получава, когато се завърти крака, докато тялото пада. Въпреки това, ако кракът е смачкан или повреден по време на огъване, може да се получи и тази фрактура. Това обикновено води до леко нараняване. Въпреки това, директната травма може да причини още по-тежка форма на фрактурата. Например, известно е, че падането от голяма височина създава фрактури на Lisfranc, които изискват обширно лечение.