Решение № 313 от 04.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Пазарджик, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20235220200508 по описа за 2023 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от „ПРИМАВЕРА ДЖОБС" ЕООД гр.

Пазарджик, ЕИК 203116275 , представлявано от управителя П. П. П. против Наказателно постановление 13-2200441/ 30.01.2023Г., на директор на

Дирекция „Инспекция по труда" гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал.5 вр. Чл. 414, ал.4 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 вр.чл. 1 , ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 15000 лв.

В жалбата се навеждат доводи за процесуално-правна и материалноправна незаконосъобразност на обжалваното НП и се иска отмяната му.

За съдебно заседание дружеството – жалбоподател не изпраща представител.

Въззиваемата ДИТ Пазарджик, чрез законовия си представител, оспорва жалбата и също настоява за разноски при потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства Съдът установи:

През есента на 2022г. Изпълнителна агенция „Дирекция по труда“ 1 инициирала национална кампания за проверка на дружества и предприятия, в които до момента са констатирани работници , полагащи в тяхна полза труд без сключени трудови договори. Кампанията се провела чрез съответните местни дирекции.

Инспекторите от ДИТ Пазарджик - Д. и Т. следвало да извършат проверка на процесното дружество, което до момента било санкционирано за нарушения по чл. 62, ал. 1 вр. чл.1, ал.2 от КТ с влезли в сила на 30.12.2021г.НП: №№ НП № 13-2100011/06.12.2021г., НП № 132100013/06.12.2021г,, НП № 13-2100015/06.12.2021г. и НП № 132100016/06.12.2021г., всички необжалвани и влезли в закона сила след изтичане на срока за обжалване.

На 18.10.22г. двете инспекторки направили внезапна проверка на , заведение, стопанисвано от дружеството и находящо се в гр. Пазарджик, ул.

„Асен

Златаров" №26. В кухнята към заведението била заварена св. Т. И., която подготвяла смес за паниране. Същата попълнила декларацията на л. 10 по делото, в която отразила ,че работи в „Примавера Джобс" ЕООД от „18.10.2022г." като „помощник кухня", с работно време "от 10:00 часа до 16:00 часа", почивни дни „по график", трудово възнаграждение „750 лв", като няма сключен трудов договор към момента на проверката .

От дружеството били изискани документи във връзка с проверката , като сред представените бил и трудов договор със завареното лице от 25.10.23г. ( л.

14).

Като приела, че към момента на фактическата проверка в заведението завареното лице е полагало труд по трудово правоотношение, за което обаче не е бил сключен трудов договор, св. Т. съставила процесния акт против дружеството за нарушение по чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ.

Актът е съставен в присъствието на пълномощник ( л.20) , надлежно предявен , подписан от него и с надлежно връчен препис.

Въз основа на него било издадено атакуваното НП.

Още с жалбата са развити възражения за процесуална неизправност на акта и НП ,заявени общо като съответствие между съдържимото във всеки от тях описание на нарушението и квалификацията му и от друга страна съответствие между акта и НП.

2

Актът и НП не страдат от неяснота или дефицит на изложените обстоятелства по извършване на нарушението. Ясно са посочени дата и място на извършване на нарушението, които съвпадат и с параметрите на неговото установяване. Достатъчни като яснота и обем факти описват и вмененото бездействие – неуреждане на отношенията с посоченото лице като трудови чрез сключване на трудов договор във връзка с констатациите , че посоченото поименно и с индивидуализиращия го единен граждански номер лице „предоставя работната си сила“. При това описание (относно конкретно и ясно посочените действия на завареното лице и възприето бездействие от страна на жалбоподателя, в чиято полза е извършена „работата в кухнята“ ) е приета и съответната нему правна квалификация – по чл. 62, ал.1вр. чл. 1, ал.2 от КТ.

Отразените в акта фактически положения и правната рамка, в която са поставени, са идентични в акта и издаденото въз основа на него НП.

Актът и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи , предвид делегацията на права със заповедта на л. 22 и чл. 416 и чл.

402 КТ .

Няма изрично отразяване на доказателства, които установяват нарушението, но тази липса не е съществен дефицит. Още повече, че в случая има опис на писмените доказателства, които са взети предвид и които наред с непосредствените впечатления от фактическата проверка са формирали фактическите и правни изводи в двата административни акта Последните, макар и с общо възражение в жалбата, се укоряват и в липсата на мотиви относно възприетото нарушение и наложената санкция.

Такива обаче са налични и в двата акта – данните от фактическата проверка за полагане на труд от посоченото лице и липсата на договор, който да е бил сключен към момента на проверката.

Правилно в НП са посочени и санкционните норми: чл. 416, ал.5 от КТ създава компетентност за постановяване на санкционни актове от процесния вид , а чл. 414, ал.3 от КТ предвижда конкретна по вид и размер административно-наказателна отговорност именно за нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ.

Въобще, в рамките на цялостната проверка за процесуална 3 законосъобразност Съдът не откри пороци, които да са самостоятелно основание за отмяна на НП.

Възприетото с него нарушение е доказано и по същество.

Доказано е, че към момента на проверката св. Т. И. (л.38-39) е полагала труд в полза на дружеството, стопанисващо заведението за хранене – приготвяла е по поръчка на готвача св. С. ( л. 49) смес за панировка .

Твърденията на двете са, че уговорката е била двете страни ( готвача С. и помощникът И. ) взаимно да проверят дали работата ще може да бъде извършвана. При това положение отношенията е следвало да се уредят чрез трудов договор ( чл. 70 от КТ - за изпитване, с който законодателят е определил тъкмо тази хипотеза).

Вярно е, че в практиката най-честите обяснения, които дават заварени при проверка от контролните органи работници без трудов договор са идентични на споделените от двете свидетелки( работникът дошъл малко време преди контролните органи, за да се провери дали ще може да работи тази работа ) . В случая обаче, в декларацията И. е отразила, че работи от 18.10.22г. ( денят на проверката) и това обстоятелство не е опровергано. Тъкмо поради него и предвид данните от двете свидетели, както и тези от двете проверяващи ( Д. и Т.), се налага фактическият извод, че от момента на полагане на труда са възникнали именно правоотношения по чл. 70, ал.1 от КТ, но договор за уреждането им към момента на възникването не е бил сключен .

Положеният в полза на дружеството труд е бил при параметри, характерни за трудови правоотношения- работно време, работодател, място на работа, трудово възнаграждение, което е задължителен елемент от трудовите правоотношения, доколко според чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а и точно така е договорен в процесния случай При тези данни по делото, правилно е прието, че са налице елементи от трудово-правни отношения между завареното лице и жалбоподателя, които обаче формално не са били уредени като такива поради липсата на сключен трудов договор, чиято форма за валидност е писмена.

Несъмнено е доказано нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал.2 от КТ, поради което правилно за извършването му е бил санкциониран работодателя в лицето на жалбоподателя.

4

Правилно е била възприета и по-тежката квалификация, обусловена от предходните влезли в сила НП за нарушение от същия вид, за която са изложени достатъчно обстоятелства с посочване на конкретните санкционния актове .Описаните като обуславящи повторността НП-ия са представени ( със заверка за влизане в сила) - л. 54-59 и доказват, че процесното нарушение действително е извършено от дружеството в хипотезата на чл. 414, ал.4 вр. ал.3 КТ ( в НП не се сочи привръзката към ал.3 на чл. 414 КТ, но пък са изложени достатъчно обстоятелства да е ясно, че именно към тази норма е препращането ( защитата е основно по изложените факти, независим от липса на съответния цифров израз на приложимата норма – виж ТР 3/15, р. Общи положения).

Повторността, с оглед уреждащата я дефиниция по чл. 416, ал.8 КТ, е налице, предвид факта, че към датата на процесното нарушение дружество, е било санкционирано за нарушение от процесния вид - по чл. 62, ал. 1 вр. чл.1, ал.2 от КТ с влезли в сила на 30.12.2021г.НП:

№ № НП №

132100011/06.12.2021г.,

НП №

13- 2100013/06.12.2021г, , НП №

132100015/06.12.2021г. и НП №

13- 2100016/06.12.2021г., всички необжалвани и влезли в закона сила след изтичане на срока за обжалване.

Наложената имуществена санкция е в минимален, но пък достатъчен за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН, размер.

Нарушението не може да бъде прието за маловажно и да се приеме , че санкцията противоречи на принципа за съразмерност/пропорционалонст.Съображенията са еднакви и за двата извода, въпреки, че маловажност на случая е изключена с нормативното решение , обективиирано с ал.2 на чл. 415в от КТ.

Що се отнася до принципът на пропорционалност – той е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз. Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавите- членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите интереси. С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна практика е установено, че : „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите- членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на 5 принципа на пропорционалността.” Тоест правна уредба по правото на Съюза препраща по този въпрос към националните разпоредби, но с член 4, § 3 от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество е предвидено държавите-членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер –(Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и цитираната в същото съдебна практика).

В т. 24 от цитирано решение по делото M. U. - т. 24 и цитираната съдебна практика, е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, „санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до наймалко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели” . В Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т.50 отново се застъпва становището, че „ Във връзка с това следва да се напомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става дума да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по отношение на преследваната цел (вж. решение ATC и др., т. 31 по-горе, EU:T:2013:451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).

Разпечатката съдържа 51 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b3efe5f-2d7e-4c11-921f-310151164071