Определение № 161 от 05.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Пловдив, 05.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500220 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Делото образувано по частна жалба вх.№265041/01.07.2021г. от Л. П. П. и М. Г. К. П. срещу протоколно Определение №260473 от 24.06.2021г., постановено по гр.дело №820/2020г. по описа на Софийски окръжен съд, с което се прекратява производството по делото.

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е нищожно, неправилно, незаконосъобразно, постановено в разрез с процесуалният и материален закон, за което са изложени подробни и конкретни съображения. Твърди се също, че протокол от открито съдебно заседание (ОСЗ) от 03.06.2021г. е неистински, тъй като на сочената в него дата, ОСЗ не е провеждано. За датата 03.06.2021г. било насрочено първо ОСЗ по делото, което било отложено от съда за друга дата - 24.06.2021г„ съответно и проведено на 24.06.2021г.

Оспорва се законосъобразността на обжалваното определение и се твърди нищожност на същото поради основателно съмнение в липсата на безпристрастност и обективност на съда по смисъла на закона - чл.22, т.6 от ГПК. Такъв бил поискан от ищците в ОСЗ на 24.06.2021г., но съдията по делото не се отвел, въпреки наличието на предпоставките за това.

От жалбоподателите е формулирано искане да бъде признат за основателен исканият от ищците отвод на съдията от първоинстанционния съд, съответно да бъде призната нищожността и незаконосъобразността на издадените от този съд протокол и протоколно определение от 03.06.2021г., да бъде призната неистинност на документ - протокол от ОСЗ от 03.06.2021г., съответно на протоколно определение от 03.06.2021г., поради непроведено на тази дата ОСЗ и неистинност на датата на съставянето на двата документа, както и да бъде отменено протоколно определение от 03.06.2021г., с което се прекратява делото поради 1 недопустимост на ИМ, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По частната жалба са подадени в срок отговори от СГ*, С*С, В*С и от Д., чрез м.ф., с които се изразяват становища за недопустимост, както и за неоснователност на същата, за което са изложени подробни съображения.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията в жалбата и отговорите, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу акт на първоинстанционния съд, преграждащ по-нататъшното развитие на делото.

Съдът съобрази, че след проведено на 11.08.2021г. производство по чл.151 ГПК, датата на съдебния протокол, съставен в открито заседание по първоинстанционното дело, с посочена дата 03.06.2021г., е поправена на 24.06.2021г., която дата следва да се приема за тази, на която е постановено обжалваното определение. Ето защо и възраженията относно истинността на протокола от съдебното заседание, в което е постановено обжалваното определение, не следва да се обсъждат, с оглед това новонастъпило след постановяване на обжалваното определение, обстоятелство.

Неотносимо по въпроса за допустимостта на предявените искове е възражението в жалбата относно наличието на предпоставки за отвод на първоинстанционния съдия, поради което и не подлежи на проверка и обсъждане от настоящата инстанция.

От материалите по делото е видно, че ищците Л. П. П. и М. Г. К. са предявили срещу Д., СГ*, С*С и В*С обективно и субективно, кумулативно съединени искове за заплащане на сумата 600 000 лв. имуществени вреди и сумата 366 624 лв. неимуществени вреди, представляващи обезщетение за нарушения на правото на ЕС и на ЕКПЧОС.

В ИМ и уточняващите я молби са наведени конкретни твърдения, че нарушенията са извършени от посочените ответници в и по повод производството по заведен срещу ищците от К. Н. Б. иск, основан на договор за цесия, по който е образувано гр. дело №12710/2012г. на СГ*, решението по което е потвърдено с решение по в.гр.дело №1626/2015г. на С*С, което не е допуснато до касационно обжалване с определение №80/17.02.2017г. по дело №60282/2016г. на В*С.

За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че в основата на заявените претенции е оспорване на съдебните решения по съществото на спора, заявен с предявения срещу ищците иск, който е приключил частично с посоченото определение на В*С, постановено по чл. 288 от ГПК, поради което, с предявените по реда на ЗОДОВ искове се цели пререшаване на заявен спор, приключил с влязъл в сила съдебен акт, което е недопустимо.

Този извод на първоинстанциония съд не може да бъде споделен, тъй като с 2 предявените от ищците искове по реда на ЗОДОВ не би могло да се постигне подобен резултат, нито е направено и искане до сезирания съд в подобен смисъл. Оспорването в обстоятелствената част на исковата молба на правилността на постановените и влезли в сила актове по спора между ищците, като ответници и ищеца К. Б., е направено в аспекта на твърдяните нарушения на правото на ЕС и на ЕКПЧОС от посочените ответници при постановяването им и не цели преразглеждането на разрешените с тях въпроси.

В мотивите на обжалваното определение, СОС е приел също, че предмет на отговорността на Д., в лицето на съответния държавен орган по чл. 2в от ЗОДОВ, са вредите от съществено нарушаване на правото на ЕС - т.е. когато съответният държавен орган е нарушил разпоредби на общностното право. В тази връзка, изложил съображения, че във всички случаи, за да е допустим иск по чл. 2в от ЗОДОВ, следва ищецът да е изложил твърдение за нарушение от страна на Д. в лицето на съответния държавен орган на конкретна разпоредба на общностното право, което нарушение да е довело до настъпване на вреди за лицето. В конкретния случай, обаче, ищците не били посочили коя конкретна норма от правото на ЕС е нарушена с действията, респ. бездействията на ответниците.

Гореизложените доводи също не могат да бъдат споделени, тъй като в исковата молба се съдържат конкретни твърдения за нарушаване на правото на ЕС, вкл. противоречие с практиката на СЕС, свързани с правото на ефективни правни средства за защита пред съд, установено в чл.47 от ХОПЕС, явяваща се част от правопорядъка на ЕС. Ищецът е длъжен да изложи фактите, на които основава иска си, което в случая е сторено, а въпрос по същество е дали исковете му, базирани на тези факти, са основателни.

В обжалваното определение е посочено и че на обезщетение по реда на ЗОДОВ подлежат вредите, причинени от действия на държавните органи, в това число и от правораздавателната дейност, когато при тази дейност е допуснато съществено нарушение на общностното право, но не и вредите от неправилни или недопустими съдебни актове.

Изложени са съображения, че зачитането на придадената от националния правов ред сила на присъдено нещо на съдебното решение и неговата неотменяемост, е признато и от СЕС, който приема, че общностното право не налага на националните юрисдикции да го нарушават, дори ако това би позволило да се избегне нарушение на съюзното право, допуснато с национално съдебно решение. Посочено е, че изложените в исковата молба твърдения за незаконосъобразни действия на частен съдебен изпълнител по образуваното въз основа на на постановените съдебни решения изпълнително производство също не обосновават допустимост на предявените искове по чл. 2в от ЗОДОВ срещу посочените ответници.

Във връзка с горепосоченото, следва да се изтъкне, че няма съмнение в теорията и съдебната практика, че ако при правораздавателната си дейност, съдилищата в Р.Б. нарушат правото на ЕС, Д. отговаря за причинените на засегнатите от тези нарушения лица, израз на което е и уредбата в чл.2 „в“ от ЗОДОВ. В случая не се касае за извънреден, извънинстанционен контрол на правилността на влезли в сила съдебни актове, респ. за засягане на стабилитета им, а за ангажиране на отговорността на Д., ако при 3 правораздавателната си дейност, съдилищата са допуснали достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. При наличие на твърдения за такива нарушения от ищците по делото, въпрос по същество е дали действително са извършени/допуснати такива от посочените ответници. Това се отнася и до твърденията на ищците за незаконосъобразни действия на частен съдебен изпълнител по образуваното въз основа на постановените съдебни решения изпълнително производство, които са част от фактите, на които са основани исковете и които са свързани с твърденията в ИМ, че е нарушена забраната в общностното право, установена и практиката на СЕС, да се пристъпва към принудително изпълнение на имуществото на длъжник, преди той да е изчерпал всички свои средства за защита, т.е. преди делото му да е приключило окончателно на всички инстанции.

В заключение, настоящата инстанция намира, че предявените от Л. П. П. и М. Г. К. П. искове, по които е образувано гр.дело №820/2020г. по описа на Софийски окръжен съд, не са недопустими. Ето защо, обжалваното Определение №260473 от 24.06.2021г., постановено по гр.дело №820/2020г. по описа на Софийски окръжен съд, с което се прекратява производството по делото, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от етапа, на който е било прекратено производството.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно Определение №260473 от 24.06.2021г., постановено по гр.дело №820/2020г. по описа на Софийски окръжен съд, с което се прекратява производството по делото.

ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото от етапа, на който е било прекратено производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4