Решение № 2285 от 04.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2285 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Виолета Йовчева

Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20231100504639 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 3579/27.03.2023 г., подадена от длъжника в производството по изпълнително дело № 20218400400916 А. А.В., чрез процесуалния му представител – адв. Л.В. от САК, срещу Постановление на ЧСИ М.Ц. от 09.03.2023 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело № 20218400400916 за вземането на взискателя „М.-п.“ ЕООД, поради липса на основание по чл. 433, ал. 1 от ГПК.

В жалбата се излагат съображения, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, а наред с това и немотивирано. Сочи, че изпълнителният лист, издаден в полза на „М.-п.“ ЕООД е от 13.05.2011 г., като съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на 5-годипна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Жалбоподателят обръща внимание, че постановлението, с което се конституира като присъединен взискател „М.-п.“ ЕООД, е от 17.10.2022 г., поради което и петгодишният давностен срок е изтекъл на 13.05.2016 г. Последно, твърди, че доводите на ЧСИ, че няма право да прекрати изпълнителното дело при направено основателно възражение за изтекла в полза на длъжника погасителна давност са неправилни и в този смисъл отправя молба до въззивния съд да отмени постановлението като неправилно и незаконосъобразно.

От страна на взискателя в производството „М.-п.“ ЕООД е постъпило писмено възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, че не е налице основание за прекратяване на 1 изпълнителното производство, доколкото не е реализиран фактическият състав на кое да е основание по чл. 433, ал. 1 от ГПК. На първо място, твърди, че съдебният изпълнител не е компетентен да се произнася по въпроса погасено ли е или не вземането на взискателя поради изтекла погасителна давност, след като на длъжника е предоставена възможност да се защити срещу изпълнението, предявявайки иск по чл.

439 от ГПК. Второ, намира за съвсем погрешно възприятието на жалбоподателя, че присъединяването на изпълнителния лист по процесното изпълнително дело е първото действие, с което взискателят предприема действия за събиране на вземанията си, като поради това счита, че е изтекла 5-годишната давност. Последно, отбелязва, че погасителната давност за вземанията няма как да е изтекла на 13.05.2016 г., тъй като съгласно ТР от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а оспореното постановление – потвърдено.

В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ М.Ц. излага съображения, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна. Поддържа, че в чл. 433, ал. 1 ГПК са изчерпателно дадени възможностите за прекратяване на едно изпълнително производство, като изтичането на погасителната давност не е сред посочените и не може да бъде констатирана и взета предвид от съдебния изпълнител, без в този смисъл да има произнасяне на съд – арг. от чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Поради изложените съображения, моли за оставяне без уважение на така депозираната жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и материалите в кориците на изпълнителното дело, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20218400400916 по описа на ЧСИ М.Ц., е образувано въз основа на молба от Р.Н.С. от 21.07.2021 г. срещу А. А.В. за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми съгласно изпълнителен лист от 04.06.2021 г., издаден по гр.д. № 23308/2021 г. по описа на СРС, 164-ти с-в и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от същата дата.

На 14.09.2021 г. ЧСИ Ц. е издала разпореждане за спиране на делото на основание чл. 420, ал. 1 ГПК поради подадена от длъжника А. А.В. възражение против заповедта за изпълнение.

На 17.10.2022 г. по изпълнителното дело е конституиран като взискател „М.-п.“ ЕООД въз основа на приложен по делото изпълнителен лист от 13.05.2011 г., издаден по гр.д. № 61059/2010 г. по описа на СРС, 66-ти състав.

Взискателят „М.-п.“ ЕООД е поискал предприемане на действия за удовлетворяване на вземанията му, и по-конкретно насочване на изпълнението спрямо 2 недвижим имот, собствен на длъжника, а именно ¼ идеална част от имот, находящ се в гр. София, бул. ****, като в тази връзка на 20.12.2022 г. е извършен опис на горепосочения недвижим имот.

На 06.03.2023 г. жалбоподателят депозира молба пред ЧСИ Ц. за прекратяване на изпълнителното дело, както за вземането на взискателя Р.С. поради обезсилване на изпълнителния лист, послужил му за образуване на изпълнителния процес, така и по отношение вземането на взискателя „М.-п.“ ЕООД, понеже последното е погасено по давност.

С постановление от 09.03.2023 г. органът по изпълнението е прекратил изпълнителното дело по отношение вземането на първоначалния взискател Р.С. поради обезсилване на изпълнителен лист от 04.06.2021 г. и заповед за изпълнение от същата дата, постановени по гр.д. № 23308/2021 г. по описа на СРС, 164-ти състав, като отказал да прекрати изпълнителното дело по отношение на взискателя „М.-п.“ ЕООД поради липса на основание по чл. 433, ал. 1 от ГПК.

На 27.03.2023 г. по делото е постъпила жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу действия на ЧСИ, подлежащо на обжалване действие по см. на чл. 435, ал. 1, т. 6, предл. 2-ро ГПК, доколкото с обжалваното постановление органът по изпълнението е оставил без уважение искането за прекратяване на производството по изпълнителното дело, с което е бил сезиран. Ето защо жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 433 от ГПК са регламентирани, при това лимитативно, основанията за прекратяване и приключване на изпълнението, като само при наличие на коя да е от хипотезите измежду чл. 433, ал. 1,т. 1 - 8 ГПК и при изпълнение на задължението – арг. от чл. 433, ал. 2 ГПК, изпълнителното производство се приключва, като във всеки от посочените случаи съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.

Конкретно, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Неоснователни са наведените в жалбата доводи, че в случая относимо се явява обстоятелството, че, считано от 13.05.2011 г. /издаване на изпълнителен лист в полза 3 на взискателя „М.-П.“ ЕООД/ до 17.10.2022 г. /конституиране на „М.-П.“ ЕООД като присъединен взискател по изпълнителното дело/ са изтекли повече от 5 години по смисъла на чл. 117 от ЗЗД, откъдето се извежда, че задължението е погасено по давност.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила решение по чл. 439 от ГПК /оспорване на вземането от длъжника, основано само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – например и най-често настъпила погасителна давност/. В решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о е посочено, че длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство /на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, поради което и възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват неоснователни. Съдебният изпълнител дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.

Посоченото от длъжника по изпълнението А. А.В. основание за прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност на вземането на присъединения взискател, на първо място не отговаря на процесуалния стандарт на чл.

433 от ГПК, доколкото такова основание изобщо не съществува сред екзактно посочените хипотези, което обосновава извод за законосъобразност на отказа на ЧСИ М.Ц. да не прекрати същото по отношение на него и съответно - за неоснователност на разглежданата от настоящия съд жалба, която следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 3579/27.03.2023 г., подадена от длъжника в производството по изпълнително дело № 20218400400916 А. А.В., чрез процесуалния му представител – адв. Л.В. от САК, срещу Постановление на ЧСИ М.Ц. от 09.03.2023 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело № 4

20218400400916 за вземането на взискателя „М.-п.“ ЕООД, поради липса на основание по чл. 433, ал. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5