Решение № 1446 от 18.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1446 гр. Пловдив, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20255300502761 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от В. А. П. и Г. Л. П., двамата чрез адв. Б. Н., против решение №3549/15.07.2025 г., постановено по гр.д. №18528/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х гр.с., с което е отхвърлен иска на В. А. П. и Г. Л. П. против К. И. П. за признаване за установено на основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗС, че ищците са собственици по силата на давностно владение в периода от 2008 г. – 2022 г. на 1/5 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта на гр. *******, с адрес гр. ********** с площ от 187 кв.м, представляващ по предходен план имот ********, и са осъдени В. А. П. и Г. Л.

П. да заплатят на К. И. П., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 2000 лв., представляваща деловодни разноски.

С въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи предявения иск, ведно със законните последици. Твърди се, че е безспорно установена промяна на намерението, с което се държи наследствената вещ, изразяващо се в разрушаване на гъбарник и построяване на парник, като се излагат възражения и срещу определения хонорар на противната страна. Претендира 1 се и заплащане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Депозирано е становище пред настоящата инстанция, в което се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение – правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че В. П. и Г. П. от 2008 г. до настоящия момент упражняват непрекъснато фактическа власт върху поземлен имот с идентификатор ****** по кад. карта на гр. *********.

Поддържа се, че имотът съставлява част от бившия парцел *********, с площ 1560 кв.м, който имот през 1957 г. е закупен в съсобственост от дядото на П. И. Г. Н. заедно с друго лице - Д. Г. Д. През 1971 г. Н. и Д. извършили съдебна делба, при която Н. получил дворното място - парцел III-165 от 1560 кв.м.

2

Впоследствие, по силата на регулационни изменения, този парцел бил разделен на три отделни части, всяка от които собственост на Д. Н. Поради грешно отразяване на границите на притежавания от Н. имот в последвалите няколко плана, било установено, че сумарната площ на трите парцела е помалка от тази на първоначално притежавания от него. През 2008 г., след проведена процедура, бил обособен процесният имот от 187 кв.м като съсобствен на наследниците на Н., сред които била и ответницата К. П.

Твърди се, че ищцата придобила чрез наследяване от дядо си 2/15 ид.ч., а в последствие заедно със съпруга си /втория ищец/ и 10/15 ид.ч. от процесния имот по силата на договор за продажба от наследниците П. Б., С. Н., Г. Н.и А.

Н. Въпреки че ищците провеждали разговори с ответницата да закупят нейната 1/5 ид.ч., през месец юни 2008 г. тя не се явила пред нотариус. Твърди се, че единственият вход до процесния имот е през притежавания от ищците ПИ *******, поради което само те имали достъп до него, само те обработвали имота и упражнявали фактическа власт върху него. Считат, че са придобили собствеността върху идеалните части на ответницата. Искането е да бъде признато за установено по отношение на нея, че са собственици на 1/5 ид.ч. от имота по силата на изтекла давност.

Ответницата П. отрича твърдението, че ищците са осъществявали самостоятелно и несмущавано владение върху процесния имот, както и, че не е имала достъп до него. Поддържа, че е придобила процесните идеални части по силата на наследство от И. Н., което не се оспорва от ищците. Същите никога не били проявявали спрямо нея претенции, че владеят имота за себе си.

Това станало едва с предявяване от тяхна страна на процесния иск.

Допълнително излага довод, че ищците не са могли да придобият по давност право на собственост, тъй като процесният имот не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ, поради което спрямо него действа забраната на чл. 200 ЗУТ.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт №****** г. на пловдивски нотариус, И. Г. Н. и Д. Г. Д. закупили от В. Й. Б. правото на собственост върху парцел ІІІ, имот 156, квартал 29 по плана на град П., в квартал П. с площ от 1560 кв.м, при съседи И.и А. Б., път и Н. К., и при съседи по делбения протокол от 09.01.1951 г.: М.И. М. път и К.Л. В нотариалния акт е описано, че продаваемия парцел е част от бивша нива, цялата от 12.5 дка в землището на село П.

Възникналата между И. Н. и Д. Д. съсобственост е прекратена чрез делба по силата на протокол от 15.09.1971 г. по гр.д. №5759/1971 г. по описа на Пловдивския районен съд. Съгласно протокола, И. Н.получил в свой дял цялото дворно място, представляващо парцел ІІІ, имот 156.

Ищцата В. А. П. е внучка, а ответницата К. И. П. – дъщеря наследници по закон на И.Г. Н., починал на ****** г.

Според представеното удостоверение за наследници, И. Н. е 3 оставил освен двете и наследниците П. И. Б., С. И. Н., Е. Г. Г., Г. Г. К., К. Б.Н. и Е. А. И.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ****, дело №275/2008г. от 25.06.2008 г. на нотариус В. Б., В. П. е закупила от П. И. Б., Г. И. Г., С. И. Н. и Е. Б. Н. общо 10/15 ид. части от дворно място от 187 кв.м, представляващо поземлен имот №1077, квартал 63 по плана на град ********* съгласно заповед №РД-09-АБ-5/25.01.2008 г. на О., при граници: имот 512.997 на Община П., имот №512.286 – на К. П., Г. Г., Е. Г., Г. К., имот 512.287 – С. Н., наследници на А. Н., П. К. Х. К., наследници на И. Г. Н. и В.

П.

Посочената заповед е приложена по делото и с нея е одобрено изменение на кадастралния план на квартал П., засягащо имот планоснимачен номер 997, като от него са образувани два нови имота с планоснимачни номера 997 и 1077.

Съгласно представената скица №128/27.01.2009 г., представляваща извадка от кадастралния план на квартал П., одобрен със заповед №РД-02-14207/29.12.2000 г. на МРРБ и план за регулация, одобрен с решение № 439 по протокол 16/18.09.2003 г. на ОбС П., имот с планоснимачен номер 1077 от действащия кадастрален план към 2009 г. представлява част от парцел ІІІ – 165, описан в делбения протокол.

Съгласно действащата извадка от кадастралната карта, имотът, описан в нотариалния акт, с който ищцата е закупила идеални части от съсобствения имот, е заснет понастоящем с идентификатор ******* с площ 187 кв.м и административен адрес: гр. *********.

С договор за дарение на недвижим имот от 29.08.1989 г. ответницата К. П. придобила от С. И. Н. и неговата съпруга М. М. Н. ½ ид. част от дворно място с площ 325 кв.м, съставляващо парцел ІХ – 286, квартал 63 по плана на град П. – квартал П., при граници: И. Г. Н., улица и спортен терен, ведно с втория жилищен етаж, построен в груб вид, от двуетажна жилищна фамилна сграда, построена в дворното място.

По делото е представен договор за наем за послужване от 01.03.2015 г., сключен между ответницата и И. Д. У., по силата на който П. е предоставила безвъзмездно на У. за временно ползване притежаваните от нея 1/5 ид. части от парцел с първоначален номер ІІІ – 165, квартал 29, от който е образуван парцел ІХ-286 в квартал 63, както и новообразуваните имоти с планоснимачни номера 977 и 1077, които имоти или част от тях са заснети в кадастралната карта с идентификатор ******* с площ от 187 кв.м, поземлен имот с идентификатор *******с площ от 482 кв.м и поземлен имот с идентификатор ******** с площ 468 кв.м в гр. *******.

Въз основа на така установените факти, съставът на районния съд е приел, че спорният имот с идентификатор ****** - стар пл. №1077 в кв.65, е съставлявал част от парцел ІІІ. Този парцел е бил притежание на И. Г. Н., общ наследодател на ищцата и ответницата, съгласно представения протокол за 4 делба. При попълването на кадастралната основа за парцел ІІІ, спорният имот съставлява част от оставеното от Н. имущество. Като част от него, правото на собственост върху имот ****** се съпритежава от наследниците на И.Н., доколкото е част от притежавания от него парцел, обособена с представената заповед от 25.01.2008 г. Следователно всеки един от наследниците на Н. е бил владелец на собствената си идеална част и държател на идеалните чати на другите съсобственици.

Прието е, че В. П. е придобила освен наследствената си идеална част и идеални части от имота, прехвърлени от някои от съсобствениците по силата на представения по делото договор за продажба.

По отношение на идеалната част на К. П. П.и претендират, че са осъществили състава на придобивната давност, поради което са станали собственици.

Съдът обаче е приел, че съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Ищците твърдят, че само те са осъществявали фактическа власт върху процесния имот, като намерението им е било да го държат за себе си. В случая те се позовават на промяна на намерението, с което се държи сънаследствената вещ, и завладяване на идеалните части на останалите съсобственици, в частност тези на П.Действията, по които се съди за промяна на намерението, с което вещта се държи, следва да бъдат явно демонстрирани, при това не спрямо трети за собствеността лица, а спрямо самия собственик /в този смисъл - Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. Такова поведение на П.и е прието, че не е доказано в хода на производството. Към настоящия момент П. пребивава постоянно в чужбина, като упражнява фактическа власт чрез съпруга си. Обстоятелството, че в имота има изградена оранжерия от двамата, като те я ползват за отглеждане на зеленчуци, не е достатъчно да се приеме, че са изменили намерението, с което държат частта на ответницата. Това действие е на обикновено управление на общата вещ и е свързано с ползването по предназначение. Заплащането на данък за имота също само по себе си не представлява факт, от който да се съди за промяна на намерението у ищците, независимо от това, че те може да са заплатили и задължението на другите съсобственици. Ето защо съдът е приел предявеният иск е неоснователен и го е отхвърлил.