Разпореждане № 5926 от 20.07.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 3049/2026
- Вид
- Разпореждане № 5926
- Подписан
- 20.07.2026
- Състав
- Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5926 гр. Кюстендил, 20.07.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520103049 по описа за 2026 година и като съобрази следното:
Производството е образувано по заявление от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. В. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми:
1) *** евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, ведно със законната лихва за забава от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане;
2) 2,34 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.04.2025 г. до 07.07.2026 г.;
3) 50,41 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от 31.03.2025 г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, ведно със законната лихва за забава от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане;
4) 5,30 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.04.2025 г. до 07.07.2026 г.;
5) 38,46 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, ведно със законната лихва за забава от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане;
6) 4,08 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.04.2025 г. до 07.07.2026 г.;
7) 19,05 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с 1 номер ***, ведно със законната лихва за забава от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане;
8) 2,02 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.04.2025 г. до 07.07.2026 г.;
9) 1,79 евро – такса за повторно включване по Договор с партиден номер *** за периода от 03.03.2025 г. до 02.04.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане;
10) 0,22 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.04.2025 г. до 07.07.2026 г.;
11) 5,70 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 03.06.2025 г. до 02.07.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане;
12) 0,55 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.07.2025 г. до 07.07.2026 г.;
13) 2,04 евро – такса за достъп до услуги след просрочие по Договор с партиден номер *** за периода от 03.03.2025 г. до 02.05.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане;
14) 0,23 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.04.2025 г. до 07.07.2026 г.;
15) 347,65 евро – неустойки по Договор с партиден номер ***, ведно със законната лихва за забава от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане;
16) 27,26 евро – законна лихва за забава върху неустойките за периода съобразно заявлението до 07.07.2026 г.
Съдът намира за недължими претендираните неустойки, както и сумите, претендирани като такса за повторно включване, такса за събиране на дължими суми и такса за достъп до услуги след просрочие, заедно с акцесорните вземания за законна лихва върху тях. Аргументите за това са следните:
Според чл. 143, ал. 2, т. 4 ЗЗП неравноправна е клауза, която позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика. Тази хипотеза е налице, тъй като в договора и приложенията към него са предвидени многобройни клаузи, предвиждащи задължение на потребителя да заплати неустойки при предсрочно прекратяване на договора, но не и реципрочно право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при предсрочно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор.
Според чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. В случая за потребителя е неясно при сключване на договора каква 2 сума би се наложило да заплати, ако прекрати предсрочно договора.
Съдът счита, че всички претендирани неустойки, разгледани както поотделно, така и в тяхната съвкупност, излизат извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Наред с това претендираните суми за такса за повторно включване, такса за събиране на дължими суми и такса за достъп до услуги след просрочие по съществото си представляват санкции за неизпълнение на задължението на потребителя да заплати дължимите месечни такси в срок. Независимо от наименованието им, те се дължат единствено при забава на длъжника и не са свързани с предоставянето на самостоятелна услуга, поискана от потребителя.
По този начин търговецът въвежда допълнителни плащания, които имат характера на договорна санкция, наред с дължимата законна лихва за забава.
Това води до необосновано утежняване положението на потребителя и до заобикаляне на правилата относно обезщетението за забава, поради което тези клаузи също следва да бъдат квалифицирани като неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Не променя този извод обстоятелството, че заявителят твърди, че услугата „Достъп до услуги след просрочие“ може да бъде деактивирана от абоната. От изложените в заявлението твърдения не се установява потребителят изобщо да е заявил желанието си да ползва такава услуга.
Напротив, самият заявител сочи, че тя се активира автоматично при наличие на просрочени задължения, като на абоната единствено се предоставя възможност впоследствие да я деактивира. При това положение не може да се приеме, че е налице свободно и информирано съгласие за възникване на задължение за заплащане на тази сума.
Не на последно място, твърди се автоматично прекратяване на договорите, в резултат на което автоматично започват да се начисляват неустойки. Такова автоматично прекратяване е недопустимо, тъй като на потребителя следва предварително да бъде отправено предупреждение в писмена форма, че договорът ще се счита за развален, ако не последва изпълнение в разумен срок. Такива твърдения заявителят не излага. Освен това подобно уведомяване е необходимо и с оглед защитата на потребителя, тъй като от момента на прекратяването започва да тече законна лихва върху претендираните неустойки.
В посочения смисъл е практиката на окръжните съдилища в страната, включително Окръжен съд – Кюстендил: Определение № 757 от 25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 573/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Определение № 758 от 25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 529/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Определение № 1673 от 22.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 8930/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 321 от 19.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 159/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и много други.
Всичко изложено по-горе води до извод, че са налице основанията по чл.
411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК за отхвърляне на заявлението относно 3 претендираните неустойки, таксата за повторно включване, таксата за събиране на дължими суми, таксата за достъп до услуги след просрочие и акцесорните вземания за законна лихва върху всички тези суми. Няма пречка да се издаде заповед за останалите претендирани вземания.
Следва да се присъдят разноски за държавна такса (2,94 евро) и юрисконсултско възнаграждение (10,83 евро) съразмерно с уважената част от заявлението.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 10435/08.07.2026 г., подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. В. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми:
1) 1,79 евро – такса за повторно включване по Договор с партиден номер *** за периода от 03.03.2025 г. до 02.04.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане;
2) 0,22 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.04.2025 г. до 07.07.2026 г.;
3) 5,70 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 03.06.2025 г. до 02.07.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане;
4) 0,55 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.07.2025 г. до 07.07.2026 г.;
5) 2,04 евро – такса за достъп до услуги след просрочие по Договор с партиден номер *** за периода от 03.03.2025 г. до 02.05.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане;
6) 0,23 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.04.2025 г. до 07.07.2026 г.;
7) 347,65 евро – неустойки по Договор с партиден номер ***;
8) 27,26 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода съобразно заявлението до 07.07.2026 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу В. В. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми:
1) *** евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с 4 номер ***, ведно със законната лихва за забава от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане;
2) 2,34 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.04.2025 г. до 07.07.2026 г.;
3) 50,41 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от 31.03.2025 г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, ведно със законната лихва за забава от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане;
4) 5,30 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.04.2025 г. до 07.07.2026 г.;
5) 38,46 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, ведно със законната лихва за забава от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане;
6) 4,08 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.04.2025 г. до 07.07.2026 г.;
7) 19,05 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, ведно със законната лихва за забава от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане;
8) 2,02 евро – законна лихва за забава върху неустойките за периода от 20.04.2025 г. до 07.07.2026 г.;
9) 10,83 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение;
10) 2,94 евро – деловодни разноски за държавна такса.
В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.