Решение № 4756 от 30.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4756 гр. Варна, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т. Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Т. Лефтерова Гражданско дело № 20253110101524 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к. „******“ *****, с която против С. Х.

С., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к „******“, *****, са предявени следните съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 СК, а именно:

- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от съпружеското съжителство на страните, дете Х. С. С., ЕГН **********, на майката, определяне местоживеенето на детето на адреса на ищцата - гр.Варна, ж.к. „******“ *****, определяне режим на лични контакти на ответника с детето и осъждане на ответника да заплаща в полза на детето си, чрез майката, месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;

- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от съпружеското съжителство на страните, дете С. С. С., ЕГН **********, на майката, определяне местоживеенето на детето на адреса на ищцата - гр.Варна, ж.к. „******“ *****, определяне режим на лични контакти на ответника с детето и осъждане на ответника да заплаща в полза на детето 1 си, чрез майката, месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;

- на роденото от съпружеското съжителство на страните, дете Д. С. С., ЕГН **********, на майката, определяне местоживеенето на детето на адреса на ищцата - гр.Варна, ж.к. „******“ *****, определяне режим на лични контакти на ответника с детето и осъждане на ответника да заплаща в полза на детето си, чрез майката, месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;

Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Страните са бивши съжителстващи, в периода от 1999 г. до м.01.2025 г., като от съжителството им са родени децата Х. С. С., С. С. С. и Д. С. С.. В исковата молба се сочи, че в началото на съвместния им живот отношенията на страните били добри, но с времето те започнали сериозно да се влошават и между тях започнали да възникват съществени противоречия относно съвместното им съжителство и взаимните им отношения. Намират се във фактическа раздяла от 16.01.2025 г., като според ищцата причина за това е агресивното, неуважителното и неприемливо отношение от страна на ответника към нея и децата, в продължение на години. От тази дата децата им са разделени, като за най-малката им дъщеря се грижи единствено ищцата, а другите две деца живеят с ответника. Твърди се, че последният целенасочено ги настройва и отчуждава от ищцата, чрез манипулации, задоволяване на скъпи прищевки, лъжи и изнудване.

Заявява, че комуникацията с ответника е невъзможна, доколкото при всеки опит за разговор, реакцията е вербална и физическа агресия. Изразява категиричното си опасение, че бащата е започнал целенасочен процес по сериозно отчуждаване на две от децата – Х. и С., за което намира, че следва да се вземат незабавни мерки и процесът на отчуждение спрямо нея, като тяхна майка, да бъде преустановен.

Заявява, че двамата с ответника се запознали през 1999 г., като от 2001 г. заживяли заедно. През 2004 г. закупили жилище с ипотечен кредит, като апартаментът бил буквално разбит за пълен, основен ремонт, който не бил завършен и до датата на подаване на исковата молба в съда, въпреки многократните молби на ищцата и настояване от нейна страна. През 2007 г. се 2 родило първото им дете - Х.. Към този момент страните живеели при родителите на ответника, като той работел, а ищцата се грижела за детето.

Сочи, че през годините имало сериозно напрежение между тя и родителите на ответника, поради което решили да закупят друго жилище. На 13.12.2008 г. те се нанесли в семейния им апартамент във „******“, в който живеели като семейство до 16.01.2025 г., на която дата ответникът изгонил ищцата от дома им.

Заявява, че отношенията между нея и ответника били нормални, като през 2010 г. тя била диагностицирана с меланом и през м. декември претърпяла две операции. През 2011 г. започнали да строят къща в село П., като ищцата заявява, че била неотлъчно до ответника, през целия период на строителство като дори била помагала с физически труд. Сочи, че била бременна с второто им дете и въпреки това се катерила по покрива и му помагала. След раждането на сина им през 2014 г., семейството прекравали летата и уикендите в П., за да може да се напредва със строежа. Отглеждали зеленчуци, кокошки, пилета и зайци. Твърди, че и към датата на подаване на исковата молба, къщата е на груб строеж, като са били затворени няколко помещения за живеене. На 25.06.2016 г. се родило третото им дете Д.. През времето, в което не е била по майчинство, ищцата работела във фирмата на ответника - „****, като технически секретар.

В исковата молба се сочи, че ответникът е изключително агресивна и конфликтна личност. В отношенията им той се държал с нея неуважително и агресивно, включително многократно бил упражнявал над нея домашно насилие – физическо, икономическо и психическо. Това поведение на ответника било възприемано от децата им ежедневно, което намира, че им е повлияло в емоционален план и в дисквалифицирането му като авторитет и личност, на която се дължало някакво елементарно уважение. Сочи пример от 14.08.2022 г., когато всички се намирали в с.П.. От сутринта ответникът правел забележки за това колко било разхвърляно и мръсно, и обиждаше ищцата и децата. Бил ядосан и накарал най-голямото им дете - Х. да почисти и подреди хладилника. Тя започнала с нежелание, като ищцата се опитала да я успокои. В този момент ответникът се приближил до ищцата и я ударил по тила. Жената се поклатила и паднала на земята. Двете по-малки деца я видяли паднала и се разплакали. Отвветникът наредил на сестра им да ги прибере в стаята, след което Х. се върнала за да подрежда хладилника. Ищцата сочи, че се опитала да се изправи, но не успяла. Ответникът отишъл в хола, а тя продължила да лежи на пода. Заявява, че е изгубила съзнание, като се свестила от потупване по бузите. Сочи, че ответникът и голямата им дъщеря я пренесли в стая, където тя лежала целия ден. След този инцидент ищцата се преместила в стаята на по-малките си дета и прекратила интимните си взаимоотношения с ответника. Последният се подигравал, когато тя споменавала инцидента, като заявявал, че се била превземала и симулирала. Въпреки, че била много огорчена, ищцата продължила да ходи на село, да се грижи за децата и за дома им.

3

Заявява, че през месец януари 2023 г., ответникът в поредния си агресивен пристъп се обърнал към нея и заявил, че тя трябвало да си намери работа. Ищцата получила предложение за работа към Община Варна, по европейски проект като домашен помощник. Сочи, че когато казала на ответника, че можело да се наложи той да прибира децата от училище, ответникът казал да не го занимава и да намери начин да се оправя. Твърди, че през август 2023 г., след пореден пристъп от негова страна, без причина и обяснение, той я изгонил от дома им, като се наложило да остане да нощува при приятелка. След като започнала работа, на ищцата е било забранено да посещава къщата в с. П.. Постепенно Х. започнала да отказва да ходи там, защото като тийнейджър имала различни планове и предпочитания за ежедневието си, но малките деца били заставяни да ходят от баща си.

Сочи, че ответникът не се бил съобразявал дали децата искали да ходят в с. П., като при един от случаите, когато най-малкото дете – Д. отказало да тръгне с баща си, той взел със себе си рутера за интернер и телевизия.

Ответникът не позволявал на децата си да ползват молбилни телефони, като намирал това за комплексарщина. След като в трети клас, вуйчото на Х. подарил телефон, апаратът бил прибран от ответника, като до десети клас момичето ходело на училище с телефон, с копчета. Принудила се да вземе стар телефон от приятелка за да не бъде обект на подигравка от страна на съучениците си, когато всички оставяли телефоните си при учителя в началото на учебния ден. През 2024 г., след като децата излезли във ваканция, ответникът взел кабела и еврожака за телевизора, като с обаждания до детето Х. проверявал дали майка им не била пуснала телевизора.

Сочи, че след като започнала работа, ответникът я наричал „тъпа чистачка“ и обяснявал на децата им, че тя работела за мизерна заплата, и ако не го били слушали, щели да станат като нея. Ответникът отказвал да разговаря с ищцата, а при опитите да разговаря с него, той обяснявал, че тя не го разбирала и той нямало смисъл да си губи времето с нея. Настоявал, че тя живеела в неговия дом, като искал да го напусне. Заради непрекъснатия тормоз, с помощта на брат си, ищцата закупила жилището с адрес: гр.Варна, ж.к. „******“, *****, в който да се изнесе с децата и да приключи окончателно отношенията си с ответника, с цел да преустанови насилието, което той целенасочено прилагал над нея през последните повече от 20 години.

Заявява, че ответникът е агресивен, нападателен и изключително груб към нея и към децата. Той никога не се бил грижил за децата им, не е бил ангажиран с ежедневието им, възпитанието, здравето и интересите им.

Намира, че ответникът няма необходимия родителски капацитет, няма психическата и морална възможност да възпитава децата и да бъде носител на родителски права. Емоционално и психически бащата е силно агресивен и властен. Тези негови характеристики силно накърнявали интереса на децата, като до раздялата им, тя и децата били поставени в риск за физическото и психическото им здраве, което продължавало и към настоящия момент. Сочи конкретни примери на неприемливо отношение на бащата към децата.

4

Заявява, че през последните две години ответникът не се включвал в разходите за дома и домакинството, като заявявал, че било ред на ищцата. В края на 2024 г. и началото на 2025 г. отказал да плати сметките за електроенергия. Сочи, че на 16.01.2025 г., след като се прибрала в дома им установила, че електроснабдяването било прекъснато, а на въпрос защо не била платена сметката, ответникът отговорил с насмешка, че нямал пари. Ищцата излязла от дома им, тъй като бил уговорен час за ортодонт, а когато в 17,40 ч. се върнала в жилището си, установила, че патронът на входната врата е бил сменен и в апартамента нямало никого. По сигнал на ищцата, около 18 ч. на адреса пристигнал полицейски патрул, но служителите не можели да помогнат. Ответникът бил изключил телефона си, а в разговор с Х., момичето казало, че нямало да отворят и да им дадат багаж. Не били предадени дори учебниците на Д.. След като отишли в нейното жилище, ищцата разговаряла с класния ръководител на детето. През нощта, заради стреса, който било преживяло, момиченцето се напикало. Наложило се ищцата да напазарува дрехи, тетрадки и кутии за храна, за да може да изпраща дъщеря си спокойно на училище. Майка от класа на детето им подарила несесер, моливи, скицник, етикети, чанта за храна. Копирала по няколко урока, за да можела адекватно да се подготвя за училище и да не изостава с учебния процес.

От датата на фактическата им раздяла, ответникът се опитвал да я опозори пред децата, които живеели с него. Изразява опасение, че те не се чувстват спокойни с него, тъй като познават агресивния му характер.

Преполага, че те продължават да живеят с баща си, тъй като са подложени на ежедневни заплахи. Твърди, че след раздялата им ответникът не е проявявал инициатива за нормален, конструктивен диалог относно децата. Намира, че те следвало да имат контакт със своя баща и заявява, че било необходимо да получават бащинско внимание, но се страхувала, че поведението му не кореспондирало с най-добрия им интерес. Ищцата декларира желание и възможност да се грижи и за трите си деца. Намира, че при определяне на родителя, който ще упражнява родителските права, съдът следва да съобрази възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. От раждането им, ищцата е този родител, който е полагал непрекъснати грижи за децата.