Решение № 18 от 28.02.2022, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Търговско дело 27/2021
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 28.02.2022
- В сила
- 29.03.2022
- Състав
- ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 401, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 478, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 478, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 494 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. Ловеч, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Търговско дело № 20214300900027 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ЗЛ. ИВ. Й., М. В. ИВ. и Н. ЗЛ. ИВ. против ЗД „Евроинс“ АД, с която са предявени в активно субективно и обективно съединяване искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ, за заплащане на застрахователни обезщетения за вреди от ПТП от 06.09.2020 г., причинено от застрахован при ответника водач на МПС, както следва: от М. В. ИВ. – за неимуществени вреди (болки и страдания от телесни увреждания при ПТП), в размер на 45 000 лв., предявен като частичен иск от 55 000 лв.; от ЗЛ. ИВ. Й. – за неимуществени вреди (болки и страдания от телесни увреждания при ПТП), в размер на 4 000 лв., предявен като частичен иск от 10 000 лв.; от Н. ЗЛ. ИВ. – за неимуществени вреди (болки и страдания от телесни увреждания при ПТП), в размер на 10 000 лв., предявен като частичен иск от 15 000 лв.; от ЗЛ. ИВ. Й. – за имуществени вреди (щета по лек автомобил марка „БМВ", модел „325 хDrive" с ДК № *******, настъпила при ПТП), в размер на 13 000 лв., предявен като частичен иск от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията от 06.09.2020 г. (деня на увреждането) до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 06.09.2020 г., на главен път София Варна (ПП 1-4), района на излизане от село Български извор, местността „Роденец" - км. 13+043, при управление на МПС марка „Фолксваген", модел „Голф" с ДК № *******, Ат. Л. К., с ЕГН ********** нарушил правилата за движение и предизвикал ПТП, изразяващо се в навлизане в лентата за насрещно движение и блъскане челно лек автомобил марка БМВ, модел 325 xDrive, с ДК № *******, управляван от ЗЛ. ИВ. Й.. Посочва се, че в управлявания от ЗЛ. ИВ. Й. пътували М. В. ИВ., с ЕГН **********, жената с която той живее на семейни начела и едногодишния им син Н. ЗЛ. ИВ., с ЕГН **********, че в резултат на ПТП-то на всички тях са причинени телесни увреждания, както и материални щети на лек автомобил марка БМВ, модел 325 xDrive, с ДК № *******, собственост на ЗЛ. ИВ. Й.. Твърди се, че по 1 повод настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № 195/2020 г. по описа на РУП - Тетевен и прокурорска преписка № 1471/2020 г. по описа на Районна прокуратура Тетевен, че по същото производств Ат. Л. К. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, 6.
„б", във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Твърди се, че в резултат на ПТП-то ищците получили травматични увреждания с различен характер и интензитет, наложили лечение в болнични и домашни условия. Посочва се, че на М. В. ИВ. се причинени „счупени напречни израстъци в ляво на четири поясни прешлени /от първи до четвърти/, разкъсно-контузна рана на носа, охлузвания и кръвонасявания по тялото", че с разкъсно-контузната рана на носа се задълбочили и причинявали главоболие, по повод на което била извършена Рьография, при която се установява счупване на носни кости, което наложило постъпване в лечебно заведение и извършване на хирургическа интервенция (на 12-14.10.2020 г.).
Твърди се, че след ПТП-то състоянието на М. В. ИВ. се характеризирало с постоянно главоболие, вследствие на счупения й нос, непрестанна болка в гърба и тялото и трайно затруднение на движението й, следствие на счупените прешленни израстъци, чувство на слабост и отпадналост, затруднение в придвижването и нормалното битово обслужване, че след ПТП-то М.И. станала изцяло зависима от своите близки както за нейното лично битово обслужване, така и за това на невръстния й син Н.З.. Посочва се, че след ПТП-то М.И. изпаднала в психологически шок от случилото се, преживяла остра стресова реакция, прераснала в остро душевно разстройство, страдала от стрес и безсъние, все още изпитвала паника и често преживявала наново случилото се. Посочва се, че в резултат на ПТП-то на ЗЛ. ИВ. Й. са причинени спукано пето ребро в ляво, разкъсно-контузна рана на дясното коляно, охлузвания по дясната ръка и левия крак, порезна раничка на лицето.
Твърди се, че ЗЛ. ИВ. Й. е изписан от лечебното заведение изписан с препоръки за щадящ режим, че към момента на предявяване на иска възстановяване или значително подобрение на здравето му, че движението му продължава да е затруднено, ограничаващо възможността да изпълнява обичайните си задължения вкъщи и тези на работното място, поставяйки го в зависимост от грижите на близките му. Посочва се, че след ПТП-то ЗЛ. ИВ.
Й. изпаднал в психологически шок от случилото се, преживял остра стресова реакция, прераснала в остро душевно разстройство, страдал от стрес и безсъние, изгубил увереност в шофьорските си умения, затворил се в себе си, станал асоциален, сприхав и раздразнителен човек. Посочва се, че в резултат на ПТП-то на детето Н. ЗЛ. ИВ. са причинени „на челото и към лявата скула има масивно охлузване на площ с размери 8/8 см., в което има две рани с неравни ръбове с дължина до 1 см.", от които изпитвал силни болки. Твърди се, че детето претърпяло и огромен психологически шок, от който все още не може се е възстановило и продължава да се чувства подтиснато, неконтактно и често плачело, без да има причина.
Твърди се, че в резултат на ПТП-то са причинени материални щети на лекия автомобил марка БМВ, модел 325 xDrive, чиято стойност възлизала на 15 000 лв., изразяващи се в т.н. „тотална щета", доколкото автомобилът бил изцяло негоден за употреба и не можел да се използва по предназначение.
Твърди се, че по време на ПТП-то, управляваният от Ат. Л. К. лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с ДК № ******* имал действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на 2 автомобилистите, валидна от 10.03.2020 г. до 09.03.2021 г., съгласно полица издадена от ЗД „Евроинс" АД (дружеството ответник), както и че за настъпилото събитие пред този застраховател била заявена претенция вх. № PK0I4-31676/28.09.2020 г. (за щетата по автомобила) и претенция с вх. № РК014-35671/28.10.2020 г. (за неимуществените вреди на пострадалите), с посочване на банкова сметка и нужните документи, че по двете претенции застрахователят отказал да се произнесе по преписките и да плати обезщетение (с уведомление per. № РК014-31676/10/16.03.2021 г. и с Уведомително писмо изх. № РК014-35671/5/28.01.2021 г.).
В писмения отговор на исковата молба от ответника се правят правоизключващи и правонамаляващи възражения. Правоизкщчващите и част от правонамаляващите са основани на оспорвания относно: механизма и обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното застрахователно събитие; елементите на фактическия състав за възникване деликтната отговорност на Ат. Л. К. (застрахования); вида, характера и степента на уврежданията, обусловили болките и страданията, означени в исковата молба, размера на неимуществените вреди и причинната им връзка с процесното застрахователно събитие; липсата на тотална щета; както и на доводи за: несъответно прилагане от ищеца на критерия справедливост при измерване на неимуществените вреди; липса на забава на кредитора по отношение на плащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. От ответника се прави и правонамаляващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищците поради неползване на предпазен колан и система за обезопасяване на деца. Правните доводи на ответника в подкрепа на възраженията срещу иска (за несъответно прилагане от ищеца на критерия справедливост при измерване на неимуществените вреди и за липса на забава на кредитора по отношение на плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди) не следва да се докладват (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК).
С определение от 06.12.2021 г., съдът е допуснал изменение на иска в частта за имуществените вреди, чрез увеличение на неговия размер от 13 000 на 15 000 лв.
Ищците вземат участие по делото чрез пълномощника адвокат Х.Н., който поддържа исковете, в хода на устните състезания излага съображения за тяхната основателност и моли за присъждане на претендираните суми, вкл. за заплащане на разноските по делото.
Ответникът взема не изпраща представител в открито съдебно заседание.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С влязло в законна сила решение № 38 от 01.07.2021 г., по АНД № 68/2021 на РС Тетевен, Ат. Л. К. е признат за виновен в това, че на 06.09.2020 г., на главен път София - Варна (ПП 1-4), района на излизане от село Български извор, местността „Роденец" - км. 13+043, при управление на МПС марка „Фолксваген", модел „Голф" с ДК № *******, Ат. Л. К., с ЕГН ********** нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 16 ЗДвП) и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. В. ИВ., с ЕГН **********, изразяваща се в травматично счупване на странични израстъци на първи до четвърти лумбални прешлени вляво, причинило трайно 3 затруднение движението на снагата – престъпление по чл. 343, ал. 1, 6. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
От заключението на приетата съдебна авто-техническа експертиза се установява, че следният механизъм на ПТП: движение на лек автомобил БМВ по посока на гр. Варна на път 1-4, със скорост към 60 км/ч; движение на лек автомобил Фолксваген по посока на гр. София на път 1-4, със скорост към 62,33 км/ч; навлизане на лекия автомобил Фолксваген в лентата за движение към гр. Варна, където попада в коридора на движение на лек автомобил БМВ, в следствие на което настъпва удар между предните части на двата автомобила, а от него и големи пластични деформации; под действие на момента на ударния импулс спрямо съответния масов център двата автомобила придобиват кинетичен момент, респ. съответна ротация (завъртат се) е противоположни посоки – автомобил Фолксваген по посока на часовниковата стрелка, а автомобил БМВ обратно на часовниковата стрелка, гледано отгоре; след удара автомобилите получават минимално преместване в надлъжно направление (ударът се явява „блокиращ“ за тях) и се установяват в покой. Пътното транспортно произшествие не е било предотвратимо чрез спиране и за двамата участници, като причината за неговото възникване е внезапното навлизане на лекия автомобил Фолксваген в лентата за движение към гр. Варна, в който момент тя е била заета от другия лек автомобил БМВ.
В този смисъл са показанията на свидетелите Д. Ст. П. (водач на лекия автомобил, движил се непосредствено след автомобила БМВ) и Ат. Л. К.
(водачът на лек автомобил Фолксваген), от които се установява, че лекият автомобил Фолксваген внезапно навлязъл в насрещната лента и се ударил в насрещно движещото се БМВ. Установява се от заключението, че екстремно спиране, предприето от двамата водачи, също не би могло да предотврати ПТП с конкретния механизъм на настъпване. От техническа гледна точка, най-адекватният начин за предотвратяване на ПТП-то е запазване (своевременно възстановяване) на безопасната траектория на движение на автомобила Фолксваген, в нормална ситуация по средата на дясната лента, а в критична - плътно в десен край на платното за движение, без да излиза от него. От заключението се установява, че в пътят мястото на произшествието (ПП-I-4, км 13) е крива наляво по посока на огледа, с наклон на спускане към Варна (1/100)с двупосочно движение (с две ленти, по една за всяка посока), покрит е с асфалт, с добре изразена хоризонтална маркировка (непрекъсната осева линия), с коловози върху настилката, с напречен наклон на платното за движение (4/100 наляво), с режим на движение при максимална скорост от 60 км/ , ограничена със знаци. От техническа гледна точка, условията за ч движение към момента на ПТП-то са били добри и нямат пряка връзка с настъпването му. Установява се от заключението, че лекият автомобил марка БМВ е оборудван с инерционни предпазни колани, които не са били използвани от пътуващите в автомобила лица, свидетелство за което са получените от тях травматични увреждания (травмите по тялото на М.И. и раните по лицата на Н.И. и З.Й.), както и повредите в интериора на купето (счупване на дясна облегалка на предна седалка в следствие на удар в направление отзад напред, счупване на предно панорамно стъкло при централна лява част и в дясно причинено от удар отвътре навън) и прибраното състояние на преден ляв колан. Няма данни и за използвано устройството „детско столче за автомобил“, чието предназначение от техническа гледна точка е да задържи тялото на детето към седалката и да не 4 позволи то да се удари в елементи на купето. При правилно фиксиране към седалката на устройството и на тялото на детето към столчето, се получава ефективност на защита като при предпазен колан при фронтален удар и подобра защита при страничен. Не се установява хлътване или навлизане на твърди елементи в купето, които да са причинили получените от ищците травматични увреждания.