Решение № 982 от 05.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. София, 03.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

М. Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от М. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000500040 по описа за 2022 година

САС е сезиран с въззивни жалби от двете (групи) страни, участвали в производството по гр.д. 265/19 г. по описа на ОС Благоевград, водено по субективно и обективно съединени искове, предявени срещу ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве на основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД от близките на загиналия в ПТП, станало на 07.06.18 г.

Атанас Б.: Д.Б. (майка), В.Б. (баща), Д.Ц. (фактическа съпруга), Х. Б. (брат), М.Б.

(баба) и Ю.Ъ. (баба).

С решение по делото 901 004/23.08.21 г. съдът е уважил частично исковете и е постановил следното: присъжда в полза на Д.Б. и В.Б. по 130 000 лв. и отхвърля исковете до заявените 250 000 лв., в полза на Д.Ц. и Х. Б. присъжда обезщетения от по 50 000 лв. и отхвърля до претендираните по 200 000 лв., в полза на възходящите от втора степен М.Б. и Ю.Ъ. присъжда обезщетения от по 30 000 лв. и отхвърля до заявените 150 000 лв. Уважени са акцесорните претенции върху присъдените главници – в размер на законната лихва от 26.08.19 г.

Въззивниците ищци обжалват решението в отхвърлителните му части, като се позовават на неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. За неправилно се третира решението както следва спрямо Д.Б. и В.Б. до главница от по 200 000 лв., спрямо Д.Ц. до главница от 100 000 лв., спрямо М.Б. и Ю.Ъ. до суми от по 50 000 лв.

Ищецът Х. Б. не обжалва решението.

Въззивникът ответник също счита определените обезщетения за несъответстващи на реалните страдания на ищците и оспорва решението в осъдителните му части, както следва: над сумите над 80 000 лв., присъдени съответно на Д.Б. и В.Б. и над сумите от по 5 000 лв., в полза на Д.Ц., Х. Б., М.Б. и Ю.Ъ..

Следователно за размерите от по 80 000 лв. обезщетения в полза на Д.Б. и В.Б. и по 5 000 лв. в полза на Д.Ц., Х. Б., М.Б. и Ю.Ъ. решението е влязло в сила.

1

При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби, предявени от лица, имащи правен интерес да обжалват решението, което е валидно и допустимо. В производството пред въззивния съд се дължи произнасяне относно правилността на първоинстанционното решение с оглед доводите за неправилност, наведени от страните и според доказателствата, съдържащи се във въззивните жалби.

Наличието на влезли в сила части от решението спрямо всички ищци обосновава, че страните считат исковете за основателни. Спорът е относно размера с оглед направените с въззивните жалби възражения.

При определяне кръга от лицата, имащи право на обезщетение, съдът се ръководи от постановките на Тълкувателни решения на Пленума на Върховния съд изброяването № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Според тях кръгът от лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт е изчерпателно изброен, поради което е недопустимо техният кръг да бъде разширяван чрез присъждане на обезщетения в полза на други лица, които по причина на родствена или житейска близост с починалия също търпят морални болки и страдания от загубата му. Братята и сестрите, заварените и доведените деца, вторият съпруг на техния родител, дядото, бабата, прадядото и прабабата, внуците и правнуците нямат право на обезщетение, дори в случаите, в които починалото лице няма други преживели близки. С ТР ОСНТГК ВКС от 21.06.18 г., по т.д. 1/16 г. се изменя разбирането за кръга на лицата, които са активно материалноправно легитимирани да претендират обезвреда за неимуществени вреди при смърт, ако е доказана изключително силна и трайна емоционална връзка с починалия и реално търпени вреди.

С оглед събраните гласни доказателства по делото се доказва наличие на отлични братски взаимоотношения между загиналия и брат му Х. и характерни за степента на родство страдания на преживелите внука си баби – М. и Ю.. Не са налице визираните от внасящото коректив относно кръга на засегнатите лица ТР на ВКС. Не са доказани изключителни обстоятелства, обосноваващи много силна емоционална връзка между загиналия и посочените лица. Възпроизведените от свидетелите житейски обстоятелства, характеризиращи взаимоотношенията между тях и загиналия, и описаният начин на понасяне на трагичното събитие са в рамките на характерните за съответните родствени връзки отношения на братска любов и привързаност, съответно – страдание за загубен внук. С оглед на това решението, в частите, присъждащи в полза на Х. Б., М.Б. и Ю.Ъ. над сумите, за които решението е влязло в сила (5 000 лв.) и съразмерните на тези суми лихви, следва да се отмени като неправилно.

Спрямо родителите на загиналия и житейската му спътница настоящият състав приема, че определените обезщетения са справедливи. Загиналият е бил пълнолетен, живеещ отделно от родителите си с ищцата Д.Ц., с която имал намерение да официализира връзката си и да създаде семейство. Въпреки това връзката с родителите и останалите членове от разширеното семейство била запазена и изпълнена с обич и взаимна помощ. Спрямо родителите страданието за загубено дете са винаги големи, без значение на възрастта му, а съобразно показанията на св. Л. Й. връзката между загиналия и Д.Ц. била много силна, връзка на „сродни души“. Поради това жалбата на ответното дружество е неоснователна и присъдените обезщетения следва да се потвърдят в определените от Благоевградския ОС размери. Не са налице и основания за увеличаване на обезщетенията. Многократно в съдебната практика е сочено, че размерите на обезщетенията не следва да са причина за неоснователно обогатяване на ищците за сметка на ответника. Определените от първоинстанционния съд размери на присъдени обезщетения са съобразени с доказаното естество на отношенията в дома на загиналия, страданията на ищците и икономическата конюнктура към момента на 2 смъртта на А. Б..

В полза на адв. Е. Б. следва на основание чл. 38 ЗА да се присъди хонорар в размер на 4060 лв. (по 2030 лв.) за защита на интерес от по 50 000 лв. – обезщетение в полза на първите двама въззивника-ищци и 1-30 лв. – за защита на интерес от 20 000 лв. – оспорено обезщетение, присъдено на третата въззивничка – ищца. Спрямо останалите въззивници обезщетенията на намалени. На това основание въззивниците ищци Х. Б., М. Б. и Ю.Ъ. следва да заплатят на въззивника ответник съразмерни на интерес от по 25 000 лв. разноски в размер на 1/3 от сумата 2376.92 лв. (разходи с естество на депозити за вещи лица и държавни такси) и 400 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции или общо 2776.92 лв. или – всеки от тримата следва да заплати разноски на въззивника ответник в размер на 925.64 лв.

Водим от горното САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 901 004/23.08.21 г., постановено по гр.д. 265/19 г. по описа на ОС Благоевград в осъдителната и отхвърлителната му част по отношение на присъдените на основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД обезщетения в полза на Д.Б., В.Б. и Д.Ц..

ПОТВЪРЖДАВА в отхвърлителната му част до суми от по 50 000 лв. решение 901 004/23.08.21 г., постановено по гр.д. 265/19 г. по описа на ОС Благоевград по отношение на присъдените на основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД обезщетения в полза на М.Б. и Ю.Ъ..

ОТМЕНЯ в осъдителните му части решение 901 004/23.08.21 г., постановено по гр.д. 265/19 г. по описа на ОС Благоевград по отношение на присъдените на основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД обезщетения в полза на Х. Б. за главница между 5 000 лв. и 50 000 лв., а в полза на М.Б. и Ю.Ъ. за главница между 5 000 лв. и 30 000 лв. и съразмерни на отменените главници от 45 000 лв. и по 25 000 лв. лихви от 26.08.19 г. и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД както следва: за сума от 45 000 лв., и съразмерната на тази главница законна лихва от 26.08.19 г. до изпълнение на задължението, присъдени на основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД в полза на Х. В. Б., за сумата от 25 000 лв. и съразмерната на тази главница законна лихва от 26.08.19 г. до изпълнение на задължението, присъдени на основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД в полза на М. В. Б. и в полза на Ю. С. Ъ. за сумата от 25 000 лв. и съразмерната на тази главница законна лихва от 26.08.19 г. до изпълнение на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК всеки от въззивниците-ищци Х. В. Б., М. В.

Б. и Ю. С. Ъ. да заплатят на ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве разноски за двете съдебни инстанции в размер на по 925.64 (деветстотин двадесет и пет, 0.64 лв.).

ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве да заплати на адв. Е. Б. хонорар за въззивното производство за защита интересите на всички въззивници-ищци в общ размер на 4060 (четири хиляди и шестдесет) лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4