Решение № 423 от 03.07.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Враца, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова в присъствието на прокурора Л. Вл. В. като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20241400500406 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№1726/24.04.2024г. на Районен съд- Козлодуй, чрез административния му ръководител Галя Петрешкова-Ставарова, против решение №97/13.04.2024г. на Районен съдОряхово по гр.дело №775/2023г., с което Районен съд- Козлодуй е осъден на основание чл. 2б, ал 1 ЗОДОВ, да заплати на Т. Н. Н. от гр.Враца сумата от 950 лв. ( деветстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност и недоверие към съда и Държавата, причинени от нарушаването на правото на страната за разглеждане на гр. д. №949/2022г. по описа на РС Козлодуй в разумен срок.

Със същия съдебен акт е осъден РС-Козлодуй на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Т. Н. Н. деловодни разноски за внесена държавна такса в размер на 15,00 лв., както и на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т. от Закона за адвокатурата /ЗА/ да заплати на адв.Г. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

В жалбата си твърди, че решението е неправилно и е постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Въззивникът счита за безспорно установено, видно от приетата по делото справка от деловодната система ЕИСС, че гр.дело №949/2022 г. по описа на PCКозлодуй е образувано на 22.07.2022 г. и в същия ден е разпределено на съдия Жаклин 1

Димитрова; че на 20.10.2023г. е проведено първото открито съдебно заседание, в което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване, както и че съдът се е произнесъл по спора с Решение №513/27.11.2023 г., като след това са последвали молби по чл.248 ГПК и въззивна жалба срещу решението.

В жалбата се навеждат доводи, че в периода до насрочване на делото с определение от 11.09.2023 г., респ. до произнасяне на съдебното решение от 27.11.2023г., съдията-докладчик е бил в отпуск поради временна неработоспособност общо 76 дни, видно приложените 5 броя болнични листове. Твърди се, че общата продължителност на гр. дело №949/2022 г. по описа на PC-Козлодуй е била около една година и четири месеца - от образуването му до датата на постановяване на съдебното решение.

Въззивникът счита, че не е налице неоснователно бездействие на съдиятадокладчик по движението и насрочването на делото, както и че срокът за разглеждане на делото не е неразумен с оглед правната и фактическата му сложност. Изтъква, че делото има за предмет общо три обективно съединени иска, конституирани са три страни - включително трето лице-помагач и ответник по обратния иск против него.

Освен това делото се отличава с изключителен обем на доказателствения материал, който изисква период от време за запознаване, проучване и изготвяне на доклад по чл.146 ГПК, разпределяне на доказателствената тежест и произнасяне по направените от страните доказателствени искания.

В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че делото е разгледано и обявено за решаване в едно съдебно заседание, като от датата на насрочването му на 11.09.2023г. до датата на постановяване на решението на 27.11.2023г. е изминал разумен срок, т.е. взети са мерки за своевременното приключване на делото. Акцентира се, че следва да бъде съобразена и общата продължителност на делото от образуването му до постановяване на решението.

Според изложеното в жалбата, РС-Оряхово не е отчел фактът, че в периода от 18.07.2022 г. до 26.07.2022 г. на същия докладчик са разпределени още 58 броя гр.дела с идентичен предмет и искове, както и други граждански и наказателни дела - общо 403 броя. Освен това в този период съдията- докладчик е изпълнявал функциите административен ръководител на PC- Козлодуй, което включва допълнителни административни дейности извън правораздавателната дейност.

Въззивникът счита за неправилен извода, че Районен съд -Козлодуй не бил високо натоварен. Изтъква, че видно от отчетите за движението на делата в съдилищата за 2021, 2022 и 2023 година, публикувани на страницата на ВСС, РСКозлодуй за 2022 г. е с действителна натовареност по разгледани дела месечно на един съдия - 46,50 дела и по свършени дела - 36,98, а за първото полугодие на 2023 г. е с действителна натовареност по разгледани дела месечно на един съдия - 69.25 дела и по свършени дела - 56.50. Посочва, че не е било отчетено обстоятелството, че от 2

19.01.2021 г. съдът е работил с незапълнен съдийски щат, което е довело до повишаване действителната натовареност на съдиите.

В жалбата се сочи, че не се установява наличие на причинно- следствена връзка между твърдяното забавяне на делото при негово насрочване и претърпени вреди от ищеца. Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд за нанесени на ищеца вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и Държавата, причинени му от нарушаване правото на разглеждане делото в разумен срок. Посочва се, че предметът на спора няма пряко отношение към оставането на ищеца без работа и доходи, а касае евентуално бъдещо получаване на допълнително трудово възнаграждение. В тази насока се извършва позоваване на чл.6 ЕКЗПЧ и постановена съдебна практика по прилагането му.

Въззивникът твърди, че делото на ищеца е образувано заедно с още около 200 бр.дела с идентичен предмет и петитум, като към датата на предявяване на иска по ЗОДОВ няма постановено по нито едно от тях влязло в законна сила решение. Счита, че не е ясно в какво се изразява тревогата, безпокойството, стреса и най-вече неувереността на ищеца в съда и Държавата вследствие процесуалните действия по размяна книжата по делото.

Посочва, че районният съд неправилно е дал вяра и е кредитирал показанията на разпитания свидетел на ищеца за понесените неимуществени вреди, без да съобрази нормата на чл.172 ГПК и да вземе предвид, че свидетелят е колега на ищеца, който има висящо идентично дело по ЗОДОВ в PC- Оряхово и в този смисъл е заинтересован от изхода на спора.

Въззивникът счита за неправилен и изводът на първоинстанционния съд, че притесненията на ищеца за развитието на делото и от неговия евентуален неблагоприятен изход, са накърнили чувството на ищеца за справедливост. Изтъква, че цитираната практика на ЕСПЧ и ВКС е неотносима, тъй като ищецът сам е инициирал процеса пред PC-Козлодуй, допускайки, че същият може да има неблагоприятен изход за него, което изключва отговорността на Държавата за евентуални негови субективни преживявания, който той би могъл да има от самото завеждане на исковата молба и не са в пряка причинна връзка с продължителността на производството. Цитираните вреди в първоинстанционното решение причинени на ищеца са обичайните такива, които всяка една страна преживява във всеки един процес от неговото образуване до приключването му.

Моли въззивната жалба да бъде уважена и съдът да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска на ищеца по чл.2б ЗОДОВ против PC-Козлодуй, като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност моли да се намали размерът на присъденото обезщетение, като прекомерен. Претендира присъждане на направените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското 3 възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия Т. Н. Н., чрез пълномощника му адв.Г. Г. е постъпил отговор вх. №1793/30.04.2024г., в който оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение като постановено при спазване на всички законови изисквания.

Посочва, че първоинстанционният съд е разгледал подробно всички факти, обстоятелства и доказателства по делото и е мотивирал подробно своето решение.

Твърди, че ищецът не е претендирал обезщетение за решаване на заведеното от него дело в PC - Козлодуй в разумен срок, поради което изложените във въззивната жалба доводите са неотносими към предмета на настоящия правен спор. Счита, че ответникът прави опит да обоснове продължителното бездействие с обективни обстоятелства, свързани с работата на съдията, разгледал делото в PC-Козлодуй. Въззиваемият счита, че е налице обективна вина на Районен съд-Козлодуй, който като представител на държавата не е направил необходимото, за да може производството да приключи в разумен срок, поради което и предявеният иск не е насочен към съдията-докладчик, а към районния съд по смисъла на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.

В отговора се сочи, че ответникът е следвало да докаже вземането на всички мерки за законосъобразно приключване на делото, което не е сторено от негова страна.

В тази насока се извършва позоваване на практика на ЕСПЧ.

Въззиваемият счита, че единствено относима към правния спор е фактическата и правна сложност на делото, като изтъква, че от подаване на исковата молба до приключване на процедурата по чл. 131 и сл. от ГПК са минали поне четири месеца.

Освен това акцентира, че възложените на същия съдия 59 бр. дела, са абсолютно идентични по своето съдържание, което обезсмисля четенето и анализирането на всяко дело поотделно.

В отговора се сочи, че съдът е изложил мотиви защо приема, че са налице негативни изживявания от страна на ищеца и защо е налице връзка между тези вреди и забавянето на делото, както и относно размера на обезщетението. Изтъква се, че ответникът не е оспорил в рамките на съдебното дирене годността и валидността на свидетелските показания, от които безспорно се установява наличието на такива изживявания. Въззиваемият твърди, че тези изживявания не са в резултат на заведената от него искова молба и свързаните с нея очаквания, а с нарушаване на изискването за разглеждане на делото му в PC - Козлодуй в разумен срок.

Процесуалният представител на въззивника желае съдът да му присъди разноски пред въззивната инстанция в размер на 400,00 лв. на основание чл.38,ал.2 от ЗА.

Участващият в производството на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ представител на Окръжна прокуратура-Враца изразява становище за основателност на въззивната жалба. Поддържа, че предвид доказателствата за отпуска по болест и натовареността на 4 съдията-докладчик, както и с оглед сложността му, делото е било разгледано и решено в разумен срок.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Оряхово е бил сезиран с предявен от Т. Н. Н., чрез пълномощника му адв. Г. Г., иск против Районен съд-Козлодуй, за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.

№949/2022 г. по описа на РС Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението.

В хода на съдебното производство районният съд на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснал изменение в цената на предявения иск и същата е увеличена от 1 000 лв. на 5 001 лв.

В исковата молба се посочва, че на 22.07.2022 г. е образувано гр.дело №949/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, което е разпределено на съдия Жаклин Георгиева Димитрова - Алексиева, V състав в същия съд. Сочи се също, че с определение от 11.09.2023 г. съдията-докладчик е насрочил дата за първото заседание на 20.10.2023г., като за периода от образуване на делото до насрочване на първото заседание са изминали повече от 1 година и 2 месеца, а до провеждане на заседанието повече от 1 година и 3 месеца.