Решение № 28 от 29.12.2022, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. София, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. С.А като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно административно наказателно дело № 20226000600058 по описа за 2022 година образувано по въззивна жалба от адвокат Р. Х..– защитник на подсъдимия старшина Д. И. С. от военно формирование ..... – В. против решение № 13/06.10.2022 г. по АНД № 72/2022 година по описа на Военен съд – Сливен.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С решение № 13/06.10.2022 г. по АНД № 72/2022 г.по описа на ВС – Сливен, обвиняемият старшина Д. И. С. е признат за виновен, в това , че на 22.07.2021 г. около 17.00 ч. в град С., обл. Б., на републикански път III-...., км.

11+120, при управление на л.а. марка „...“, мод. „...“, рег. № ..... нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал.1и ал.2 и чл. 23, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост в независимо съпричинителство с гражданско лице С. А. от град С., причинил средна телесна повреда на гр.л. Й. Р. С. от гр. С. – престъпление по чл. 343, ал.1, б.

„б“, алт. 2, пр.2 вр. чл.342, ал. 1, алт.3 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена административно наказание „глоба“ в размер на хиляда лева. С същото решение обвиняемият С. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година, считано от датата на лишаване от това право по административен ред за това Д.ие.

Първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство по делото срещу гр.л. С. А. А. от град С., на основание чл. 24, ал.1, т.9 от НПК вр. чл. 343, ал.2, т.2, вр. ал.1, б. „б“ от НК и е отменил мярката му за 1 неотклонение. Разноските по делото в размер на 331,50 лева са възложени на обвиняемия старшина С., а за сумата от 1246,05 лв., представляващи половината от деловодните разноски обвиняемият С. е осъден да заплати по сметка на ВП – Сливен. Съдът се е разпоредил „останалата част от разноските“ да останат за сметка на държавата.

В атакувания съдебен акт първоинстанционния съдът е разпоредил, след влизане на решението в сила, препис да се изпрати на началник сектор „Пътна полиция“ – Б., за вземане на отношение по нарушенията, допуснати от гр.л. С. А. А., като водач на МПС.

Срещу постановения съдебен акт в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от защитника на обвиняемото лице старшина Д. И.

С.. В нея е посочено, че представителя на държавното обвинение не е поискал лишаване от право да управлява МПС. Твърди се, че първоинстанционният съд не се е обосновал досежно необходимостта от налагане на тази административна санкция, поради което е налице липса на мотиви. Сочи се, че при индивидуализиране на административното наказание, съдът не е отчел личността на обвиняемия, който е неосъждан, без данни за противообществени прояви, както и че признава вината си, изразява съжаление за стореното, като е оказал съдействие на органите по разследване за установяване на обстоятелствата по делото, както и че е изправен водач.

От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение, в частта с която на старшина 2-ра степен Д. И. С. е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

Възражение срещу жалбата не е депозирано от държавното обвинение.

В съдебното заседание по делото, в рамките на процедура по глава двадесет и първа от НПК пред въззивната инстанция, проведено на 14.12.2022 г. по настоящото въззивно дело обвиняемият старшина Д. И. С. се явява лично и поддържа изцяло аргументите, изложени в жалбата. Пледира първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която на обвиняемия е наложено административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година.

Прокурорът счита, че постановената първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна. Твърди, че обвиняемият С. е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Иска съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърди присъдата на първоинстанционния съд, с която е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 343, ал.1, б. „б“, алт. 2, пр.2 вр. чл.342, ал. 1, алт.3 от НК, като правилна и законосъобразна.

Обвиняемият старшина Д. И. С. в лична защита и последна дума моли да бъде оправдан.

Военно-апелативният съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебното заседание по делото, прецени събраните по делото в досъдебната и съдебна фаза доказателства и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно 2 изискванията на чл. 314 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице срещу съдебен акт от категорията на визираните в процесуалния закон, в срока по чл. 319 от НПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд въз основа на събраните в достатъчна степен доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал приел за установена следната фактическа обстановка по делото:

На 22.07.2021 г., около 17.00 часа в гр. С., обл. Б., на републикански път III - ...., в посока от с. Ч. към гр. С. се движил л.а. „....“ с peг. № ....., управляван от гражданското лице С. А.. На пасажерската седалка до него вдясно седял пострадалия Й. С.. По същото време, в същата посока зад автомобила, управляван от А. се движел л.а. „... ...“ с peг. № ....., управляван от обвиняемия старшина II-степен Д. С.. Времето било ясно с добра видимост, а пътната настилка била асфалтова, суха и в добро състояние.

Имало е ясна и добре видима вертикална и хоризонтална маркировка.

Непосредствено след навлизане в гр. С., двата автомобила се насочили към „X“-образно кръстовище, образувано между път III-...., който бил с предимство и път III-705. Кръстовището било регулирано с пътни знаци и хоризонтална маркировка за предимството. По същото време, в зоната на кръстовището, в средата на път III-...., се намирала спряла неустановена композиция, съставена от лек автомобил и прикачена каравана.

Композицията била разположена надлъжно по оста на път III-...., с челната си част към центъра на гр. С. и задна част към с. Ч., като десните колела на автомобила и караваната били в лентата за движение на приближаващите автомобили, а левите колела – в лентата за насрещно движение.

Приближавайки към задната част на композицията, водачът на„....“ с peг. № ....., управляван от гражданското лице С. А., предприел действия за заобикалянето й отляво. При тази маневра той пресякъл единичната непрекъсната линия, представляваща забранителна пътна маркировка M1 по чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДвП, както и обозначена с коси успоредни линии площ, забранена за движение на пътни превозни средства - М15 по чл. 65 т. 6 от ППЗДвП и навлязъл в лентата за насрещно движение. Определената по експертен път скорост на автомобила към този момент била около 50 км/ч.

Приближавайки кръстовището, водачът на лек автомобил „... ...“ също възприел спрялата композиция, но продължил движението си в своята лента за движение и преминал в дясно от композицията, между дясната й част и северния край на платното за движение. Към този момент л.а. „... ...“ се движел със скорост от около 73,5 км/ч, при нормативно разрешена скорост „...“ била около 51 метра, а времето необходимо за изминаването й около 3,8 секунди. При заобикалянето от двете страни на неизвестната композиция, водачите на двата инцидентни автомобила загубили визуален контакт помежду си, тъй като били в условията на ограничена от композицията видимост. След като заобиколил композицията отляво, водачът на л.а. „....“ 3

..... се отклонил в дясно и се върнал в крайната дясна лента за движение в посока към центъра на гр. С., в която лента попътно продължавал да се движи автомобилът, управляван от обвиняемия старшина Д. С., без да се съобрази с неговата скорост и отстояние. В същото време гр. л. А. предприел интензивно намаляване на скоростта си на движение с тенденция към спиране.

Възприемайки автомобила „....“ .... в своята лента за движение като опасност, С. реагирал за аварийно спиране. Към този момент, предната челна част на автомобила „... ...“ отстояла на около 43,9 метра преди мястото на удара, а предната част на автомобила „....“ на около 29,9 метра (спрямо траекториите им на движение). Въпреки предприетото спиране от страна на обв. С., поради движението му с превишена скорост, последвал удар между двата автомобила, като л.а. „... ...“ ударил с предната си челна част, задната част на л.а. „.... ....“. Съгласно експертното заключение, преди ПТП, л.а. „.... ....“ се движел закъснително, с тенденция за установяване в състояние на покой, като към момента на удара скоростта му била около 3 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „...“ към момента на удара била около 40 км/ч. След удара, возещият се на предната дясна седалка в л.а. „.... ....“ – Й. Р. С. от гр. С.., се оплакал от болки в дясното рамо. Пристигналите на място полицейските служители повикали екип на спешна помощ, като линейката откарала пострадалия в ..... Б.. На 25.07.2021 г., С. бил приет за лечение, а на 26.07.2021 г. му била извършена оперативна интервенция на засегнатата става. Според заключението по назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни, пострадалият С. е получил луксация (изкълчване) на акромиоклавикуларната става. Нараняването е довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 пр. 4 от НК.

Видно от назначената повторна тройна комплексна автотехническа и оценителна експертиза от практическа и техническа гледна точка и двамата водачи на инкриминираните МПС-та са имали възможност да предотвратят произшествието.

Водачът на л.а. „...“ - С. се е движил със скорост от около 73,5 км/ч в населено място, която не му е позволила да спре безопасно в момента на възприемане на опасността за движението си, когато е реагирал за аварийно спиране. Ако към момента на реакцията му за аварийно спиране С. се е движел със скорост до 66 км/ч., опасната му зона за спиране би била в порядъка на 43,4 метра и окончателно автомобила му би се установил в покой около 0,5 метра преди мястото на удара. При движение на автомобила с нормативно разрешената скорост от 50 км/ч., опасната му зона за спиране би била в порядъка на около 32 метра. При условие, че към момента на реакцията му за аварийно спиране, л.а. „... ...“ се е намирал на около 43,9 метра преди мястото на удара, следва, че ако С. е управлявал с разрешената скорост от 50 км. в час, същият би преустановил движението си на около 11,9 метра преди мястото на удара и произшествието би било предотвратимо.

4

Водачът на л.а. „.... ....“ - А. е предприел маневра заобикаляне на неизвестната композиция отляво, въпреки че е имал техническа възможност да продължи движението си по лентата, по която се е движил, без да я напуска, като премине безаварийно от дясно на композицията между нея и десния край на платното за движение. Той напуснал лентата си за движение, въпреки наличието на маркировка, забраняваща застъпване и пресичането й, с което се поставил в условие на ограничена видимост. След заобикалянето на композицията отново се върнал в северната пътна лента, при наличие на движещо се МПС по нея, без да се съобрази с неговата скорост и отстояние.

Освен това А. рязко намалил скоростта си на движение, без това да е необходимо за предотвратяване на ПТП и без да се е убедил преди да намали значително скоростта си на движение, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението.

В атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е изложил подробна, пълна и добре изразена аргументация, обусловила необходимостта от постановяване на атакуваното решение. Правните доводи на контролирания съд изцяло се възприемат от въззивната инстанция като основаващи се на материалния закон и трайно установената съдебна практика, свързана с прилагането на нормите на ЗДвП, запълващи бланкета на чл. 342 от НК, към който препраща нормата на чл. 343 от НК.