Акт № 5228 от 28.10.2026, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- 860/2026
- Подписан
- 28.10.2026
- В сила
- 28.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.58д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал.1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5228
Стара Загора, 28.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА канд № 20267240600860 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на А. И. Д., чрез редовно упълномощен адвокат, против Решение № 194/18.05.2026 г., постановено по АНД №473/2026 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 11606462, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с наложено на касатора на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Районният съд неправилно е приложил нормите, уреждащи годността на средството за измерване – то е с изтекъл срок на валидност на 24.02.2020 г., а нарушението е на 21.06.2024 г. На следващо място се твърди липса на мотиви по възраженията на защитата – относно акта за анулиране на предходно издадения ЕФ, издаден въз основа на декларация, в която не е посочена длъжността на подписалото го лице за проверка компетентността му; за липсата на сигнализация за постепенно намаляване на скоростта; неяснотата на обвинението поради неправилна правна квалификация. Твърдят се противоречия и непълноти в протокола за използване на техническо средство. С подробно изложени доводи по наведените касационни основания се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг по същество, с който да бъде отменено издадения ЕФ.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител, не депозира писмен отговор и не взема становище по същество.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия К № 11606462, издаден от ОД на МВР – Стара Загора, с който на А. И. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева/204,52 евро, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш са описани следните обстоятелства: на 21.06.2024 г., в 10:12 ч., в обл. Стара Загора в [населено място] на път III 503 км.5+400 управлява лек автомобил О. А., с рег. №[рег. номер], в посока към [населено място], със скорост от 90 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак Д-11 за населено място. Нарушението е заснето с АТСС TFR1-M 657, с приспаднат километров толеранс от -3 км/ч.
ЕФ е издаден след анулиране на предходно издаден ЕФ серия К № 9380420, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който за същото нарушение е наложена глоба на Я. А. Д. – законен представител на „Ан Индъстри“ ЕООД [населено място], собственик на описания по-горе автомобил, представила декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, че на 21.06.2024 г. в 10:12 ч. автомобилът е бил управляван от А. И. Д., с приложено копие от свидетелството му за управление на МПС.
За да потвърди обжалвания електронен фиш, Старозагорският районен съд е приел процесуалната му и материална законосъобразност. ЕФ е издаден по образеца, утвърден от Министъра на вътрешните работи, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, а наложеното на лицето, посочено в декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП административно наказание съответства по вид и размер на предвиденото в закона за разглежданото нарушение. Съдът е изложил мотиви, от които е видна извършената служебна проверка за спазване на правилата на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обуславяща преценката за годност на вещественото доказателствено средство за главния съставомерен елемент – превишение на разрешената за движение скорост. Конкретно е обсъден всеки един елемент от фактическия състав на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП – мястото на управление е в границите на [населено място] /населено място/, за което важи нормативно установеното ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч, а пътен знак Д-11 указва началото на населеното място, поради което отсъства необходимост от друга сигнализация за ограничението на скоростта. Управлението със скорост от 93 км/ч е извършено на 21.06.2024 г. в 10.12ч., установено е чрез използване на техническо средство от одобрен тип и преминало извършена периодична проверка за техническа изправност, и след приспаднат толеранс от -3км/ч, правилно е установено превишение от 40 км/ч, за което съответното наказание е фиксирано в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Съдът е посочил както относимите правни норми, така и всеки един факт, който доказва тяхното спазване при служебната проверка за компетентност на съответната ОД на МВР за съответствие на ЕФ с формалните правила за неговото съдържание, от които зависи пълнотата на правното и фактическо обвинение, наред с посоченото по-горе обсъждане на фактическия състав на приложената административнонаказателна разпоредба.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият състав на Административен съд – Стара Загора намира оплакванията в касационната жалба за неоснователни, преповтарящи тези заявени пред въззивния съд, на които е даден отговор, а освен това същите имат своята правна [жк], ал.1, т.1 от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН, тъй като съществените процесуални нарушения, които се допускат от съда представляват нарушения на правилата на ЗАНН относно съдебната фаза и на НПК, но не и на тези процесуални норми, които уреждат производството по издаване на НП, съответно ЕФ. Тяхното нарушаване, когато е останало незабелязано от въззивния съд и не е послужило като основание за отмяна, води пряко до неправилно приложение на материален закон, защото представлява прилагане на материалноправната административнонаказателна отговорност въпреки абсолютните пречки, гарантиращи правото на защита.
В касационното производство съдът е длъжен да даде отговор на касационните оплаквания, а при извършване на служебна проверка за правилно приложение на материалния закон е допустимо да се направи препращане и към мотивите на проверявания съдебен акт.
Несъстоятелна е правната теза на касатора за нищожност на акта за анулиране на предходно издадения ЕФ поради непосочена длъжност на лицето приело декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП /в относимата редакция/. Релевантно по смисъла на законовия текст е писменото изявление на законния представител на собственика с данни за лицето, извършило нарушението и представяне на копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази декларация с приложеното към нея копие от СУМПС на посоченото като водач лице е единственото условие, въз основа на което законът разпорежда анулиране на първоначално издадения ЕФ и издаване на нов за санкциониране на посоченото в декларацията лице за установеното нарушение. Затова и непосочената длъжност на служителя е без значение за последицата, която законът свързва с изявлението на собственика или неговия законен представител в случая. Злоупотреба с право е да се твърди, че в мотивите си въззивният съд не е обсъдил съдържанието на тази правна норма, с оглед съдържанието на стр. 5-6 от въззивното решение.
Що се отнася до оплакването, че съдът не е приел тезата за непълнота и противоречие на съдържанието на протокола за използване на АТСС следва да се припомни, че необосноваността не е касационно основание по чл.348 от НПК. Необосноваността е несъответствие между фактическите изводи на съда за обективната истина и фактите-доказателства по делото, но тя не подлежи на пряк съдебен контрол поради забраната за намеса във вътрешното убеждение. Касационно основание е неспазването на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата – формалните за разкриване на обективната истина, но това изисква касаторът да посочи конкретното нарушено процесуално правило и по отношение на кой факт, включен в предмета на доказване е допуснато, за да се твърди, че той няма процесуалната стойност на доказателство. В касационната жалба отсъства обосновано твърдение за превратен прочит на протокола за използване на АТСС от страна на въззивния съд, а вместо това се съдържа собствена оценка на неговото съдържание, което именно е недопустимото касационно основание необоснованост.
Представени са доказателства за годността на средството за измерване, надлежно обсъдени от районния съд. По отношение правилното приложение на ЗАНН и ЗДвП при издаване на ЕФ, включително относно съдържанието на протокола за използване на АТСС, както и за правната [жк], съдът препраща към мотивите на въззивното съдебно решение, което е постановено при отсъствие на касационно основание, от законен състав и по допустима жалба на наказано лице срещу акт по чл.58д от ЗАНН и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 194/18.05.2026 г., постановено по АНД №473/2026 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�