Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16108 от 27.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 9298/2025
Вид
Определение № 16108
Подписан
27.08.2025
В сила
27.08.2025
Състав
Албена Александрова, Петър Иванов Минчев, Йоана Красимирова Кацарска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16108 гр. София, 27.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100509298 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от длъжника „Кредисимо“ ЕАД срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 15262 от 28.05.2025г., издадена по ч.гр.д. № 28065/2025г. по описа на СРС, 167-ми състав, в частта за разноските, с която е разпоредено „Кредисимо“ ЕАД да заплати на Н.Г.Г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Жалбоподателят твърди, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение бил прекомерен и не съответствал на фактическата и правна сложност на делото, тъй като извършената от заявителя защита се ограничавала до подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Също така счита, че безплатната правна помощ не представлявала отговорност за разноски по реда на чл. 78 ГПК, поради което не следвало да се допуска злоупотреба с това право от адвоката, който я е осъществил. Разноските по делото и в частност адвокатското възнаграждение не следвало да бъдат източник на неоснователно обогатяване, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в каквато насока била съдебната практика. Развива съображения за неприложимост на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда да отмени заповедта за изпълнение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като намали техния размер от 400 лева на 150 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК заявителят в заповедното производство Н.Г.Г. е подал отговор на частната жалба, в който са развити съображения за неоснователност на същата.

Поддържа, че в случая не се касаело за възнаграждение за безплатна правна защита на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, а за сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение, което било видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Счита адвокатското възнаграждение за правилно определено в съответствие с Наредба № 1 за 1 възнаграждения за адвокатска работа и обстоятелствата по делото. Моли съдът да остави без уважение жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и възраженията на насрещната страна, и като прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

В случая в срока за доброволно изпълнение длъжникът „Кредисимо“ ЕАД е подал възражение по реда на чл. 414а ГПК с приложено към него доказателство за плащане на всички вземания по заповедта за изпълнение с изключение на разноските за адвокатско възнаграждение, които оспорва. В срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК заявителят е потвърдил получаването на извършеното плащане. С оглед на това производство по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК не може да се развие и частната жалба подлежи на разглеждане.

Разгледана съображения. по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните

Видно от приложения към заявлението договор за правна защита и съдействие 30.04.2025г. процесното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева е уговорено в договора и платено в брой, поради което изложените в частната жалба съображения относно определянето на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв са неотносими.

По отношение на релевираното от жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира, че съобразно Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело C-438/2022 и Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16, при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите, предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Неприложима в случая е и наредбата в нейната актуална редакция /изм. и доп. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2025г./ доколкото съобразно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от нея същата урежда критериите за определяне на възнагражденията при липса на писмен договор и в хипотезите на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В останалите случаи размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента /чл. 1 от Наредбата/.

Следва да се подчертае, обаче, че предмет на преюдициалното запитване, разгледано от СЕС, е съответствието на националната правна уредба със забраната за несъвместими с вътрешния пазар съглашения, ограничаващи конкуренцията. Не е бил предмет на запитването, нито е обект на съмнение въпросът, дали адвокатите следва да получават справедливо и обосновано възнаграждение за положения от тях труд, респективно дали страните следва да бъдат обезщетени за сторените в тази насока разноски в съответствие с изхода от делото, когато те са в рамките на справедливия и обоснован размер. Нормите на чл. 36, ал. 1 ЗАдв и чл. 36, ал. 2 ЗАдв /с изключение на последното й предложение/ не противоречат на чл. 101, пар. 1 ДФЕС и няма основание да бъдат игнорирани. При 2 прилагане на тези норми следва да се държи сметка за печалбата на адвоката, чието реализиране е една от преките и непосредствени цели на договора за правна защита и съдействие.

Водим от горното и като съобрази съдържанието на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и обема на приложените писмени доказателства, съдът намира, че претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева не се явява прекомерно с оглед извършените от адвоката процесуални действия по подготовка и подаване на заявлението, включително като се вземе предвид очакваната от него печалба от дейността. Намаляването на възнаграждението за изготвяне и подаване на процесното заявление с приложенията към него до 150 лева не съответства на установения в чл. 36, ал. 2 ЗАдв принцип на справедливост и обоснованост при определяне на възнаграждението за адвокатския труд.

Ето защо съдът намира, че присъденото със заповедта за изпълнение адвокатско възнаграждение се явява обосновано от обстоятелствата по делото, поради което частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********, Бизнес център „България“, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 15262 от 28.05.2025г., издадена по ч.гр.д. № 28065/2025г. по описа на СРС, 167-ми състав, в частта за разноските, с която е разпоредено „Кредисимо“ ЕАД да заплати на Н.Г.Г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3