Решение № 2988 от 12.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2988 гр. Пловдив, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330117120 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към неяот 29.10.2024г., подадени от В. П. А., с които е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу „Мост Финанс Мениджмънт“ АД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника следните суми: сумата от 273, 91 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит- транскарт на физическо лице по сметка № ********** от 07.03.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2011г. до изплащането на вземането, сумата от 290, 79 лева, представляваща просрочена лихва и сумата от 25 лева – представляваща държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.02.2011г. от Районен съд – Пловдив, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 2075/ 14.02.2011г., по ч.гр.д. № 2800/ 2011г., по описа на Районен съдПловдив, XXI- ви гр. с –в и за събирането на които вземания е образувано изпълнително дело № ****/****г. по описа на ЧСИ ****** *****, район на действие Софийски градски съд.

Ищцата поддържа, че горепосочените вземания на ответника са погасени по давност, тъй като по образуваното изпълнително производство последното извършено изпълнително действие е от дата 15.11.2018г. От този момент до датата на подаване на исковата молба в съда не са извършвани каквито и да било действия, които биха прекъснали хода на давността. Същевременно, изпълнителното производство не е прекратено и кредиторът по всяко време би могъл да предприеме нови изпълнителни действия. Изтъква се, че ответното дружество е пасивно легитимирано да отговаря по 1 предявения иск, доколкото вземането предмет на издадения изпълнителен лист му е прехвърлено с Договор за цесия от 09.09.2013г., сключен между „Банка Пиреос България“ АД и „Мост Финанс Мениджмънт“ АД. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски в процеса.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се признава обстоятелството, че последното валидно извършено изпълнително действие е от дата 15.11.2018г. С уточняваща молба от 05.02.2025г. ответното дружество заявява, че процесните вземания действително са погасени по давност, както твърди ищцата.

Предвид това, ответникът поддържа, че не претендира вземанията и не е извършвал каквито и да било действия в насока принудителното им събиране. Излагат се аргументи, че с поведението си ответникът не е дал повод за иницииране на исковото производство и се моли сторените от ищеца разноски да не се възлагат в тежест на ответника. Моли се ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сторените в процеса разноски.

По допустимостта на производството: в практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 513/24.11.2016 г. по ч.т.д. № 1660/2016 г., ТК, I т.о. на ВКС, е възприето становището, че достатъчно за обосноваване интерес от иницииране на производство по реда на чл. 439 ГПК е възможността на ищеца (длъжник по изпълнителното дело), да осуети възможността на кредитора да предприеме изпълнителни действия в насока удовлетворяване на вземането си (вкл. и да препятства възможността кредиторът да прекрати висящото изпълнително производство и впоследствие отново да образува изпълнително дело за събиране на вземанията по изпълнителния лист).

В случая, от материалите съдържащи се в изисканото копие от изпълнително дело № ****/****г. по описа на ЧСИ ****** *****, район на действие Софийски градски съд и от постъпилото по делото писмо от ЧСИ ******** с изх. № 12750/ 20.02.2025г. (л. 185 от делото) се изяснява, че както към датата на подаване на исковата молба в съда (07.10.2024г.), така и към датата на изготвяне на писмото от ЧСИ ********, негово изпълнително дело № ****/****г. е висящо. Изяснява се и че последният конституиран взискател по изпълнителното производство е ответникът в настоящия процес- „Мост Финанс Мениджмънт“ АД. Тоест, искът е насочен срещу пасивно легитимирано лице и след като изпълнителното дело е висящо, то за ищеца – длъжник по изпълнението съществува интерес да отрече вземанията, за които е образувано изпълнителното производство. В тази връзка, без значение е обстоятелството, че ответникът признава в хода на настоящия процес факта, че вземанията за които е образувано изпълнителното производство са погасени по давност. Давността не се прилага служебно от съдебния изпълнител, поради което и за ищцата винаги ще съществува интерес да реализира защитата си по съдебен ред, 2 след като излага твърдения, че вземанията предмет на изпълнението са погасени по давност (настъпила след влизане в сила на съответното съдебно изпълнително основание).

Преди да се пристъпи към обсъждане на спора по същество, съдът счита за нужно да посочи и че при описанието на размера на процесните искови претенции в доклада по делото, е допусната техническа грешка. Сумата от 589, 70 лв., съобразно заявеното в исковата молба е общият сбор от всички суми чиято дължимост се отрича в процеса, а не единствено размера на главницата (както неправилно е отразено в доклада по делото). Тази техническа грешка обаче, не води до накърняване правата на страните, доколкото не се налага промяна при разпределението на доказателствената тежест, а и предметът на доказване в процеса е изчерпан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявяването на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В рамките на настоящото производство не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че е издаден изпълнителен лист от 16.02.2011г. от Районен съд – Пловдив, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 2075/ 14.02.2011г. по ч.гр.д. № 2800/ 2011г., по описа на Районен съд- Пловдив, XXI- ви гр. с –в. За събирането на вземанията, предмет на заповедта и изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № ****/****г. по описа на ЧСИ ****** *****, район на действие Софийски градски съд.

Между страните не съществува спор, поради което с доклада е отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че последното валидно извършено изпълнително действие по образуваното изпълнително дело е от дата 15.11.2018г.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение, длъжникът трябва да обоснове отрицателния установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респективно на факти, които са 3 настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение- какъвто е процесният случай). Съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години. Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) – изрично в тази връзка Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/ 2022 г., IV- то г. о., ГК.

Съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение от 28.03.2023г. по т.д. № 3/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тоест, след като изпълнително дело № ****/****г. по описа на ЧСИ ****** *****, район на действие Софийски градски съд е висящо и към момента, то давност не е текла до 26.06.2015г. Същевременно, между страните не съществува спор, че последното валидно изпълнително действие по горепосоченото изпълнително дело е извършено на 15.11.2018г. Отброявано от тази дата, до датата на подаване на исковата молба в съда (07.10.2024г.) е изтекъл период значително надвишаващ пет години. След като между страните не съществува спор, че в този период не са предприемани изпълнителни действия от кредитора, то и вземанията, предмет на изпълнението са погасени по давност. Предвид това, настоящият съдебен състав не счита за нужно да подлага на допълнителен коментар въпроса какви точно изпълнителни действия са извършвани по изпълнително дело № ****/****г. по описа на ЧСИ ****** *****, район на действие Софийски градски съд, съответно дали и в кой момент е настъпила перемпция. Отделно от изложеното, самата перемпция е без правно значение за хода на давността в изпълнителния процес (Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г., ГК, IV г.о. на ВКС).

Съобразно гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника следните суми: сумата от 273, 91 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит- транскарт на физическо лице по сметка № ********** от 07.03.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2011г. до изплащането на вземането, сумата от 290, 79 лева, представляваща просрочена лихва и сумата от 25 лева – представляваща държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.02.2011г. от Районен съд – Пловдив, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 2075/ 14.02.2011г., по ч.гр.д. № 2800/ 2011г., по описа на Районен съд- Пловдив, XXI- ви гр. с –в и за 4 събирането на които вземания е образувано изпълнително дело № ****/****г. по описа на ЧСИ ****** *****, район на действие Софийски градски съд, следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на спора и съобразно нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата следва да бъде възмездена за сторените в процеса разноски. Ищцата е заплатила държавна такса в размер от 50 лв., която следва изцяло да й бъде възстановена от ответното дружество.

Ищцата претендира и заплащане на адвокатски хонорар в размер от 800 лв. С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за прекомерност, което съдът счита за основателно. Настоящото производство не разкрива правна и фактическа сложност, и е приключило в едно открито съдебно заседание.

Допълнително, предвид обстоятелството, че ответното дружество е признало неблагоприятния за него факт, че последното изпълнително действие за събиране на процесните вземания е извършено на 15.11.2018г., то и в рамките на настоящия процес липсват обстоятелства, които да подлежат на доказване от ищцовата страна.

Последното значително облекчава дейността на процесуалния й представител.

Предвид това, дължимият от ответника адвокатски хонорар следва да бъде редуциран на сума в размер от 500 лв.

Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторени разноски в общ размер от 550 лева.