Решение № 1365 от 25.03.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1365

Пазарджик, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА административно дело № 20267150700142 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата на И. И. Ц. срещу Решение 1012-12-672#1/28.01.2026 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-597-8/16.12.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Ц. е определено паричното обезщетение за безработица (ПОБ) за периода 15.06.2023 г. до 14.02.2024 г., в размер на 28.07 лв. (14.35 евро) дневно. Релевирани са доводи за неправилно изчисление на размера на полагаемото му се обезщетение, респективно неправилно определен осигурителният доход от последната заетост във Франция, поради полагането на труд по основен и допълнителен трудов договор. Счита, че оспореният акт е незаконосъобразен и моли за неговата отмяна и връщане делото като административна преписката на органа за ново разглеждане. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна - Директорът на ТП на НОИ - Пазарджик оспорва жалбата, чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с глед фактическата и правна сложност на делото.

Административен съд – Пазарджик, от фактическа страна намира за установено следното:

Жалбоподателят е подал заявление с вх. №ЗПОБ-602-01-0218 от 20.06.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му трудово правоотношение с работодател във Франция е прекратено, считано от 15.06.2023 г. Декларирал е, че е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Същият е поискал удостоверяване на осигурителен период от Франция за времето: от 10.04.2023 г. до 14.06.2023 г. и от 14.04.2023 г. до 14.06.2023 г. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите - членки на Европейския съюз със структурирани електронни документи (СЕД) U001 №683117 и U003 №701694 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Франция. Във връзка с това с разпореждане №122-00-597-1 от 18.07.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция на Франция. Поради неполучени удостоверителни документи със СЕД U001CB №1222555 и U003 №1227680 отново от компетентната институция на Франция е изискано удостоверяване на осигурителните периоди и доходи декларирани от лицето.

В ТП на НОИ - Пазарджик за И. Ц. са получени структурирани електронни документ U017 №1303066 и U004 №1303067 от компетентната институция на Франция с удостоверени: период на осигурена заетост: от 10.04.2023 г. до 14.06.2023 г. и от 10.04.2023 г. до 14.06.2023 г. с причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“ и брутен доход за периода: от 10.04.2023 г. до 14.06.2023 г. – 4349,49 евро и от 14.04.2023 г. до 14.06.2023 г. – 932,75 евро.

При тези данни на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс с Разпореждане №122-00-597-2 от 18.03.2025 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С разпореждане №12200-597-3/21.03.2025 г. на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004 на И. Ц. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 15.06.2023 г. до 14.02.2024 г. в размер на 26.87 лв. дневно.

След обжалване по съдебен ред е постановено Решение № 5526/01.12.2025 г. по адм. дело № 700/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено Решение № 1012-12-257#1 от 23.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърдено с него Разпореждане № 122-00-597-3/21.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, като преписката е върната за ново произнасяне при дадените в мотивите указания.

В изпълнение на съдебния акт е издадено Разпореждане № 122-00-597-8/16.12.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отпуснато обезщетение за периода 15.06.2023 г. до 14.02.2024 г., в размер на 28.07 лв. (14.35 евро) дневно. С процесното решение директорът на ТП на НОИ - Пазарджик е потвърдил издаденото разпореждане. Приел е, че данните за осигурителния доход и осигурителния период са взети от официален удостоверителен документ (СЕД) на компетентната институция на държава членка на ЕС.

Горестоящият административен орган е посочил, че при издаване на обжалваното разпореждане, длъжностното лице е взело предвид дохода от последната заетост на И. Ц.. В решението е разписан начинът на изчисление с приет удостоверен доход на И. Ц. във Франция за периода на последна заетост от 14.04.2023 г. до 14.06.2023 г. (вкл.) е 932.75 евро или превалутиран - 1824.30 лв. Посочил е, че доходът се разпределя помесечно предвид броя на отработените дни за същия период и се ограничава по българското законодателство до максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за 2023 г. - 3400 лв. Длъжностното лице е определило осигурителен доход за периода от 14.04.2023 г. до 14.06.2023 г. (вкл.) в размер на 1824.30 лв., съответно среднодневен осигурителен доход в размер на 46.78 лв. за цитирания период и размер на дневното парично обезщетение за безработица - 28.07 лв. (14.35 евро) - (60% от 46.78 лв.).

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО предмет на съдебен контрол е Решение 1012-12-672#1/28.01.2026 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-597-8/16.12.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Ц. е определено паричното обезщетение за безработица (ПОБ) за периода 15.06.2023 г. до 14.02.2024 г., в размер на 28.07 лв. (14.35 евро) дневно.

Предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. С оглед на това, съдът констатира, че обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган. В административния акт са изложени правни и фактически основания за издаването му, както и мотиви, в предписаната от закона писмена форма е, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването на оспорените актове са спазени административнопроцесуалните правила за издаването им.

По делото е безспорно установено още, че предходното административно произнасяне по същото правоотношение е било предмет на съдебен контрол и е отменено с влязло в сила Решение № 5526/01.12.2025 г. постановено по адм. дело № 700/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, като преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, както и е определен 14-дневен срок за издаване на нов административен акт на основание чл. 174 от АПК.

Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, когато съдът отмени административния акт и върне преписката за ново произнасяне, указанията по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за административния орган. При новото произнасяне органът не е длъжен само формално да издаде нов акт, а следва да го издаде при действително съобразяване на указанията дадени от съдебната инстанция и след пълно изясняване на релевантните факти, поради които съдебният акт е отменил предходното произнасяне.

В случая след постановяване на отменителното решение административният орган е издал ново разпореждане, потвърдено с оспореното решение. Въпреки това, както се установява от събраните по делото писмени доказателства, включително и от преведените документи от работодателя във Франция, спорният елемент, поради който е върната преписката, а именно: изясняването на дохода и релевантната трудовия период, касаещ последната заетост на Ц., не е разрешен по несъмнен и мотивиран начин, доколкото и при повторното произнасяне органът е възприел единствено част от данните (дохода за 14.04.2023 г. до 14.06.2023 г. (вкл.) в размер от 932.75 евро), без да обсъди и мотивира значението на другия сключен договор за период 10.04.2023 г. до 14.06.2023 г. с посочен доход 4349,49 евро, по който крайната дата съвпада с тази по другия договор, защо последният не е приет като доход от последната заетост, както и без да предприеме действия за допълнително уточняване от компетентната институция при наличие на неизясняване на данните. Това обуславя извод, че указанията на съда по отменителното решение не са изпълнени в необходимия обем, което се отразява пряко върху законосъобразността на повторното произнасяне по спора.

В разглеждания случай спорът се свежда до това кой е доходът от последната заетост на жалбоподателя и какъв е периодът му на полагане на труд и какъв е размерът на получаваните от него възнаграждения с оглед наличието на два договора. Следователно е налице непълнота в изясняването на фактите, което е довело до незаконосъобразност на оспорения акт.

При наличието на данни за наличие а два договора с един и същ краен период, административният орган е бил длъжен да изясни дали приетата от него сума представлява пълния брутен доход за последната заетост или само част от него, както и да изложи мотиви защо изключва определени части от общото трудово възнаграждение, ако приема, че те не следва да участват в осигурителната база. В случай, че установи разминаване между данните, получени от компетентната френска институция и документите, издадени от работодателя, органът следва да инициира обмен на информация отново с компетентната институция, тъй като именно тя може да потвърди кои суми са осигурителен доход за риска „безработица“. Тези действия не са осъществени от административния орган и това неизясняване на относимите по спора факти и обстоятелства е довело до нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, което от своя страна е довело до нарушение на материални закон, защото размерът на обезщетението е изчислен върху база, която не е установена по несъмнен начин.