Решение № 13 от 04.03.2021, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Плевен , 02.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефан А. Данчев

Членове:

Татяна Г. Бетова

Светла Й. Димитрова Ковачева като разгледа докладваното от Стефан А. Данчев Въззивно гражданско дело № 20214400500026 по описа за 2021 година

Въззивно обжалване.

С решение № 260461/ 12.11.2020г. , постановено по гр.д.№ 2062/2020г.

Плевенски районен съд е уважил предявените от Т. Р. Д. срещу Многопрофилна болница за активно лечение „*** „ ЕАД, ЕИК- *** , обективно съединени искове по чл. 344, ал.1 т. 1 – 3 от КТ . Осъдил Т.Д. да заплати по компенсация деловодни разноски на Многопрофилна болница за активно лечение „*** „ ЕАД,в размер на 269,43 лв. .Осъдил Многопрофилна болница за активно лечение „*** „ ЕАД да заплати по сметка на ПлРС държавна такса и разноски в общ размер 346,63 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Горното решение е съобщено на Многопрофилна болница за активно лечение „*** „ ЕАД, на 24.11.2020г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.

На 25.11.2020г. , по електронната поща на РС.Плевен , е постъпила „молба“ от Многопрофилна болница за активно лечение „*** „ ЕАД ,чрез пълномощника адв. Д. С. срещу решението на РС-Плевен ,като от съдържанието и става ясно ,че в действителност се касае не за молба , а за въззивна жалба.

Отново на 25.11.2020г. по електронната поща на РС-Плевен е подадена вече т.н. „въззивна жалба“ от Многопрофилна болница за активно лечение „*** „ ЕАД ,чрез пълномощника адв. Д. С.,която е с почти идентично 1 съдържание като на първоначално постъпилата“молба“.

При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима. Същата е редовна от гл.т. на задължението за внасяне на дължимата д.т. за въззивно обжалване. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането . В изпълнение на указанията на ПлОС жалбоподателят,чрез своя пълномощник е подписал подадената по електронна поща въззивна жалба.

Срещу тази въззивна жалба не е подаден писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна Т. Р. Д. .

С въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания.

Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба пороци,поради което същото следва да бъде потвърдено,като според въззивната инстанция са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите на РС-Плевен ,които засягат всички значими за решаване на делото спорни въпроси и възражения.

Във въззивната жалба е развито оплакване ,че РС-Плевен неоснователно бил отказал да обсъди една част от описаните в заповедта за уволнение тринадесет различни нарушения на трудовата дисциплина , а за друга част заявил, че били недоказани.Това поведение на РС-Плевен според жалбоподателят представлявало „правен разврат „ ,тъй като съдът не бил указал на страната, че са налице обстоятелства за които не се сочат доказателства съгласно чл. 146 от ГПК , а заедно с това счита ,че нарушенията били категорично доказани чрез писмените и гласните доказателства.

Като оставим настрана неприемливо фриволният език на жалбоподателя по отношение решението на първоинстанционният Плевенски районен съд,следва да се отбележи ,че горните оплаквания са напълно неоснователни.

Плевенски районен съд с определението си № 260385 / 24.09.2020г. е изготвил подробен доклад по делото,като е разпределил и доказателствената тежест между страните по делото. Препис от това определение на съда е бил връчен на двете страни по делото и възражения срещу проекто-доклада не са постъпили нито в рамките на дадения от съда едноседмичен срок,нито пък са 2 били направени до края на първото съдебно заседание по делото, проведено на 15.10.2020г.,тъй като такива не са отразени в протокола за проведеното съдебно заседание. В този смисъл очевидно за страните не е имало неяснота какъв е предмета на правния спор и каква е доказателствената тежест върху всяка от страните по делото,още повече, че азбучна истина както в правната теория,така и в съдебната практика по въпроса,е че при оспорване на законността на уволнението, доказателствената тежест да установи законосъобразното упражняване на правото за налагане на дисциплинарно наказание уволнение пада върху работодателя,който твърди че законосъобразно е упражнил това свое право по отношение на конкретния свой работник(служител). Трайно установената задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК,която намира израз напр. в решение № 310/04.11.2014 г. по гр. дело № 795/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в решение № 48/14.5.2012 г. по гр. дело № 447/2011 г. ІV-то гр. отд. на ВКС и мн. др.), приема, че съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при трудов спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с предмет (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, изцяло в тежест на ответника-работодател е да докаже по делото, че ищецът-работник/служител е извършил изброените в процесната заповед за уволнение дисциплинарни нарушения, и ако не ги е доказал с допустимите по ГПК доказателствени средства следва да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно.

Поради тези съображения въззивната инстанция намира,че РС – Плевен не е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е посочил изрично на работодателя, че следва да установява поотделно извършването на всяко едно от описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения на трудовата дисциплина,тъй като при оспорване законността на уволнението именно това е предмета на правния спор,неговата сърцевина.

Освен това,въззивната инстанция взе предвид и това ,че жалбоподателят с въззивната си жалба не прави искания за събиране пред въззивната инстанция на други доказателства в подкрепа на твърденията си за допуснатите от работника дисциплинарни нарушения от което се налага извода ,че оплакването му за това ,че РС-Плевен не бил посочил на работодателя за кои обстоятелства не сочи доказателства,се явява чисто формално направено възражение. В противен случай ,ако жалбоподателят считаше ,че това е довело до съществено нарушаване на правата му в процеса ,в резултат на което да са останали несъбрани от съда относими към спора доказателства ,то той би направил искане на осн. чл. 266 , ал. 3 от ГПК за събиране на тези доказателства. Такива искания, обаче, не са направени с въззивната жалба от което следва и извода ,че жалбоподателят не разполага с каквито и да било други допустими и относими към спора писмени или гласни доказателства , които да ангажира в подкрепа на твърденията си за допуснати от Т.Д. нарушения на трудовата дисциплина и които да не са били допуснати от РС-Плевен поради процесуални нарушения.

На първо място следва да се отбележи обстоятелството,че описаните в 3 процесната заповед №78 от 06.02.2020г. нарушения на трудовата дисциплина не са тринадесет на брой, както твърди жалбоподателя,а са дванадесет,тъй като от самата заповед се вижда че срещу №5 не е описано и не фигурира никакво дисциплинарно нарушение,т.е. касае се очевидно за допусната техническа грешка при издаване на процесната заповед при посочване номерацията на описаните нарушения на трудовата дисциплина- номерирани са 13 бр. ,но в действителност са описани дванадесет бр. нарушения .

На второ място въззивната инстанция намира за изцяло правилни разсъжденията на РС-Плевен според които описаните в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина за които се сочи , че са били извършени преди издаването на заповед №558 от 19.12.2019г. с която и е било наложено дисциплинарно наказание “забележка”,не следва да бъдат съобразявани при преценката за законосъобразността на дисциплинарното наказани „уволнение“. Вложената от законодателя логика в нормите, уреждащи правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание на работника изисква и предполага заедно с това работодателя да посочи всички констатирани от него нарушения на трудовата дисциплина,които са му дали основание да наложи съответното по тежест дисциплинарно наказание с определена заповед,като тяхното извършване и установяване предхожда издаването на съответната заповед за дисциплинарно наказание.Заедно с това ,по делото не са изложени твърдения от работодателя, че описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ нарушения на трудовата дисциплина,извършени преди 19.12.2019г. са били установени от него след тази дата, а няма законова презумпция ,че всички описани от работодателя във втората заповед за налагане на дисциплинарно наказание – тази от 06.02.2020г. са били установени от работодателя след издаването на предходната заповед за налагане на дисциплинарното наказание – тази от 19.12.2019г. Поради това е логично да се приеме,че те са станали известни на работодателя още преди 19.12.2019г.,когато е била издадена предходната заповед за налагане на дисциплинарно наказание,което е само „забележка“.

Както се вижда от мотивите на тази заповед от 19.12.2019г. , дисциплинарните нарушения ,които са дали основание за нейното издаване не са достатъчно ясно индивидуализирани и конкретизирани,а са пределно общо формулирани като например “не спазва протоколния ред за попълване на медицинската документация. Има системни пропуски в задължителния мониторинг на пациентите. Позволява си да не спазва определените часове за почивка и тяхното времетраене” и др. подобни . В т.вр. всички описани в заповед номер №78 от 06.02.2020г. нарушения за които се твърди , че са извършени в периода от 11.10.2019г. до 19.12.2019г. могат да бъдат квалифицирани било като неспазване на протоколния ред за попълване на медицинската документация или като пропуски в задължителния мониторинг на пациентите.Поради тези съображения според въззивната инстанция правилно РС-Плевен е приел че дисциплинарните нарушения,посочени като извършени преди 19.10.2019г.вече са били предмет на предходната заповед за налагане на дисциплинарно наказание,а именно №558 от 19.12.2019г. и по тази причина за тях не може втори път на същия работник да се налага друго 4 дисциплинарно наказание.

Поради тези съображения правилно РС-Плевен се е съсредоточил да изследва нарушенията на трудовата дисциплина, описани в точки първа,втора,девета,десета и тринадесета от процесната заповед за уволнение, тъй като се касае за твърдени нарушения на трудовата дисциплина,които са извършени след 19.12.2019г. ,когато е била издадена предходната заповед за дисциплинарно наказание.

В точка тринадесета от заповедта е посочено ,че във всеки един от дните в които служителката е била на смяна в периода от 19.12.2019г. до 03.02.2020г. са били констатирани системни излизания извън работното място и провеждане на лични телефони разговори в работна време. На първо място следва да се отбележи,че липсва достатъчно конкретика при описанието на извършените от работника нарушения на трудовата дисциплина, които са му вменени във вина в точка тринадесета, тъй като не е посочено на кои дати са били констатирани тези излизания извън работното място,колко време евентуално са продължили те,а същото важи и по отношение на твърдението за проведени лични телефони разговори в работно време. В тази връзка следва да се посочи,че и разпитаните по делото свидетели не установяват конкретни дати на които Т.Д. да е напускала работното си място, нито установяват времетраенето на това напускане. За да се приеме, че е налице твърдяната от работодателя системност на извършеното от работника нарушение на трудовата дисциплина трябва да се установени най-малко три на брой такива еднотипни нарушения .От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват най-малко три на брой конкретни отклонения на работника от работното му място. Що се отнася до провеждането на лични телефони разговори в работно време,то това обстоятелство не се отрича от самия работник ,но заедно с това се дава обяснение че провеждането им е свързано с необходимостта да се уведомява за влошеното здравословно състояние на майка й/което е достатъчно уважителна причина / ,а освен това не се установява провеждането на тези кратки телефонни разговори да се е отразило по негативно върху изпълнението на трудовите задължения на въззиваемата .Заедно с това от показанията на разпитаните свидетели по делото се установява,че всъщност и другите медицински сестри носят със себе си личните си телефони и се случва да провеждат лични разговори по време на смяната си,т.е. не се касае за укоримо поведение само на Т.Д. , а за обичайна практика и сред другите служители.