Решение № 217 от 11.04.2023, Районен съд - Козлодуй

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Козлодуй, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20221440101274 по описа за 2022 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на Българската държава, представлявана от министъра на земеделието с адрес гр. София. бул.

„Христо Ботев" № 55, с която е предявен против „Е.А.“ АД, ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление гр. София, 1000, район Средец, ул. „Кузман Шапкарев" №4, представлявано от Г.В.К иск по чл. 108 от ЗС за защита правото на собственост и предаване на владението на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Михайлово, общ.Хайредин, обл.Враца, с адрес в местност „Златията”, площ 35236 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, номер по предходен план: 002026, при съседи: ***; ***;

***; ***; ***; ***.

По молба на ответника на основание чл.219, ал.1 ГПК е конституирано трето лице - Е. П. С., ЕГН ********** с адрес в с.Хайредин, общ.Хайредин, ...........

Ищецът поддържа, че е собственик на процесния имот, който е придобил от договор за замяна от 08.04.2009г. сключен с И.Т.Г. и П.Т.Г..

Излага твърдения, че на 11.12.2018г. П.Ц.Г, М.П.К и М.И.Г са продали на Е.

П. С., процесния имот, въпреки че вече е бил собственост на Министерство на 1 земеделието по договор за замяна 08.04.2009г.. На 02.04.2019г. Е. П. С. е продал на ответника „Е.А." АД процесния имот. Ищеца счита, че Е. П. С. не е станал собственик на имота, поради факта, че го е придобил от несобственик, тъй като продавачите П.Ц.Г, М.П.К и М.И.Г не са били собственици на имота, когато са го продали на С. доколкото имота е бил собственост на Министерство на земеделието. Считат, че ответника на свой ред не е станал собственик на имота, поради това, че го е придобил от несобственика Е. С..

Предвид на това, иска на основание чл. 108 Закона за собствеността, ответника да бъде осъден да му отстъпи собствеността и предаде владението на имота.

Прилагат: Скица на имота, Удостоверение за характеристики от 27.08.2021г.; Удостоверение за данъчна оценка; Справка по данни за имота за периода от 18.08.1920г. до 18.08.2020г.; Договор за замяна на недвижими имоти № 02/08.04.2009 г., вписан в Агенция по вписванията; Нотариален акт за собственост № 135, том XIII. рег.№ 10733, дело 1645 от 2007г.; Нотариален акт № 48. том VIII, per. № 10515, дело № 807 от 11.12.2018г.; Нотариален акт № 177, том II. per. № 2837, дело № 177 от 02.04.2019г. и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.11.2020 г. на Районна прокуратура - Козлодуй.

Ответника „Е.А.“ АД в срок е подало писмен отговор на исковата молба, в който изрично признава факта, че е закупило процесния имот с договор за покупко-продажба в нотариална форма от Е. С. на 02.04.2019г.

Признава и факта, че към същия момент имота е бил собственост по силата на договор за замяна от 08.04.2009г. на Държавата. Оспорва иска за собственост на Държавата поради изтеклата 10-годишна придобивна давност по чл. 79, ал.

1 от ЗС в полза на Дружеството предвид това, че имотът е със статут на частна държавна собственост и подлежи на придобиване по давност. На основание чл. 82 от ЗС към периода на владението си присъединява владението и на праводателя С. и предшестващите праводатели (без да са посочени имената им). Позовават се на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.11.2020 г. на Районна прокуратура - гр.

Козлодуй за факта, че Държавата е била напълно дезинтересирана относно спорния имот и дори не е била наясно за притежанието му до момента, в който не е било образувано досъдебното производство. Поддържат, че след осъществяването на замяната през 2009 г. владението и ползването на 2 процесния имот е продължило да се осъществява необезпокоявано от отчуждителите (заменители) - И.Т.Г. и П.Т.Г, за което свидетелства сключения от тях договор за аренда от 25.04.2012 г. относно процесния недвижим имот, с който договор И.Т.Г. е отдал владението му за 10 стопански години. Поддържат, че заменителите (праводателите на Държавата) след осъществяването на замяната не са спирали да упражняват постоянно, необезпокоявано, непрекъснато, спокойно и явно владението върху имота през целия период до смъртта им, държейки го за себе си, като, от своя страна, техните наследници са продължили стопанисването му и на 18.12.2018 г. са го прехвърлили на Е. П. С.. Искат иска по чл.108 ЗС на Държавата да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и претендират съдебни разноски.

Третото лице Е. П. С. е подал писмено становище, с което оспорва иска.

В съдебно заседание за ищеца се явява юристконсулт Д. и поддържа иска.

За ответника и третото лице не се явява представители, но са получени писмени становища.

Съда като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Спора е за правото на собственост по отношение поземлен имот с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Михайлово, общ.Хайредин, обл.Враца, с адрес в местност „Златията”, площ 35236 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, номер по предходен план:

002026, при съседи: ***; ***; ***; ***;

***; ***, бил нива, имот пл. № 002026 с площ 35,23 дка в местността „Златията” в землището на с.Михайлово, общ. Хайредин.

Видно от справка по данни за имота от Служба по вписванията гр.Козлодуй за периода от 18.08.1920г. до 18.08.2020г. (на л.9-11 в делото), на 12.10.2007г. е издаден констативен нотариален акт за собственост върху поземлен имот – земеделска земя, придобит по наследство и давностно владение с № 135, том 8, дело № 1645 от 2007г., с който за собственици са признати И.Т.Г., ЕГН ********** и П.Т.Г., ЕГН **********.

3

На 17.04.2009г. с договор за замяна на недвижими имоти № 02/08.04.2009г. И.Т.Г. и П.Т.Г. са заменили процесния имот за два други с Министерство на земеделието и храните. Договора за замяна е сключен в изискуемата писмена форма и е вписан в Служба по вписванията гр.Козлодуй, съответно в Служба по вписванията - гр.Бяла Слатина (с оглед местонахождението на двата заменени имота в землището на с.Малорад).

На 03.05.2012г. е вписан Договор за аренда, с който И.Г (въпреки, че вече не е бил собственик на имота) е предоставил процесния имот за ползване под аренда на ЕТ „Марио Асенов-Юлстрейд - Юлиян Кирилов” за срок от 10 стопански години - до 01.10.2022г.. Договора за аренда е приложен в делото (с писмения отговор от ответника) на л.58 и сл.

От извършена от съда служебна справка за физическо лице (в ЕИСС) е видно, че П.Т.Г., ЕГН ********** е починала на 30.05.2014г., а И.Т.Г., ЕГН ********** е починал на 15.10.2018г.

На 11.12.2018г. с Нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот - земеделска земя № 48, том 8, дело № 807 от 2018г. М.П.К, М.И.Г и П.Ц.Г (наследници на П.Т.Г. и И.Т.Г.) са продали на Е. П. С. процесния имот.

На 02.04.2019г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 177, том 2, дело № 177 от 2019г. Е. П. С. е продал имота на ответника „Е.А.“ АД.

По тези факти между страните няма спор и те са доказани от събраните писмени доказателства.

Освен това от представеното по делото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.11.2020г. по преписка № 691/2020г. по описа на Районна прокуратура - Козлодуй е видно, че преписката е била образувана на 04.08.2020г.. В хода на проверката е била изискана информация от Министерство на земеделието, храните и горите, от където е получено писмо с № 1108-174/27.08.2020г. Писмото е обсъдено в постановлението, че дава сведения, че преписките за замяна на земеделски земи от държавния поземлен фонд се съхраняват в областните дирекции „Земеделие” по местонахождение на държавните имоти, а договорите за замяна се сключвали от директорите на ОД „Земеделие”. В прокурорското постановление се коментира и становището с peг. индекс № РД-1-01-573- 1/24.08.2020г. на Областна дирекция „Земеделие”, гр.Враца, в което е записано, че след 4 извършена проверка е установено, че в Областната дирекция не се съхранява договор за замяна на земеделска земя от 2009г., отнасящ се за имот с № 002026 в землището на село Михайлово (спорния имот). Директорът на ОД „Земеделие” Враца е посочил, че до 24.08.2020г. не са знаели за наличието на Договор за замяна на земеделска земя № 2/08.04.2009г., касаещ имота и поради тази причина имотът не бил зачислен към земите от държавния поземлен фонд.

Съда приема от правна страна следното:

По иска на Държавата за защита правото на собственост по отношение процесния имот с правно основание чл.108 ЗС, ищеца носи пълна и главна доказателствена тежест да докаже комулативното наличие на предпоставките от фактическия състав за уважаване иска, а именно: 1) че е собственик на имота, на заявеното правно основание; 2) че ответникът владее имота към момента на предявяване на иска, и 3) че владението на ответника на имота е без правно основание към момента на приключване на съдебно дирене.

По делото е безспорно, че Държавата е придобила процесния земеделски имот по силата на валиден Договор за замяна на 17.04.2009г..

Безспорно е, че ответника „Е.А.“ АД е закупил същия имот с договор за покупко-продажба в нотариална форма на 02.04.2019г. от несобственик (Е. П.

С.), който на свой ред е закупил имота през 2018г. също от несобственици, т.е. че на 02.04.2019г., когато ответника „Е.А.“ АД е закупил процесния имот от Е. С., собственик на имота е била Държавата по силата на договора за замяна от 17.04.2009г.

Няма спор в съдебната практика, че продажбата на чужд имот е действителна сделка, но не поражда вещно транслативни последици, тъй като продавача не притежава правото на собственост. Предвид на това, на 01.04.2019г. ответника не е придобил правото на собственост върху спорния имот, който е собственост на Държавата по силата на договора за замяна от 2009г..

Ответника възразява, че е придобил имота по давност - с изтекла 10годишна давност, като присъединява владението и на праводателя си Е. С.

(от датата на сключване на договора за покупко-продажба на имота на 11.12.2018г.) и на неговите праводители М.П.К, М.И.Г и П.Ц.Г ( от датата 5 на откриване на наследството със смъртта на П.Т.Г. на 30.05.2014г. и на И.Т.Г. на 15.10.2018г.).

Съда споделя изложеното от ответника принципно разбиране, че процесния имот е частна общинска собственост – земеделски имот и може да бъде придобит по давност. При изчисление срокът за придобивна давност на имотнедвижима частна общинска собственост, съда съобрази следното:

С влизане в сила на изменението на чл.6 ЗС, според което „собствеността на държавата и на общините е публична и частна” и разпоредбата на чл.86 ЗС, в действащата към този момент редакция - ДВ, бр.31/1990 год., на основание придобивна давност не може да се придобие правото на собственост на вещ, която е държавна или общинска собственост.

Изменението на чл.86 ЗС с ДВ, бр.33/1996 год. в сила от 31.05.1996 год. лимитира това ограничение само за придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна или общинска собственост. По аргумент на противното се налага извод, че по отношение на частната общинска собственост, считано от влизане в сила на посоченото изменение от 01.06.1996 год. отпада забраната за придобиване на основание давност - чл.79, ал.1 и 2 ЗС на вещи и/или вещни права за имоти със статут на частна общинска собственост.

С § 1 на ДР на ЗДЗС с ДВ, бр.46/2006г., в сила от 01.06.2006г., се прие отново, че „давността да се придобие по давност държавен или общински имот (без значение дали е публична или общинска собственост) спира да тече до 31.11.2011г., а с § 1, изм., ДВ, бр.105/2006г. датата, до която нормативно е спрян срока на придобивната давност е 31.12.2014г..

С Решение № 3 от 24.02.2022г. по к.д.16/2021г. на Конституционния съд на Република България, са обявени за противоконституционни разпоредбите, предвиждащи спиране на придобивната давност по отношение на имотите частна държавна и общинска собственост. Решението е обнародвано на 04.03.2022г. и е влязло в сила на 08.03.2022г., т.е. вече може да се придобиват по давност имоти частна държавна и общинска собственост. Относно тези имоти придобивната давност е спряна, считано от 31.05.2006г. и до 07.03.2022г. не е текла. С влизане в сила от 08.03.2022 на Решението на КС придобивната давност може да продължи да тече.