Решение № 50 от 10.03.2025, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Гражданско дело 908/2024
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 01.04.2025
- Състав
- Десислава Константинова Николаева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, ал.4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.5 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.5 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.16, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. ЛЕВСКИ, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Десислава К. Н.а при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Н.а Гражданско дело № 20244410100908 по описа за 2024 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Б. М. Н. срещу „Ютекредит България“ ЕООД, гр.София установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, за прогласяване за нищожен поради противоречие със закона на договор за потребителски кредит, сключен между страните.
Ищецът твърди, че на 16.01.2023г. сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит №:L313678, по силата на който му била предоставена в заем сумата от 2400.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 22.00 % и ГПР в размер на 49.87%, при срок на кредита от 30 месечни вноски. Паралелно с това, съгласно договора, ищецът следвало да заплати и такса за разглеждане в размер на 760.17лева. Размерът на вноската за такса разглеждане била в размер от 25.34лева и се кумулирала в падежната вноска по кредита. Твърди, че до настоящия момент ищецът платил сума в размер на 1769.00лв.
Излага аргументи, че страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 ЗПК, сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Навежда довод, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и 1 чл.19, ал.4 от ЗПК.
Твърди, че не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК.
Твърди, че в Договор за потребителски №:L313678 е посочен годишен лихвен процент, но липсват посочени каквито и да е било условия за прилагането му.
Погасителеният план не отговаря на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК.
Процесният договор не отговаря на изискваният на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК т.к. договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Сочи, че съгласно т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин. Твърди, че сумата за такса за разглеждане е следвало да бъде включена в ГПР. Позовава се на §1, т.2 от ДР на ЗПК, в която е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" - общият размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя.
Счита, че таксата следва да бъде включена в ГПР тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК.
Твърди, че в договора е посочено, че ГПР е 49.87%, но не е ясно същият от какво се формира. В общата сума не е включена таксата за разглеждане в размер на 760.17лв, като твърди, че с включването й, ГПР ще се промени многократно.
Сочи, че заплащането на такса за разглеждане на кредита е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, като е заобиколена императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
Твърди, че в договора е записано, че кредитополучателят дължи 2 еднократна такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора.
Тази такса е във фиксиран размер и е около 1/3 от размера на получения заем, като именно в тази връзка липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Тя водела единствено до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък водело до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, и нарушение на добрите нрави.
Сочи, че изрично нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Твърди, че таксата за разглеждане представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Аргументира се с това, че разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., като твърди, че това са действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата.
Въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Счита, че по този начин потребителят плаща реално за права, които той има.
Навежда довод, че клаузата за заплащане на такса за разглеждане има и неравноправен характер по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП и като такава е нищожна и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, като не уговорена индивидуално.
Навежда довод, че договорът за кредит е изцяло недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради противоречие със закона - нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - вписаните параметри на ГПР не отговарят на действителните разходи по кредита и общо дължимата сума от потребителя.
Излага аргументи, че в процесния случай не е приложима разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, съгласно която нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Твърди, че в случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 3
ЗПК.
Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит №:L 313678/16.01.2023г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 ЗПК.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор.
Ответникът твърди, че на 16.01.2023 г. е сключен Договор за кредит №L313678 между „ЮтеКредит България" ЕООД и ищеца Б. М. Н. за сумата от 2 400 лева, със срок на погасяване 30 месеца при фиксиран годишен лихвен процент 22 % и ГПР 49.87 %.
Договорът е заявен и подписан от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура, а именно: Клиентът е кандидатствал за отпускане на потребителски кредит със заявка, подадена чрез мобилното приложение на кредитора. При кандидатстването за потребителски кредит заявителят е предоставил лични данни, посочил е желания размер сума за отпускане, срок за погасяване, наименованието на кредитния продукт, както и условията, при които желае да ползва кредита.
Клиентът е потвърдил електронно, съгласил се е и е подписал Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл.8 от ЗПФУР, запознал се е и приел Рамково споразумение за предоставяне на парични потребителски кредити на „ЮтеКредит България" ЕООД чрез мобилното приложение.
Навежда довод, че договорът е сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен е със средства за комуникация от разстояние, по електронен път. Представлява ел. документ, който се приравнява на писмен документ на основание чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ. На основание чл.5 от ЗЕДЕУУ, страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга съгласно Рамково споразумение на ЮтеКредит България ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити. На основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ страните приемат, че всички изявления по повод кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на договор за кредит помежду им, подписани с обикновен или усъвършенстван подпис ще имат значението на саморъчно подписани изявления. Сочи, че Закона за потребителски кредит допуска договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.5, ал.9, кредиторът предоставя на потребителя стандартния европейски формуляр, съгласно приложение 2 и във връзка с чл.5, ал.13.
Твърди, че Договорът за кредит вкл. Преддоговорната информация, Общите условия, са подписани електронно, написани са на ясен и разбираем 4 език, при шрифт отговарящ на изискуемия по ЗПК.
Навежда довод, че договорът за кредит е сключен в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Договорът съдържа информация за размера на кредита, на Годишния процент на разходите (ГПР), на лихвения процент и неговото разпределяне в месечните погасителни вноски, а размерите на ценовите елементи на договора - лихвата, таксата и ГПР не противоречат на добрите нрави, доколкото са съобразени с условията на пазара на кредити и с ограниченията по чл.19, ал.4 ЗПК (при спазване на начина за изчисляване на ГПР, посочен в чл.19, ал.3 ЗПК).
Счита за неправилни и необосновани твърденията за нищожност на договора на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
Твърди, че са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, поради което Договор за кредит № L313678 отговаря на всички законови изисквания, тъй като на клиента са предоставени всички изискуеми от закона реквизити, с които той се е запознал, приел и съгласил, подписвайки ги.
Сочи, че в приетата и подписана от Б. М. Н. преддоговорна информация по ясен и недвусмислен начин е посочена такса за разглеждане, а именно в част II „Описание на основните характеристики на съответния кредит“ в т.6 Обща сума, която следва да заплати потребителя /Общият размер на кредита /главница/ заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита на клиента/, като изрично било уредено, че потребителят следва да заплати таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на Договора.
Твърди, че таксата за разглеждане е дължима за оценка на кредитоспособността на потребителя, която като основание възниква преди да е сключен договора за кредит. Сочи, че в чл.16, ал.1 от глава четвърта „Оценка на кредитоспособността на потребителя" от ЗПК е посочено изрично в какво се състои оценката на кредитоспособността преди сключване на договора за кредит, а именно: „Преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите." Навежда довод, че таксата за разглеждане не е такса по усвояване, тъй като не е действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента. Съгласно сключеният договор за кредит, таксата е дължима за действия, предхождащи усвояването и последващото управление на кредита, предвид което не попада в ограниченото по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Таксата не е за сметка на предоставения ресурс и е разпределена за плащане на месечни вноски за целия договорен срок за ползване на средствата.
Разпечатката съдържа 37 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b39fb63-2dd7-442a-aab7-b886401af980