Решение № 30 от 09.02.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Перник, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231700500699 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 877/18.09.2023 г. по гражданско дело № 1894/2023 г. по описа на Районен съд – Перник община Перник е осъдена да заплати на Т. Ц.

Й., ЕГН ********** от *** сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от непозволено увреждане на 17.01.2013 г. около 10 часа – ухапване от бездомно куче, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 17.01.2023 г. до окончателното плащане, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 7000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение община Перник е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на адвокат В. К. сумата от 714.29 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставената на ищцата безплатна правна помощ, в съответствие с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Т.

Ц. Й. - сумата от 57.14 лв. - разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска 1 и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Районен съд – Перник сумата от 200 лв. – държавна такса и сумата от 178.57 лв. – депозит за вещо лице.

Недоволен решението е останал ответника в първоинстанционното производство – община Перник. Подал е въззивна жалба срещу него, в частта, с която искът е уважен.

Жалбоподателят счита решението за неправилно.

Сочи, че съдът се е позовал на показания, дадени от свидетели, които са в родствена връзка с ищеца, като същевременно е оставил без уважение искането на ответника за допускане на гласни доказателства и по този начин е нарушил процесуалните правила.

Излага, че твърденията на ищеца за причинено му психическо разстройство са останали недоказани. Счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен без да са спазени правилата на чл. 52 от ЗЗД и разясненията дадени с ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд. Намира същия за прекомерен и неъсответстващ на принципа за справедливост. Счита, че за определянето на справедливо обезщетение от значение са не само вида и характера на причиненото увреждане, но и социално-икономическите условия в страната. Сочи, че в случая пострадалото лице е с напълно възстановено здравословно състояние, лечението е преминало без усложнения и оздравителния период е продължил три седмици.

Искането към съда е да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски.

Въззивната жалба е връчена на насрещната страна. В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от Т. Ц. Й.. Въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Изложени са съображения за правилност на първоинстанционното решение и справедливост на определеното обезщетение. Искането към въззивния съд е да потвърди обжалвания съдебен акт.

Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни нейни клаузи, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

Решението е правилно. Съображенията за това са следните:

От представените пред първостепенния съд писмени доказателства – медицинско направление от 17.01.2023 г. издадено от МБАЛ ***, рецепта за предписани медикаменти, издадена от СПО при МБАЛ – ***, карта за преглед на пациент от 17.01.2023 г. и съдебно медицинско удостоверение № *** се установява, че на 17.01.2023 г. в 11.20 ч. Т. Ц. Й. е посетила СПО при МБАЛ ***. При извършения преглед е констатирана разкъсно-контузна рана в дисталната трета по задната повърхност на дясна подбедрица с размери 4 см., за която пациентката е съобщила, че е причинена от ухапване от куче.

Назначена е терапия ТХО ТАП 1 ампула, сутура и дренаж, започнат е курс на лечение с противобясна ваксина и антибиотично лечение. Издадена е рецепта за предписаните медикаменти.

На 20.01.2023 г. Т. Й. е освидетелствана от съдебен лекар, който е установил наличие на две разкъсно-контузни рани по задната повърхност на дясната подбедрица, хирургически обработени чрез шев, които са причинени с твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начин и по време, както съобщава освидетелстваната, а именно на 17.01.2023 г. от ухапване от куче.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Р.С., която съдът кредитира като обоснована, пълна и обективна, дадена от експерт с необходимите специални знания и професионален опит.

3

От нея се установява, че в резултат на ухапване от куче на 17.01.2023 г. на Т.

Й. са причинени две разкъсно-контузни рани по задната повърхност на дясната подбедрица. Раните са обработени хирургически чрез шеф.

Поставена е инжекция против тетанус, назначен е курс за лечение с противобясна ваксина и антибиотично лечение. Констатацията на вещото лице е, че уврежданията са в резултат на действието на твърд тъпоръбест предмет и е възможно да са получени по начин и време, както е съобщила пострадалата, а именно при ухапване от куче. Те са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Заключението на експерта е, че подобни рани заздравяват за период от около три седмици, като след това остават малки трайни ръбци, които представляват козметичен дефект.

Първоинстанционният съд е събрал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц.Д.И. – дъщеря на ищцата и Й.Л.Й. – неин родственик. От гласните доказателства се установява, че на 17.01.2023 г. ищцата пресичала кръстовище в гр. ***, кв. ***. Внезапно едно безстопанствено куче, с марка на ухото, се затичало към нея и я ухапало за десния крак, започнало да я дърпа, а след това избягало. Кракът бил разкъсан и раната кървяла. Ищцата се изплашила много, изпитвала силни болки. Свидетелката И. се обадила на чичо си/свидетелят Й./, за да закарат майка и в болницата. Там обработили раната хирургически, като я зашили с три конеца, поставили и две ваксини, и и предписали поставяне на още две дози от тях, както и лечение с антибиотик за период от една седмица, както и 14 дни смяна на поставената превръзка, а след това сваляне на конците. След инцидента ищцата изпитвала болка в крака и имала нужда от помощ при придвижване. Започнала силно да се страхува от кучета и избягвала да преминава по пътя, където се случил инцидента.

Неоснователни са оплакванията на въззивния жалбоподател за необективност на показанията, поради близкото родство на свидетелите с ищцата. Гласните доказателства са преценени от районния съд съобразно изискванията на чл. 172 от ГПК, като са съпоставени с останалия доказателствен материал и е направен извод за съответствието им с него.

Настоящият състав счита, становището на първостепенния съд за правилно, тъй като сведенията, дадени от свидетелите изцяло съвпадат с писмените доказателства и констатациите на съдебно-медицинската експертиза, които не са оспорени от въззивния жалбоподател. Наред с това свидетелката И. е 4 възприела непосредствено фактите, за които е свидетелствала, а данните които е дала за тях са ясни , конкретни и непротиворечиви.

При така установеното от фактическа страна, във връзка направените оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

Неоснователно е оплакването на въззивния жалбоподател за допуснато нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, изразяващо се в недопускане на гласни доказателства по негово искане. С отговора на исковата молба община Перник е поискала допускане на един свидетел за установяване наличието на безстопанствени кучета в района на кв. *** в гр. ***. С определението по чл. 140 от ГПК първоинстанционният съд е оставил без уважение това искане, като е приел, че фактите за установяването на които се иска не са относими към предмета на спора.

Настоящият състав намира, че не е налице нарушаване на процесуалните правила, тъй като по силата на чл. 159, ал. 1 от ГПК съдът отхвърля исканията за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за решаване на делото. В настоящия случай гласните доказателства са поискани именно за такива обстоятелства, поради което правилно не са допуснати от районния съд.

Неоснователни са възраженията на въззивния зжалбоподател за неосъществяване на фактическия състав, обуславящ отговорността му за заплащане на обезщетение.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД възложителят на работа, отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. За да възникне отговорността му е необходимо в причинна връзка с дейността на изпълнителя/действия или бездействия/ да са настъпили вреди/чл. 45, ал. 1 от ЗЗД/, като по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя се презюмира.

В настоящия случай безспорно се установи, че на 17.01.2023 г. в гр. ***, в резултат на ухапване от безстопанствено куче, ищцата е претърпяла болки и страдание, продължили около три седмици, била е подложена на поставяне на ваксини по схема и лечение с антибиотици за период от седем дни. Изпитала е силна уплаха в момента на инцидента и до приключване на съдебното дирене продължава да чуства страх от кучета. В резултат на хирургичната обработка на раната са останали ръбци, които представляват козметичен 5 дефект.

Следователно налице е фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя на вредата за обезщетяване на увреденото лице.

Съгласно чл. 40, ал. 3, във вр. с ал. 1 и ал. 4 от ЗЗЖ общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма и план за действие на съответната община във връзка с овладяване популацията на безстопанствените кучета, а кметовете на общини организират изпълнението им. С разпоредбите на чл. 41, ал. 1 – ал. 4 от ЗЗЖ на кметовете на общини и на общинските власти е възложено задължението да настаняват безстопанствените животни в приюти и да отговарят за дейността на последните, респективно да изграждат приюти за безстопанствени животни и да ги стопанисват.

Чл. 46 – чл. 49 от ЗЗЖ уреждат реда за настаняване в приют, обезпаразитяване, ваксиниране, връщане по места и осъществяване на надзор по отношение на безстопанствените кучета. Съгласно чл. 47, ал. 3 и чл. 49 от ЗЗЖ общините са отговорни за надзора, грижите и реваксинацията на маркираните и върнати по местата, от които са взети, безстопанствени кучета.

Със същите разпоредби е предвидено, че тези дейности могат да се осъществяват и от организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50, което обаче не изключва задължението на общините за извършването им. Още повече, че в настоящия случай, при доказателствена тежест на ответника не са представени доказателства на територията на община Перник, те да се извършват от подобни организации.