Решение № 128 от 06.02.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1989/2023
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 06.02.2024
- В сила
- 13.03.2025
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 100, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 70 · Закон за собствеността
- чл. 77 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 84 · Закон за собствеността
- чл. 85 · Закон за собствеността
- чл. 99 · Закон за собствеността
- чл. 4, б. "в" · Правилник за вписванията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. Бургас, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Пламена К. Г. Върбанова
Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100501989 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 36671/04.10.2023г., подадена от адв.И. Синигерова - БАК като пълномощник на ищцата В. П. К., срещу Решение № 1856/12.09.2023 г., постановено по гражд.дело № 286/2023 г. на БРС, с което е отхвърлен иска й срещу Т. Г. К. за установяване със сила на присъдено нещо, че ищцата е собственик на апартамент, находящ се в гр.*** ул. *** ** ет.*, с идентификатор *** по КК и КР на гр.Бургас, ведно с прилежащите избено помещение и ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, и осъждане на ответницата да й предаде владението върху същия, както и с искане за отмяна на нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка № **, том *, рег. № ****, дело ***/**.**.20** г. на Иван Кожухаров - Нотариус с рег.№ 255 на НК.
Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.На първо място се изтъкват твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения:1/ необсъждане на всички представени по делото доказателства-нито поотделно, нито в тяхната съвкупност,като в мотивната част на решението били посочени само част от тях, а по отношение на останалите, приети по делото писмени доказателства, съдът намерил, „.. .че не следва да се обсъждат поради несъществения им доказателствен принос“.Съдът въобще не разгледал Постановление на Районна прокуратура гр.Бургас по ДП 843/2016 г. на Първо РУ при ОДМВР-Бургас, от което се установявало, че към месец август 2016 г. ищцата е живяла в процесното жилище, където е станала жертва на тежко престъпление срещу нейната личност.Съдът дори не цитирал представени нотариални актове от 2005 г. и 2006 г., от които ставало ясно,че през годините Т. К. и В. К. са закупували заедно недвижими имоти, макар последната да е била все още непълнолетна, както и че в последствие заедно са се разпореждали с тях.Въззивницата сочи, че с тези документи се установявало обстоятелството, че разполагала с лични финансови средства за закупуване на процесния имот, както и че била 1 подпомагана и от своите родители за закупуването им.2/Незаконосъобразното кредитиране на събраните доказателства, в каквато връзка се изтъква кредитиране от съда показанията на св.А., който заявявал, че той е построил кооперацията в която се намира процесния имот; че Т. К. дала парите за закупуването на имота, както и че с нея бил сключен предварителния договор,като в тази им част показанията били недопустими на основание чл.164 т.1, т.2, т.З и т.4 от ГПК. Въззивницата твърди,че тези факти нямат отношение относно това, че ищцата е придобила правото на собственост върху имота, но се явяват индиция за вътрешните отношения между страните. Във въззивната жалба се изтъкват конкретни доводи за превратно тълкуване от съда на показанията на св.В., св.Д. и св.Н..Въззивницата сочи, че неправилният анализ на доказателствата довел и до неправилно изведена фактическа обстановка в отношенията между страните,като във въззивната жалба се излага хронология на твърдяните от въззивницата факти спрямо процесния имот.Във въззивната жалба се излагат съображения за липса на доказателства за установяване намерението за своене на процесния имот от Т. К.,което да е било демонстрирано явно и несъмнено спрямо действителния собственик на имота/***** й В./,в каквато връзка се излагат и правни доводи.Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение ,с което се уважат предявените искове.На 01.11.2023г. с вх.№ 40668 в БРС е постъпило допълнение към въззивна жалба,с което се представят писмени доказателства, за които се сочи, че са новооткрити такива и с които се цели установяване по делото, че процесният имот е бил закупен на името на ищцата, като погасителните вноски са били изплащани от нейната ****.
Същевременно целят установяване на обстоятелството,че свидетелят П. А. е знаел, че имотът е закупен за В. К. и че тя е неговия собственик, както и че към 2016 г. ищцата не била загубила собствеността върху него, като дори е регистрирала детето си на този адрес.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил с вх.№ 44346/24.11.2023г. писмен отговор от Т. Г. К., чрез адвокат ГЕОРГИ АТАНАСОВ КЛИЧАНОВ, в който се заявяват подробни аргументи и съображения по всеки един от доводите на въззивницата ,изтъкнати в жалбата й.Намира се за неоснователно оплакването за допуснати от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила относно кредитирането на събраните по делото доказателства-писмени и гласни такива.Въззиваемата оспорва писмените доказателства,представени с допълнителна въззивна жалба,като счита, че допълнителната въззивна жалба е депозирана след изтичане на срока; освен това оспорва представените доказателства като намира, че същите не са новооткрити такива,а непредставянето им своевременно е пропуск на страната. При условията на евентуалност- в случай, че съдът ги приеме, заявява конкретни и подробни съображения по всяко едно от тях:1/ Удостоверение за наследници на З. К. намира за неотносимо към настоящия процес;2/удостоверение за постоянен адрес на детето на въззивницата и квитанция към него намира за неотносими към делото,тъй като това удостоверение не доказва пребиваването постоянно на този адрес на лицето.Въззиваемата извежда довод за честа смяна адресите на пребиваване от въззивницата, като представеното по делото с допълнителна въззивна жалба удостоверение сочело на моментен избор на адрес на ****та на детето, което от своя страна не сочело на трайност. Оспорват се двата ордера, приложени към допълнителната въззивна жалба,като в случай на допускането им съда въпреки неотносимостта им по делото, в съдебно заседание въззивницата да представи оригиналите на същите с оглед преценка от въззиваемата за оспорване тяхната автентичност и истинност. Оспорва се относимостта към спора и на последното доказателство - Разписка,по отношение на която отново се заявява искане за представяне в оригинал на същата по изложени по-горе съображения.Заявява се, че тази Разписка е към предварителен договор, който не е представен и е за пари, изпратени й от **** й Т. К. на ****та на В., която е посочена в разписката и която явно просто е изтеглила или взела от МъниГ рам изпратените от Т. пари и ги е занесла, като е направила разписка.Намира за очевадно създаването на документи, които после да се ползват за придобиването на апартамента само от непълнолетната дъщеря на В. - въззивницата в настоящия процес, въпреки парите, изпращани от **** й К.. Заявяват се фактически и правни доводи относно придобиване на процесния имот по давност от въззиваемата. Моли се постановяване на съдебно решение, с което се потвърди първоинстанционото решение и 2 се присъдят съдебно-деловодни разноски на въззиваемата.
Исковете са с правно основание в чл.108 от Закон за собствеността и чл.537, ал.2 от ГПК.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. П. К. против Т. Г. К., с искане за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищцата е собственик и за осъждане на ответницата да й предаде владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.Бургас, предназначение - жилище, апартамент, административен адрес: гр.*** ул.*** № ** ет.* ап.**, с площ от 46.60 кв.м., ведно с прилежащите избено помещение и ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,както и да отмени нотариален акт за собственост № **, том *, рег. № ****, дело № **/20** год. на нотариус с рег. № 255 на НК, издаден по обстоятелствена проверка, с който ответницата се е снабдила и се легитимира като собственик.Ангажират се писмени и гласни доказателства,претендират се разноските по делото.
Адвокатският пълномощник на ответницата оспорва исковете, вкл. поради новоизтекла давност; също ангажира доказателства и моли присъждане на деловодните разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
С нот. акт № **/ 20** год. на нотариус с рег. № 285 на НК, В. К. е закупила процесния самостоятелен обект от „Ринг строй“ ЕООД, срещу продажна цена от 38716.30 лв., за която е отразено да е изплатена в брой.
На **.**.20** год., нотариус с рег. № 255 на НК, след извършена обстоятелствена проверка, е съставил нот. акт № ** / 2022 год., с който е признал ответницата за собственик по давност на самостоятелния обект.В производството пред БРС е изискана и приета като доказателство по делото нотариалната преписка, по която е извършена обстоятелствената проверка и ответницата е призната от Нотариус Кожухаров за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот.
Пред районния съд са разпитани свидетели, водени от всяка от страните, от показанията на които се установява следната фактическа обстановка:
Свидетелят В. няма родствени връзки със страните, воден е за разпит от ищцовата страна.Свидетелят В. установява, че познава ищцата от повече от 10 години.Според този свидетел ищцата започнала връзка с негов приятел М., от който имали общо дете и на което дете свидетелят станал кръстник. М. имал два имота в същата сграда в гр.*** ул.** № **, в която бил и апартамента на ищцата,който апартамент ищцата притежавала и обитавала още преди да започне връзката си с М. през края на 2013година.За периода 2013г.-2015г. свидетелят В. заявява, че многократно е посещавал имота на ищцата.През 2015година или малко преди раждането на дъщерята на В. и М. двамата заживели заедно на партерния етаж в жилище на ул. ***, но ищцата продължавала да ползва процесното жилище,като дори давала достъп на свидетеля В. до него.М. не бил живял в този имот.По мнение на свидетеля, ищцата демонстрирала собственическо поведение и свидетелят винаги знаел, че имотът е неин.Свидетелят В. не познавал ответницата.
Свидетелката Д. е водена за разпит от ищцата,нейна приятелка е и е без родство със същата, познавала от 2014г. и от тогава знае, че има жилище на ул.***,дори няколко пъти е ходила лично в имота. В този имот ищцата живяла сама към 2014г. и поне още три години, докато заминала за *** през 2017г.Ищцата понастоящем се върнала в Бургас, но живеела при родителите си, където живяла и **** й по **** линия. Процесният апартамент не бил сигурно място за живеене на ищцата, тъй като имала проблеми с бащата на детето си, а той притежавал жилище под нейния апартамент.Жилището и обзавеждането си били на 3
В., която демонстрирала това.
Свидетелят А. е воден пред съда от ответницата и е без родство със страните.Свидетелят живее на ул.***№** ет.*,където имали къща, която съборили и започнал да строи кооперация.Свидетелят установява, че се запознал с ответницата когато тя поискала да закупи апартамент в строящата се кооперация, за което сключили предварителен договор и оставила капаро; плащанията по договора постъпвали от нея.По искане на Т. при строежа на апартамента била преместена стена и кухня;ключовете от процесния апартамент били предадени от него на ответницата Т..Свидетелят сочи, че не знае друг човек да е живял в жилището в други периоди, от построяването на кооперацията живеел там и виждал само Т..Свидетелят сочи, че никога не бил говорил с ищцата,не бил я виждал да живее в процесното жилище.Знаел, че М. и В. са били заедно, но това научил от друг човек- от П.,която била *** на М. и били заедно собственици на терена, върху който е построена кооперацията. Свидетелят сочи, че работи на кораби и го няма по шест месеца ,поради което някои работи ги пропускал-в случая от съседи знаел, че в апартамента се е вдигал шум.А. заявява, че не му е известно защо пред нотариуса за купувач на имота е вписана ищцата;свидетелят използвал фирма на своя кръстник за строежа на кооперацията.
Разпечатката съдържа 24 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b39934a-b277-43ae-9249-876c5127ca7f