Определение № 1121 от 15.12.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1121 гр. Габрово, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500738 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 419 вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 9253/15.10.2025 г. от Г. П. Я. против Разпореждане № 2701 от 26.09.2025 г. по ч. гр. д. № 2609/2025 г. по описа на РС-Габрово, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, на осн. чл. 418 ГПК и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.

В частната жалба се навеждат твърдения, че претендираното вземане не се обосновава с документ, които да отговаря на изброените в чл. 417, ал. 1 ГПК. Твърди, че плащанията за ползване на имот са поставени в зависимост от наличието на договор за наем или друг аналогичен. Твърди, че между него и заявителя по заповедното производство – община Бургас не съществува такъв.

Сочи, че предвид това, претенциите на заявителя следва да се предявят по общия ред, а не чрез облекчени производства. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.

Частната жалба изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен срок, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира следното:

Производството по ч.гр.д. № 2609/2015 г. на Районен съд Габрово е образувано по заявление на Община Бургас за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу Г. П.

1

Я. за сумата от 954, 50 лв., представляваща главница за ползване без правно основание на общинско имот – дворно място, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и съдебни разноски – сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 25, 53 лв., представляваща заплатена държавна такса. В заявлението е посочено, че длъжникът ползва без правно основание общински имот, собственост на Община Бургас, актуван с Акт за частна общинска собственост № 2721/25.01.2001г., представляващ УПИ ХХ - 893 в кв.2 по действащия ПУП- ПРЗ на кв. ***, гр. ***. Същият е уведомен с покани за доброволно плащане, че за описания по - горе общински имот, трябва да заплаща месечна цена, в размер определен съгласно Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас по Приложение № 7 „Базисни наемни цени” – Г за дворно място. Последно длъжникът е поканен от ОП "Общински имоти", с покана с изх. № 91-00-234/23/13.08.2025г., в 3 – дневен срок, да погаси дължимата сума в размер на 954,50 лева, за периода от м. януари 2016г. до м. юли 2025г включително., поканата е получена на 15.08.2025г., но плащане не е последвало и към настоящия момент. Задължението към Община Бургас възлиза на общо 954,50 лв. (деветстотин петдесет и четири лева и петдесет стотинки), съгласно приложеното извлечение от счетоводните книги на ОП "Общински имоти" при Община Бургас, с изх. № 91-00-234/27/21.08.2025г.

Към заявлението е представено „Извлечение от счетоводни книги“ с рег. индекс 91-00-234/27 от 21.08.2025 г., с което се установява вземането на Община Бургас, подписано от С.В., специалист контрол прихови, ОП „Общински имоти“ Бъргас, Т.Я., гл. счетоводител, ОП „Общински имоти“, инж. Т.П., директор, ОП „Общински имоти“, от чието съдържание е видно задълженото лице, месечния размер на обезщетението съгласно Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Бургас, основанието за изискуемост на вземането.

Към заявлението са представени и покана за доброволно изпълнение на претендираното вземане с № 91-00-234/23 от 13.08.2025 г. до Г. П. Я., подписана от Т.П., директор, ОП „Общински имоти“, ведно с обратна разписка за получаване от Р.М.Я. – съпруга на длъжника с дата 15.08.2025 г.

С Разпореждане № 2701 от 26.09.2025 г. по ч. гр. д. № 2609/2025 г. е уважено заявлението на Община Бургас за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Г. П. Я., като е допуснал незабавно изпълнение на заповед № 1705/26.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата от 954, 50 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 26.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски: сумата от 50,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 25,53 лв., представлява държавна такса, въз основа на която е издал изпълнителен лист.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 1 и 2 ГПК, за да постанови незабавно изпълнение и издаде изпълнителен лист, съдът следва да установи, че представеният към заявлението документ е сред предвидените в чл. 417 ГПК, същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Недопустимо е в производството по чл.

417 от ГПК да се обсъждат други факти и обстоятелства извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение, като извън него могат да се събират само доказателства относно изискуемостта на вземането /чл. 418, ал.3 от ГПК/.

В разглеждания случай съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги. Формалните и съдържателни изисквания за редовност на счетоводното извлечение не са легално дефинирани, но са систематизирани от съдебната практика при тълкуване на вложения от законодателя смисъл. Настоящият съдебен състав споделя изцяло, като основано на закона застъпеното в съдебната практика (напр. определение № 692/07.09.2011 по дело № 925/2010 на ВКС) становище, че "извлечение от счетоводните книги" представлява всеки документ, който макар и да не носи това наименование съдържа информация, базирана на записванията в счетоводните регистри. Редовността на документа по чл. 417, т. 2 ГПК от външна страна се обуславя от спазване на изискването същият да е издаден от компетентен орган и да съдържа достатъчно информация за претендираното вземане - длъжник, основание за възникването му, размер на главница, начин на формирането й, размер и период на лихвата, падеж, т.е. да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. За да извърши съдът проверка дали документът удостоверява годно за изпълнение вземане на заявителя към длъжника, извлечението следва да съдържа данни относно правопораждащия факт на вземането и фактите, от които да може да се направи недвусмислен извод за неговата изискуемост, както и относно претендираният общ размер на останалото неиздължено вземане с разбивка по пера и за кой период се дължат.

В конкретния случай представеният по делото документ съдържа достатъчно точна индивидуализация на вземането. От приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги е видно основанието за дължимост на посочените суми – ползване на дворно място, месечния размер на дължимата сума – 8,30 лв., периода, за който се претендира вземането 01.01.2016-01-07.2025 г. с посочване на неплатената сума за всеки месец, общият претендират размер – 954, 50 лв., както и основанието за изискуемост – покана за доброволно изпълнение № 91-00-234/23 от 13.08.2025 г., която е приложена по делото, ведно с обратна разписка за получаване от 15.08.2025 г.

Налице е обозначаване на цифрения код на счетоводната сметка 4110/20, партиден № 730228, от която е направено извлечението, от което следва се приеме, че се касае за суми, които счетоводно са отнесени като задължения на длъжника към заявителя.

В този смисъл следва да се приеме, че представеният документ 3 представлява извадка от счетоводен регистър, която по своята същност притежава правната характеристика на "извлечение от счетоводните книги", по см. на чл. 417, т. 2 ГПК и надлежно удостоверява ликвидността , а заедно с приложените поканата за доброволна изпълнение и обратна разписка за доставянето й, и изискуемостта на заявеното от кредитора вземане, обуславящо право на принудителното му изпълнение в полза на последния арг. от чл. 418, ал.2 ГПК.

В заповедното производство по реда на чл. 417 ГПК, вкл. въз основа на документа по чл. 417, т. 2 ГПК, издаването на разпореждане за незабавно изпълнение, въз основа на което разпореждане се издава и изпълнителен лист, се предшества от извършената от съда проверка за редовността от външна страна на представения документ и наличието на удостоверено, подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, съобразно изричната разпоредба на чл.

418, ал. 2 от ГПК.

Предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че заповедният съд е извършил надлежна проверка, при което законосъобразно е уважил заявлението за издава на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, допуснал е незабавно изпълнение и съответно е издал изпълнителен лист. Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По аргумент от чл. 419, ал. 3 ГПК жалбата може да се основава на твърдения за допуснати нарушения от заповедния съд на чл. 418, ал. 2, изр. първо и ал. 3 ГПК, както и на чл. 411, ал. 2 ГПК. Недопустими и неоснователни в това производство са материалноправните възражения за липсата на дълг, каквото е и направеното възражение за липса на договор за наем между длъжника и заявителя. С подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение длъжникът осъществява защитата си по същество. В производството по чл. 419 ГПК не могат да се разглеждат възраженията на длъжника с материалноправен характер, като напр. досежно съществуването, валидността на договора, плащането/погасяването на вземането, изтекла погасителна давност и пр.

В конкретният казус първоинстанционният съд е извършил надлежната преценка по специалния ред, предвиден в разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК и е стигнал обосновано до извода, че са налице формалните законови изисквания, за издаването на исканата от заявителя против жалбоподателя Заповед за незабавно изпълнение по реда, предвиден в специалната разпоредба на чл. 417 от ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист. Освен това жалбоподателят е предявил и възражението си по чл. 414 от ГПК, при което първоинстанционният съд е указал на заявителя, че може да предяви иска си по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2701 от 26.09.2025 г. по ч. гр. д.

№ 2609/2025 г. по описа на РС-Габрово.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1121 гр. Габрово, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500738 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 419 вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 9253/15.10.2025 г. от Г. П. Я. против Разпореждане № 2701 от 26.09.2025 г. по ч. гр. д. № 2609/2025 г. по описа на РС-Габрово, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, на осн. чл. 418 ГПК и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.

В частната жалба се навеждат твърдения, че претендираното вземане не се обосновава с документ, които да отговаря на изброените в чл. 417, ал. 1 ГПК. Твърди, че плащанията за ползване на имот са поставени в зависимост от наличието на договор за наем или друг аналогичен. Твърди, че между него и заявителя по заповедното производство – община Бургас не съществува такъв.