Решение № 215 от 17.12.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Велико Търново , 17.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА

ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000289 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 52 от 11.03.2020 г., постановено по т.д. № 170/2019 г.

Окръжен съд Плевен е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на И.Ш. сумата от 80000 лв., ведно със законната лихва от 12.07.2016 г. до окончателното изплащане – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Д.Н.И. вследствие на ПТП, настъпило на 17.07.2014 г., като отхвърлил иска в частта, с която се претендира заплащането на законна лихва върху главницата за периода от 17.07.2014 г. до 12.07.2016 г., като погасен по давност. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от И.Ш. искове против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на сумата от 50000 лв., ведно със законната лихва от 26.07.2014 г. до окончателното изплащане и за сумата от 50000 лв., ведно със законната лихва от 17.07.2014 г. до окончателното изплащане – обезщетения за претърпените неимуществени вреди от смъртта на снаха му У.Р.С. и на племенника му А.Д.И., настъпила вследствие на процесното ПТП. Присъдени са разноски в полза и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Против постановеното решение в частта, с която в полза на ищеца И.Ш.

1 е присъдено парично обезщетение за неимуществени вреди в размер от 80000 лв., ведно със законната лихва от 12.07.2016 г. до окончателното изплащане, е постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез юрисконсулт К.И., в която са наведени доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят счита, че от доказателствата по делото не може да се направи несъмнен извод за трайна емоционална връзка на ищеца с починалия, която да е сравнима по интензитет с тази с най-близките му роднини. Посочва, че по делото не са ангажирани доказателства между ищеца и пострадалия да е имало житейска връзка, различна от обичайната между двама братя. Твърди, че в обжалваното съдебно решение не се съдържат мотиви за това въз основа на какви критерии съдът е приел за особени установените по делото обстоятелства, определящи отношенията между ищеца и починалия, и въз основа на какви критерии ги определя като съпоставими със съдържанието и интензитета на връзката с лицата от най-близкия родствен кръг на пострадалия. Изтъква, че правните изводи на съда относно основателността на претенцията са в колизия със смисъла, вложен в тълкувателната практика на ВКС. Развити са подробни съображения в тази насока. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е постановено и в противоречие с действащия материален закон - § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ.

Отправено е искане до въззивния съд решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция в тази част да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, в който заема становище за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания. Поддържа тезата, че именно поради огромната близост с починалите приживе, ищецът поел най-тежките ангажименти след възникналото ПТП и пристигнал в България за разпознаване на телата, поел грижата по тяхното транспортиране и погребение, както и грижата за оцелялото дете. Безспорно било доказано по делото, че починалият брат, като по-голям, е полагал грижи за И.Ш., а особената сила на тяхната връзка е породена от обстоятелството, че двамата от рано са останали без бащина грижа и Д. е замествал ролята на баща спрямо Ш.. Според ответната по жалбата страна, ангажиментите, които Ш. поема по отглеждането на оживялата Ш. И. като свое дете са пряко доказателство за особената и силна връзка между загиналия и ищеца по делото. Изтъква се, че към настоящия казус е приложим отменения КЗ, поради което не важат и ограниченията, наложени с § 95 и § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ и възражението на въззивника в този смисъл е неоснователно. Направено е искане жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части като правилно, мотивирано и законосъобразно.

Претендират се разноски за производството пред двете инстанции.

2

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Плевен е сезиран с искова молба, подадена от И.Ш. против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на негови близки, настъпила вследствие на ПТП на 17.07.2014г., както следва: 80000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му Д.Н.И., 50000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на снаха му У.Р.С. и 50000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на племенника му А.Д.И.. В исковата молба е изложено, че на 17.07.2014 г. , около 07:00 ч. на главен път София – Русе, на пътен участък край с. Гривица, обл. Плевен, водачът на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № СА **** СК Х.А.М.С. без видими причина навлязъл в насрещната пътна лента. Последвал удар с движещия се в собственото си платно товарен автомобил „МАН“ с рег. № СА **** НР, с прикачено към него полуремарке с рег. № А **** ЕК, управляван от М.Д.М.. В следствие на това ПТП, на място настъпила смъртта на водача на лекия автомобил Х.А.М.С. и на пътуващите заедно с него сирийски граждани Д.Н.И. и детето му А.Д.И.. Пътуващите в същия автомобил У.Р.С. (съпруга на Д. И.) и Ш. Д. И. (тяхна дъщеря) били транспортирани и настанени за лечение в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр.

Плевен, където на 26.07.2014 г. починала и У.С.. По случая било образувано ДП № Д-151/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура Плевен, което било прекратено с Постановление от 18.12.2014 г. с оглед обстоятелството, че виновният за ПТП водач Х.А.М.С. е починал. В исковата молба е изложено още, че ищецът И.Ш. е понесъл най-тежкото бреме – по волята на майка си да пристигне след инцидента в България, за да разпознае и да се погрижи за телата на брат си и сина му, а впоследствие, докато била в ход процедурата по репатрирането им в Сирия, починала и снаха му. Твърди се, че душевната болка от случилото се не е отшумяла и до днес и е споделена с преживялата дъщеря, за която ищецът поел грижи като настойник. Посочва се, че гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при 3 ответното дружество, като с покана за доброволно изпълнение от 25.07.2018 г. ищецът е изпълнил задължението си да уреди извънсъдебно претенцията си за неимуществени вреди. Във връзка с нея били образувани щети, като с писмени отговори от 22.08.2018 г. застрахователят уведомил процесуалния представител на ищеца, че представените по претенцията доказателства не установяват основание за определяне на застрахователно обезщетение.

Поради изложеното, ищецът счита, че има основание да получи обезщетения за смъртта на брат си, неговата съпруга и тяхното дете в посочените по-горе размери.

С отговора на исковата молба се оспорва наличието на родствена връзка между ищеца и лицата, загинали при процесното ПТП. Оспорени са също твърденията за близост между починалите в резултат на ПТП лица и ищеца.

Оспорва се между тях да са съществували отношения от такъв тип, че по съдържанието си да са надхвърляли обичайните предели на доверие, любов и подкрепа, характерни за отношенията между братя, между девер и снаха и между чичо и племенник. В случай, че исковете бъдат приети за основателни е въведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалите лица поради пътуване без поставени предпазни колани, а по отношение на починалото дете – поради обстоятелството, че същото не е било обезопасено с детско столче. Наведено е и възражение за недопустимост на претендирания размер на обезщетенията над сумата от 5000 лв. по съображения за надвишаване на лимита, определен с § 96 от ДР на ЗИД на КЗ.

Въведено е възражение за частично погасяване по давност на претенцията за законна лихва. Акцесорните претенции за лихви са оспорени изцяло и като следващи съдбата на главните искове.

За да уважи претенцията за обезщетение по отношение на брата на ищеца, съдът е приел за доказано, че ищецът е бил особено емоционално близък със своя брат, поради което търпи болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка между двама братя. Исковете за обезщетение от смъртта на снахата и племенника на ищеца са отхвърлени по съображения за липса на особена емоционална близост между него и починалите лица, която да обосновава присъждането на обезщетение.

Първоинстанционното решение е обжалвано само в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Д. И.

– брат на ищеца, поради което дейността на въззивния съд по проверката на решението е концентрирана само в тази част. В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени 4 доказателства и комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, се установява че на 17.07.2014 г., около 07.00 ч. на пътен участък край с. Гривица, обл. Плевен, на главен път София – Русе, Х.А.М.С. пътувал с лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № СА **** СК в посока към гр. София. На задната седалка на автомобила пътували Д. И., У.С., А. И. и Ш. И.. По същото време в посока от град София към град Русе, в южната лента за движение, М.Д.М. управлявал товарен автомобил „МАН“ с рег. № СА **** АР, с прикачено ремарке. Поради неустановена причина водачът на лекия автомобил навлязъл в лентата за движение на товарния автомобил. Последвал удар между предната лява част на лекия автомобил и предната лява част на товарния автомобил. От ударните сили лекият автомобил бил отблъснат странично вдясно спрямо посоката си на движение, а товарният автомобил продължил движението си напред с отклонение на ляво, излязъл в левия банкет и се ударил в крайпътно дърво. От удара на място починали водачът на лекия автомобил Х.С. и пътниците Д. И. и А. И.. Установено е, че смъртта на Д. И. е резултат на съчетана черепномозъчна и гръдна травма, като уврежданията му са били несъвместими с живота и леталния изход е настъпил веднага.

По делото в превод от арабски език е представено Удостоверение за наследство, издадено от легитимиран съдия в град Камишли, Сирия. От същото е видно, че ищецът И.Ш. е сред наследниците на лицата, загинали при процесното ПТП. Отбелязано е, че той е чичо на детето А. И., от което обстоятелство може да се направи извод, че той е брат на бащата на детето – Д. И..

Не се спори, че виновният за настъпването на ПТП водач, е бил застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна за периода от 23.09.2013 г. до 22.09.2014 г.

За установяване на отношенията между ищеца и починалия му брат е разпитана свидетелката М.А.А.. В показанията си тя излага, че се е запознала лично с И.Ш. във връзка с работата си като преводач – арабист за кантората на адв. С.И., процесуален представител на ищеца в първоинстанционното производство. Първоначално комуникирала с Ш. служебно по имейл и по телефона. Впоследствие се запознали лично, като понастоящем комуникират почти всяка седмица. Първите впечатления на свидетелката били, че Ш. е прекалено сдържан. Според нея той си налага такава дисциплина, заради племенницата си, за която се грижи и която също е пострадала при процесното ПТП. По думите й той много дълбоко преживява нещата и страда много. Традиционно в арабските семейства било по – голямото дете да се грижи за по – малките, като ищецът имал още един брат и една сестра в Сирия. Брат му Д. се е грижел за него като по – голям брат и загубата му е много болезнена. Двамата живеели заедно в Сирия около 10 години, като 5 работели в петролния сектор. Ш. пръв напуснал Сирия и отпътувал за Швеция. По – късно същото направили Д. и семейството му. Пристигнали легално в България с идеята легално да отидат при Ш. в Швеция.