Разпореждане № 49533 от 20.04.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 49533 гр. София, 20.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Частно гражданско дело № 20231110104586 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в *** представлявано от управителите ***, чрез пълномощника им юрисконсулт Г. П..Заявителят моли да бъде издадена заповед за изпълнение против А. М. Ф. , ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес в *** - за сумата от 1324.15 лева от която неплатена главница в размер на 500 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 96.57 лева, дължимо за периода от 20.08.2021г. до 20.06.2022 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 150 лева, дължимо до 20. 06.2022 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 350лева, дължимо до 20.06.2022 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 04.09.2021 г., сумата от 129.19 лева лихва за забава от 21,08,2021 г., дата на изпадане на длъжника в забава до

20.06.2022 г. и сумата от 68.39 лева, дължима като законна лихва от 20.06.2022 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.01.2023 г., както и за сумата от 26.48лв., представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева/сто и осемдесет лева /.

Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за потребителски кредит № 40005208610 от 02.08.2021 г.., съгласно който *** е предоставило на А. М. Ф., парична сума, която заемателят се е задължил да върне в срок от 11 месеца, с месечна вноски по погасителен план от 99.7 лева .

Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната власт на юр. П., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени доказателства.

Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи, намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо и частично основателно, предвид следните съображения:

1

Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).

В този смисъл искането на *** – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК. Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл. 411 ал. 1 от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на потребител, според справката от НБД е в гр. София, т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.

Заявлението е и основателно в частта му, досежно претендираните главница, договорно възнаграждение, такса за извънсъдебно събиране на вземането, мораторна и законна лихви, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юрк.П., от която изхожда искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване на територията на страна.

Искането за издаване на заповед за изпълнение за вземанията за главница, договорно възнаграждение, такса, мораторна и законна лихва не противоречи на закона и на добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.

Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Видно е от съдържанието на приложените договори, че длъжникът А. Ф. има качеството на потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно за съда е налице служебно задължение за преценка дали в договора за потребителски кредит, е уговорена неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от ГПК). Съдът, счита, че уговорките в договора за потребителски кредит за закупуване на допълнителни услуги Фаст и Флекси съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.

143 от ЗЗП. С посочените допълнителни услуги се предоставя приоритетно разглеждане и гъвкав погасителен план. Възнагражденията за тези допълнителни услуги са съответно 150 лв. и 350 лв. Съдът счита, че тези клаузи на договора за потребителски кредит водят до значително неравновесие между правата и задължения на търговеца, от една страна, и потребителя, от друга страна, тъй като цените на допълнителните услуги, за които няма данни да са предоставени, значително надвишават тяхната стойност. Според съда в случая е налице съществена нееквивалентност на престациите, което води до нарушаване на правилата за добросъвестност и до противоречие на договора с добрите нрави.По тези съображения, съдът счита, че клаузите в договора за кредит, касаещи закупуването на допълнителни услуги, съдържат неравноправни клаузи, поради което заявлението, в частта му за вземането за възнагражденията за услуги Фаст и Флекси, е неоснователно.

По отношение претендираната такса за събиране на вземането от 30 лева, съдът намира следното :

Кредиторът по заем, безспорно има право да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, стига те да не са свързани с усвояване и управление на заема (чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК). Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с оглед целта на този закон – да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски 2 кредити (заеми), както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива кредити (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит (заем), имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна (чл. 21, ал. 1 ЗПК). Тук трябва да се държи сметка и за това, че задължението за заплащането на такси и услуги възниква, когато те реално са били предоставени от кредитора в полза на длъжника. Ищецът не е изложил твърдения за извършени действия, за които да се дължат такси, не е ангажирал доказателства, че действително са извършени действия, за който да се дължат такси и разходи. От друга страна, към заявлението не е представена и Тарифа на заявителя. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично и неясно ползване на такава. В случая на практика чрез заплащането на тези такси и разноски потребителят бива санкциониран два пъти за неизпълнение на задълженията си на падежа, като веднъж дължи законна лихва, считано от падежа, а втори път следва да плаща и такси за това, че на падежа не е заплатил вноската си. Освен това, не е ясно за какво точно се дължи и какви точно са тези действия.

По правилото на чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В случая са посочени общо и не е ясно за какво са и дали реално такива са правени. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване. Твърдения в този смисъл заявителят не е изложил. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи се налага извода, че не е ясно и претендирането му в този вид отново противоречи на посочените по-горе принципи на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.

С оглед така изложените доводи, че заявлението следва да бъде частично уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на *** против А.

Ф . за претендираните главница, договорно възнаграждение, такса, мораторна и законна лихви. Частичната основателност на заявлението обуславя и уважаването на искането за присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението. Според съда, дължимите на заявителя разноски при цялостно уважаване на претенцията, са за заплащане на държавна такса в размер на 26.48 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Размерът на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв. Предвид размера на материален интерес на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да 3 бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения от 50 лв.

Така определените разноски, следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от заявлението.

На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.

Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА заявлението на от ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в *** представлявано от управителите ***, чрез пълномощника им юрисконсулт Г. П..Заявителят моли да бъде издадена заповед за изпълнение против А. М. Ф. , ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес в ***, за сумите дължими по договор за потребителски кредит № 40005208610 от 02.08.2021 г., а именно: - сумата от 500 лева неплатена главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 30.01.2023г., до окончателното изплащане на вземането; неплатено договорно възнаграждение в размер на 96.57 лева, дължимо за периода от 20.08.2021г. до 20.06.2022 г.; сумата от 129.19 лева лихва за забава от 21.08.2021 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 20.06.2022 г. и сумата от 68.39 лева, дължима като законна лихва от 20.06.2022 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.01.2023 г., както и за сумата от 15.88лв, представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и сумата от 29.99лв. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението и след намаляване на размера на юрисконсултското възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в *** представлявано от управителите ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против А. М. Ф. , ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес в ***, за сумите дължими по договор за потребителски кредит № 40005208610 от 02.08.2021 г., за сумата от 150 лв.– възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, и сумата от 350лв. – възнаграждение за закупена услуга Флекси, и за неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 04.09.2021 г., ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за уважената част от заявлението.

4

УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.

УКАЗВА на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в *** представлявано от управителите ***, че в едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане на А. М. Ф. , ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес в ***, за сумите дължими по договор за потребителски кредит № 40005208610 от 02.08.2021 г., за сумата от 150 лв.– възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, и сумата от 350лв. – възнаграждение за закупена услуга Флекси, и за неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 04.09.2021 г., като довнесе дължимата държавна такса.