Решение № 4715 от 28.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4715 гр. Варна, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110108885 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искове от С. Н. В. срещу *** с правно основание чл.49 вр. чл.45 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от -16 000 лв., представляваща частичен иск от 35 000 лв.- обезщетение за търпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от причинени травматични увреждания в резултат на инцидент, настъпил на 28.12.2024 г., около 19.00 ч. в гр. Варна в пешеходната част в градинката за сградата на Община Варна, при който ищцата е „потънала“ с левия си крак в незапълнено пространство между две плочки, вследствие на което паднала с цялото си тяло на лявото си рамо и била диагностицирана с множество счупвания в областта на раменния пояс и фрактура в лявата раменна кост ведно със законната лихва от датата на събитието 28.12.2024г. до окончателното погасяване на главницата

-2908,31 лв.- обезщетение за търпени имуществени вреди вследствие на инцидент, настъпил на 28.12.2024 г., около 19.00 ч. в гр. Варна в пешеходната част в градинската за сградата на Община Варна, при който ищцата е „потънала“ с левия си крак в незапълнено пространство между две плочки, вследствие на което паднала с цялото си тяло на лявото си рамо и била диагностицирана с множество счупвания в областта на раменния пояс и фрактура в лявата раменна кост ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 07.07.2025г. до окончателното погасяване на главницата, като сумата за глваница включва:

2300 лв.-медицинско изделие – 1 бр. титаниева PHILOS плака

131,81 лв.- разходи за медицински консумативи и лекарства – аналгн макс саше-5,10 лв., ксарелто, филм таблетки- 40,93 лв., плик – 0,03 лв., паратрамол таблетки – 4,10 лв., фиксатор, горен крайник- 65,00 лв., торбичка -0,40лв. измиваща пяна без изплакване- 13,35 лв. и епикриза- 2,90 лв.

418,50 лв.- разходи за санаториално лечение в „СБР-Вита“ ЕООД, клон Поморие в периода 06.05.2025г.-12.05.2025 г. включваща 3,50 лв.-потребителска такса за 7 днвевен престой, 139,99 лв.- такса леглодни за 7 дневен престой, 35,00 лв.- такса храна за 7 дневен престой и 240,00 лв.- такса колагенотерапия тяло за 7 дневен престой Ищцата твърди, че на 28.12.2024г., около 19,00ч. заедно със съпруга си *** се движели в пешеходната част от спирката на обществените транспорт „***“ към ФКЦ в 1 района зад сградата на Община Варна. Пространството не било осветено, което пречило на видимостта и въпреки, че се движела бавно, била с обувки в равна подмета, левият й крак попаднал в пространство между големи светли на цвят плочки, където се очаквало да са поставени паважни сиви блокчета, но такива липсвали, поради което ходилото й потънало в мека вдлъбнатина, усукала се и паднала с цяло тяло на лятото си рамо, като чула хрущене и усетила силна болка, от която й прилошало. Посетила МБАЛ „Свети Анна-Варна“, където й указали медицинска помощ, като се установило, че е получила множество счупвания в областта на раменния пояс и многофрагментарна фрактура в областта на лявата раменна кост, с метафизно раздробяване и с оток на меки тъкани. На 29.12.2024г. й била поставена имобилизация, и била приета в отделението по ортопедия и травматология, като поради новогодишните празници била оперирана на 06.01.2025г. Сочи, че по два пъти на ден и били поставени обезболяващи медикаменти, изпитвала силна болка, била емоционално подтисната, поради провалените новогодишни планове и тъй като заради болничното лечение не могла да е с болната си сестра. На 06.01.2025г. била извършена репозиция и фиксация на фрактурата чрез титаниева плака. На 08.01.2025г. били изписана от болницата с назначение на два контролни прегледа, превръзки, антибиотична терапия, антитромботична терапия за 30 дни, препоръки да не натоварва крайника за 15 дни постепенно му натоварване след това. Излага, че до момента изпитва силни болки. За период от три месеца не могла да се обслужва сама, като грижите за нея и домакинството били поети от съпруга й. Сочи, че медицински специалисти са изразили становище, че в бъдеще ще има затруднения в движението на лявата раменната става и не е сигурна, че ще се възстанови изцяло. Твърди, че повече от 3 месеца изпитвала системно безсъние и до момента не може да ляга на лявата си страна и не може да изпълнява задължения в домакинството, поради ограничение ход на лявото си рамо. Сочи, че вследствие на инцидента чувства неудовлетвореност, несигурност, раздразнителна е, изпитва страх, че случката може да се повтори. Излага, че е сторила редица разходи за възстановяването си – медицинско изделие-плака, лекарства и консумативи, за санаториално лечение

В исковата молба се излага, че *** следва да отговаря за търпените вреди, тъй като не е изпълнила задължението си да поддържа участъка, в който е станал инцидента, доколкото той е публична общинска собственост, съгласно чл. 2 ЗОС

При изложеното се иска уважаване на предявените искове.

Ответникът *** е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковата претенция. Оспорва на посочените дата и място да е съществувала непреодолима неравност, както и тя да е причина за падане на ищеца. Оспорва механизма на инцидента. Оспорва причинно-следствената връзка между инцидента и вредите. Счита, че пешеходната дейност на лице без зрителни увреждания не е рискова дейност. Оспорва претендирания размер на обезщетение не съответства на интензитера на търпените вреди, като няма данни за усложнения в оздравителния процес. Счита, че не е доказана необходимостта от физиотерапия за лечение на травмата, както и на санаториално лечение, включващо колагенотерапия на цяло тяло, каквото и лечение не е било предписвано на ищцата. Оспорва твърденията за влошено психическо състояние на ищцата. Иска отхвърляне на исковата претенция или намаляване на претендирания размер на обезщетението.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.49 вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1. настъпването на инцидента със сочения в исковата молба механизъм; 2. претърпените неимуществени вреди вкл. техния вид и интензитет; 3. причинна връзка между произшествието и твърдените вреди; 4. инцидентът да е настъпил поради противоправно бездействие на лице, на което ответникът е възложил работа, което да е при или по повод на възложената работа – да бъде доказано, че ответникът е бил длъжен да извършва действия по поддържане на мястото, където е настъпил инцидента; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В тежест на ответника е да докаже наведените възражения вкл., че настилката е равна и изцяло налична към датата на произшествието на твърдяното място във връзка с 2 твърдението, че не е била налице неравност.

Първият елемент от посочения по-горе фактически състав - настъпването на инцидента със сочения в исковата молба механизъм се установява с гласни доказателства, събрани по делото. Разпитани са свидетелите ***и ***, чиито показания са вътрешно и помежду си непротиворечиви и от които се установява, че на сочената в исковата молба дата 28.12.2024 г. ищцата се е движела в пешеходното пространство на градинката между сградата на *** и Археологическия музей, където е попаднала в участък, в който е липсвала плочка, поради което кракът и се е извил, загубила е равновесие и е паднала подпирайки се на лявата си ръка. Този механизъм на настъпване на травмата се потвърждава от двамата свидетели очевидци, които непосредствено са възприела падането на ищцата и са й помогнали да се изправи, при което тя е съобщила за изпитваните болки в рамото си. Свид.

***е във фактически съжителство с ищцата, с оглед на което съдът преценява показанията му според чл.172 ГПК. Показанията на свид. ***са изцяло подкрепени от показанията на свид. ***, като разказаното и от двамата се отличава с последователност и достоверност към момента на депозираните на показанията пред съда, с оглед на което съдът ги дарява изцяло с доверие.

С оглед изслушаните свидетелски показания, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че на посочените дата и място не е съществувала непреодолима неравност, както и тя да е причина за падане на ищеца. Въпреки изрично рзпределената доказателства тежест за ответника да установи състоянието на настилката ответникът не е ангажирал доказателства, че тя е била равна и изцяло налична. Ищецът от своя страна е ангажирал гласни доказателства- показанията на двама очевидци, които точни и ясно сочат, че са наблюдавали неравността причинена от липсваща плочка във вечерта на настъпване на инцидента.

От показанията на свид. *** се установява както настъпване на произшествието, така и причината за това - наличието на неподдържана и повредена тротоарна настилка на мястото на инцидента. При преценка достоверността на депозираните показания, съдът съобрази, че изнесените от свидетелите данни за настъпване на увреждане именно вследствие на падането на ищцата напълно кореспондират с отразеното в медицинската документация.

Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год./, с влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване преминават в собственост на общините. Същевременно, в чл. 31 ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок., като в ал. 2 регламентирани правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.

При действащата нормативна уредба именно ответника отговаря за поддържане на процесния участък, който е за обществено ползване, в непосредствена близост до сградата на Община Варна / в централната част на града/.

Съдът не възприема за освобождаващо от отговорност от ответника твърдението, че пешеходната дейност на лице без зрителни увреждания не е рискова дейност. Действително пешеходното придвижване е ежедневна и типична за човека дейност, като в градска среда обаче се очаква поддържане на настилката в пешеходните зони в състояние, позволяващо спокойно и безпрепятствено придвижване на пешеходците. При наличие на неравност или инцидентна липса на настилка, задължение на лицето поддържащо територията е да сигнализира мястото.

Изложеното обосновава извод за наличие на противоправното поведение (в случая – бездействие) на лицата, на които ***е възложила поддържане на тротоарната настилка в изправно състояние.

Същевременно, от експертното заключение, на което съдът дава вяра като обективно, всестранно и компетентно изготвено, се установява наличие на причинно – следствена връзка между разглежданото събитие (падане на ищцата) и телесното увреждане. В отговор на въпрос две експертът изрично е отразил, че наблюдаваните телесни увреждания могат да 3 се получат по описания от ищцата и възприет като доказан от съда механизъм на произшествието.

От писмените доказателства и свидетелски показания, и неоспореното експертно заключение се установява и настъпването на твърдените в исковата молба вреди, настъпили в резултат на деликта - физически увреждания на ищцата, обусловили физически болки, страдания и множество неудобства.

Както бе посочено, ответникът не ангажира доказателства, годни да установят възраженията за изпълнение на вменените му задължения за поддържане на конкретното съоръжение в изправно състояние, в предвид предназначението му за обществено ползване.