Разпореждане № 4988 от 02.08.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4988 гр. Благоевград, 02.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210102052 по описа за 2026 година

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „А, със седалище и адрес на управление: гр. С Н. Г. срещу М. П. Г. с ЕГН:

********** от гр. Б за вземания, съставляващи неплатени суми за предоставени съобщителни услуги, неустойка и мораторна лихва, произтичащи от сключен между страните Договор за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер M6941776, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер № 501807868 от 15.09.2022г. Претендират се и сторените по делото разноски.

Заявителят е представил към заявлението копие от цитираните в него договор, приложения, общи условия.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението договор за мобилни услуги е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със 1 заявителя има качеството на потребител и за него приложение намират нормите на ЗЗП съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

По отношение на претендираната сума, представляваща неустойка за прекратяването на договора по вина на абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, както и претендираната мораторна лихва върху тази сума, съдът намира, че същите са вероятно неравноправни.

В приложения към заявлението договор, с приложенията към него, са включени клаузи за отговорността на страните при неизпълнение и дължими неустойки, сред които и следната: ако при прекратяване на договора за услуга, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договорите и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договорите не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Относно неустойката за невърнато оборудване съдът намира, че уговорката е неясна, защото липсва каквато и да било конкретизация относно размера на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване, поради което е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП, и договорната клауза не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора - чл. 143, ал. 2, т. 18 ЗЗП, а и клаузата не дължи сметка за обема на неизпълнението, поради което неустойката винаги е равна на цената на ново устройство, поради което е налице обоснована вероятност да се задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение - посочената хипотеза на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. При договорена по този начин неустойка потребителят не е в състояние да направи информиран избор, тъй като не е наясно отнапред колко би дължал при евентуално разваляне на договора. В договора не е посочено, при уговаряне на задължението, как е определена стойността на оборудването, като действително липсва каквато и да е конкретизация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора и към кой момент. Освен това, тази претенция не е пряко свързана с присъщите функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото при невръщане на предоставено устройство мобилният оператор би могъл да иска връщането му, респ. да претендира дължимата сума за устройството до края на срока на договора за продажба на изплащане, но не и да претендира стойността му под формата на неустойка. Отделно от това, липсват твърдения и кога е предоставено оборудването, на каква стойност е същото.

2

Съдът намира, че в тази част на заявлението са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Предвид изложеното по-горе заявлението, в частта с която се иска присъждане на сумата от 71,58 евро, представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната, начислена съгласно чл. 54.12 от ОУ, за невърнато оборудване по фактура № 904144519/19.02.2025г., по която дължимата сума е в размер на 71.58 евро, с падеж 05.04.2025г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.07.2026г. до окончателното изплащане и сумата от 9,27 евро, представляваща мораторна лихва върху сумата от 71,58 евро за периода от 06.04.2025г. до 20.07.2026г., следва да се отхвърли.

В останалата част, заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя срещу соченото като длъжник лице.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

Съдът съобразявайки, че заявителят е юридическо лице, което се представлява от юрисконсулт, отчитайки разпоредбата на чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ и като взе предвид размера на задължението, определя възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 40,90 евро.

Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 4,81 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 18,12 евро.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в полза на заявителя „А, със седалище и адрес на управление: гр. С срещу длъжника М. П. Г. с ЕГН: ********** от гр. Б, за заплащане на следните суми:

- сумата от 55,32 евро /петдесет и пет евро и 32 евроцента/ - главница, представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по сключен между заявителя и длъжника Договор за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер M6941776, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер № 501807868 от 15.09.2022г., начислени за периода от 24.09.2024г. до 08.02.2025г., за които са издадени следните фактури:

№

491921755/24.09.2024г., по която дължимата сума е в размер на 12.01 евро, с падеж 09.10.2024г.; № 493641731/23.10.2024г., по която дължимата сума е в размер на 11.20 евро, с падеж 07.11.2024г.; № 495119912/25.11.2024г., по която дължимата сума е в размер на 10.18 евро, с падеж 10.12.2024г.; № 3

496614042/23.12.2024г., по която дължимата сума е в размер на 12.41 евро, с падеж 07.01.2025г.; № 498111208/24.01.2025г., по която дължимата сума е в размер на 9.52 евро, с падеж 08.02.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от 55,32 евро, считано от датата на подаване на заявлението 21.07.2026г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 9,00 евро /девет евро/ - мораторна лихва върху сумата от 55,32 евро, претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, начислена за периода от 10.10.2024г. до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 20.07.2026г.;

- сумата от 4,81 евро /четири евро и 81 евроцента/ - държавна такса;

- сумата от 18,12 евро /осемнадесет евро и 12 евроцента/ юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявлението, подадено от заявителя „Асрещу длъжника М. П. Г. с ЕГН: ********** от гр. Бв останалата му част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, за следните суми:

- сумата от 71,58 евро /седемдесет и едно евро и 58 евроцента/, представляваща начислена неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, по силата на който договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната, като за начислените задължения са издадени следните счетоводни документи: № 904144519/19.02.2025г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 71.58 евро, с падеж 05.04.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от 71,58 евро, считано от датата на подаване на заявлението 21.07.2026г. до окончателното изплащане;

- сумата от 9,27 евро /девет евро и 27 евроцента/, представляваща мораторна лихва върху сумата от 71,58 евро, претендирана като неустойки за прекратяването на договора, начислена за периода от 06.04.2025г. до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК 20.07.2026г.;

- разноските над уважения размер от общо 22,93 евро до пълния претендиран размер от общо 87,55 евро.

Разпореждането, в частта, с която се отхвърля подаденото заявление, подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на заявителя, а в останалата му част е окончателно.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което заявлението е отхвърлено, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

Разпореждането да се връчи на заявителя по реда на чл.50, ал.5 от ГПК.

4

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 5