Определение № 1753 от 25.06.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1753 гр. София, 24.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20238002901976 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца И. Д. К., гр. Чирпан, представляван от адвокат П. К. срещу решение № 273 от 06.07.2023 г. по в. т. дело № 247/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, 2 граждански състав, с което е потвърдено решение № 48 от 13.02.2023 г. по т. дело № 1203/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от И. Д. К. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 26 000 лв., предявен частично от 50 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на смърт на неговия брат Койчо Д. Желев при ПТП на 22.07.2020 г., ведно с лихва за забава от 29.07.2020 г. до окончателното плащане, и ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер 595 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като моли същото да бъде отменено. Излага довод, че въззивният съд в протИ.речие с Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не е признал трайно и дълбоко изградената връзка между ищеца и неговия брат, не е приел наличието на изключителни житейски обстоятелства и не е присъдил обезщетение за 1 претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на брата на ищеца.

Поддържа, че съдебният състав неправилно не е кредитирал свидетелските показания по делото, релевантни за наличието на трайна емоционална връзка.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в протИ.речие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на закона, както и поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт:

1. Изисква ли се доказване на изключение и на изключителни по своя характер отношения и вреди, когато се претендира обезщетение от лица от групата „Членове на семейството“ или е достатъчно да се докажат действително търпени болки и страдания от смъртта на член от семейството?

2. Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?

3. Как следва да се прилага принципът на справедлИ.ст, въведен в чл. 52 ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик и приложими ли са критериите, въведени с ППВС № 4/68 г. ?

4. Приложими ли са критериите за правилно приложение на принципа на справедлИ.ст, въведени с ППВС № 4/68 г. при компенсиране на неимуществени вреди на лица от разширения кръг, установен с ТР № 1/2016г. от 21.06.2018 г. ОСНГТК или не, евентуално приложими ли са под условия във връзка с други критерии?

5. Ако за едно лице е доказано, че е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпени от неговата смърт продължителни болки и страдания, това изпълнява ли изискването за „изключение“, въведено с ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК или е необходимо някакво друго „изключително“ обстоятелство?

6. При констатирани и приети от съда за доказани „обичайна родствена връзка, характеризираща се с традиционни за българското общество отношения на обич, подкрепа и взаимопомощ“, същите изключват ли 2 създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпени от неговата смърт продължителни болки и страдания, ако същите са доказани и обосноваващи активна процесуална легитимация на лица от разширения родствен кръг по ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК за компенсиране на вреди от смъртта на близък родственик?

7. Какво се включва в понятието „и по изключение“ всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания въведено с ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. ОСНГТК? Как следва да се прилагат така установените предпоставки от съда и ако друго лице, извън най-близкия кръг установен с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., е изградило с починалия трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни и интензивни болки и страдания, обосновано ли е наличие на така въведеното изискване за изключение? За да възникне право на обезщетение на неимуществени вреди на лице от разширения кръг, трябва ли да са налице кумулативно: създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания или всяка от двете предпоставки обуславя право на обезщетение, ако е доказана?

8. Как следва да се прилага принципът на справедлИ.ст, въведен в чл. 52 ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик, ако последният е брат, сестра, низходящ/възходящ от втора степен?

9. Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на задължителните указания по прилагане на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. и сочене на обстоятелствата, без са преценени в тяхната съвкупност и значимост, което очевидно от своя страна е довело до явно отклонение от обичайните обезщетения, присъждани за аналогични случаи?

10. Ако в резултата на взаимна привързаност едно лице търпи интензивни болки и страдания от смъртта на друго, съпоставими по интензитет и продължителност с тези от най-близкия семеен кръг на загиналия /родители/, налице ли са предпоставки за приложение на 3 изключението за възникване правото на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък /низходящ от втора степен/, извън кръга на установените лица с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г.?

11. 3а да се гарантира правилно приложение на принципа на справедлИ.ст и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедлИ.то обезщетение, а не само да се изброят фактите?

Касаторът поддържа, че по тези въпроси, въззивният съд се е произнесъл в протИ.речие с ППВС № 4/68 г., ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/11.11.2020 г. по т. д. № 708/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 177/27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/05.02.2019 г. по т. д. № 1002/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други.

Твърди, че посочените въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, гр. София чрез процесуалния си представител адвокат И. И. Ц. оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага становище, че съобразно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. следва да се допуска по изключение – само за случаите, когато житейските обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпените неимуществени вреди. Поддържа, че в двете инстанционни производства не са събрани доказателства, които да сочат на дълбока, емоционална връзка с по-голям интензитет от нормалните отношения между двама братя. Моли 4 въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Третото лице-помагач Г. Н. Ш., гр. Меричлери не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е редовна - подадена е от процесуално легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съдебен състав се е позовал на разпоредбата на чл. 300 ГПК, предвид влязлата в сила присъда № 2/21.01.2022 г. по НОХД № 528/2021 г. на Окръжен съд - Хасково, с която делинквентът Г. Н. Ш. е признат за виновен в това, че на 21.07.2020 г., при управление на МПС - лек автомобил „Ауди А4“ е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазлИ.ст е причинил смъртта на Койчо Д. Желев – брат на ищеца, поради което е констатирал елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане - извършеното деяние, неговата протИ.правност и виновността на дееца. Установил е наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“ между „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

ЖИ.т и Здраве“ АД и делинквента към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и предявена претенция от И. Д. К. - брат на пострадалия, пред ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение, по която е постановен отказ.

По отношение на материалноправната легитимация на ищеца за компенсиране на неимуществени вреди въззивният съд се е позовал на постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Изложил е, че за да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на близък, лицето следва да попада в кръга, посочен в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение, ако е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедлИ.

5 да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

За да установи наличието на изключителни обстоятелства, обуславящи правото на обезщетение на ищеца, съдебният състав е обсъдил показанията на разпитаните свидетели Н. А. И.а, Величка Наскова Атанасова и Кочо Георгиев К., преценил ги е с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и е приел, че в конкретния случай не са налице обстоятелства от изключителен характер, а се касае за обичайни за обществото взаимоотношения между братя, като претърпените морални болки и страдания не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Въззивният съд е стигнал до извод, че не може да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия, доколкото не са налице изключителни обстоятелства, водещи до особено силна емоционална връзка, поради което е заключил, че в конкретния случай, ищецът не е сред лицата, които са материалноправно легитимирани да получат обезщетение.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.