Решение № 762 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110204451 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. А. А., с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-001678/05.02.2024г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и са й отнети 18 контролни точки.

Според жалбоподателя, атакуваното НП е незаконосъобразно, като посочва, че не е извършила нарушението, а под оказано влияние от страна на собственика на дружеството „Бест Хаус“ ЕООД е попълнила декларация, че тя е управлявала МПС, което не отговаря на обективната истина, тъй като жалбоподателката не се намира в никакви отношения с въпросното дружество.

Отделно от това, с жалбата се оспорва материална и териториалната компетентност на органа, издал обжалваното НП. В заключение моли съда да установи действителната фактическа обстановка и да отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят Д. А., редовно уведомена, не се явява, не се представлява и не взима становище по делото.

Въззиваемата страна, Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно уведомени, не изпращат представител. По съществото на делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител – юрк.

Страхинов, в които се излагат аргументи за правилност и законосъобразност 1 на наказателното постановление, въз основа на които се иска съда да остави депозираната жалба без уважение и да потвърди НП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските, предявени от страна на жалбоподателя.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и е в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Дружеството „БЕСТ ХАУЗ“ ЕООД, с ЕИК ********* е юридическо лице, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул.

„Драгоман“ 47, ет. 2, ап. 3. Същото се представлява от едноличния собственик на капитала и управител В. Д. В. В предмета на дейност на дружеството се включвала транспортна и туристическа дейност. Във връзка с тази дейност, дружеството притежавало МПС, с които осъществявали летищен трансфер на пътници, сред които бил и лек автомобил, марка/модел „Мерцедес Е200 ЦДИ“, с рег. № В7396НТ.

Свидетелят Г. Р. работел като шофьор в дружеството и осъществявал трансфер на пътници, като за целта използвал автомобили на дружеството, сред които и лек автомобил, марка/модел „Мерцедес Е200 ЦДИ“, с рег. № В7396НТ, който съгласно предоставените от дружеството справки му е бил предоставен, съгласно приемо-предавателен протокол на 14.02.2023 г. и е бил върнат на 17.01.2024 г., при прекратяване на трудовото му правоотношение.

На 12.10.2023 г., около 14:20 часа, в гр. София, по бул. „Асен Йорданов“ жалбоподателят А. управлявала лекия автомобил, марка/модел „Мерцедес Е200ЦДИ“, с рег. № В7396НТ, собственост на дружеството „БЕСТ ХАУЗ“ ЕООД, като посоката на движение била от бул. „Цариградско шосе“ към бул.

„Шипченски проход“. При административен № 1 и ограничение на скоростта от 50 км/ч - за населеното място, автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1, №11743FO/0466211 заснело процесния лек автомобил да се движи със скорост от 108 км/ч /след приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача/, като превишението било с 58 км/ч, спрямо установеното ограничение от 50 км/ч.

От направена справка в регистрите на Пътна полиция било установено, че лек автомобил, марка/модел „Мерцедес Е200ЦДИ“, с рег. № В7396НТ е собственост на дружеството „БЕСТ ХАУЗ“ ЕООД, с ЕИК **********. На 24.01.2024 г., управителят на дружеството „БЕСТ ХАУЗ“ ЕООД и жалбоподателят А. подали в отдел „Пътна полиция“ при СДВР две отделни писмени декларации с правно основание чл. 188 от ЗДвП, в които декларирали, че на 12.10.2023 г. процесният автомобил е бил управляван от жалбоподателя А..

Въз основа подадените декларации, А. Йо., на длъжност мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, съставил против жалбоподателя А. АУАН, серия АД, бл. № 069209/24.01.2024 г., в който 2 констатирал нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан без възражения от жалбоподателя А., като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР издал обжалваното НП № 24-4332-001678/05.02.2024г., с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца и са й отнети 18 контролни точки. Същото било връчено на жалбоподателя А. на 27.02.2024 г. срещу подпис.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства:

Гласни доказателствени средства:

Показанията на свидетеля А. Йо. Йо., които съдът приема за достоверен източник на доказателства, въпреки че са лаконични, като въз основа на тях се потвърждава, че именно свидетелят Йорданов е съставил АУАН въз основа на попълнените декларации от управителя на „БЕСТ ХАУЗ“ ЕООД и от жалбоподателя А..

Съдът кредитира частично обясненията на жалбоподателя А. и показанията на свидетеля Р.. Последните са достоверни в частта, в която излага твърдения за това, че е работил за дружеството, което е собственик на автомобила, в която част съдът кредитира и обясненията на жалбоподателката. В останалата част съдът намира посочените гласни доказателствени средства за обективиращи защитна версия. Съдът отказва да кредитира твърденията на жалбоподателя А., че в деня, в който процесният автомобил е бил заснет с АТСС, тя и свидетелят Р. са си били вкъщи, поради което никой от двамата не управлявал МПС. Това твърдение противоречи изцяло на депозираните декларации по чл. 188 от ЗДвП в хода на предсъдебната фаза на производството. Към този процесуален момент е била подадена декларация от управителя на „БЕСТ ХАУЗ“ ЕООД, в която той изрично е посочил, че процесният автомобил е управляван от жалбоподателя А., а непосредствено след това тя също е попълнила декларация, в която е заявила изрично, че именно тя е управлявала и е положила подписа си под нея, за верността на което носи наказателна отговорност. С оглед наличието на тези писмени доказателства и липсата на други доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят А. и свидетелят Р. към момента на констатиране на нарушението са си били вкъщи, съдът отказва да приеме тези твърдения за достоверни. Съдът отказва да кредитира и твърденията за оказана принуда върху нея и свидетеля Р., от страна на управителя на дружеството, доколкото в подкрепа на тях не са събрани никакви доказателства.

Съдът подложи на критичен анализ показанията на свидетеля Г. Р., предвид това, че същият се намира в близки отношения с жалбоподателя А. и предвид изложеното по-горе. След като прецени депозираните показания, самостоятелно и в съвкупност с останалите доказателствени материали по делото, съдът прецени, че същите следва да бъдат кредитирани само в тази част, в която свидетелят Р. твърди, че е работил за дружеството „БЕСТ ХАУЗ“ 3

ЕООД като шофьор и че за изпълнение на служебните си задължения е използвал автомобили на дружеството. По отношение на останалата част от показанията, съдът намира, че са в противоречие с останалите доказателствени материали по делото и обслужват защитната теза на жалбоподателя А., поради което не следва да бъдат кредитирани.

Писмени доказателства:

По отношение на писмените доказателства, от по-подробен анализ се нуждае депозираната декларация с правно основание по чл. 188 от ЗДвП, доколкото тя е основно доказателство в предсъдебната фаза на производството. Съдът намира, че същата следва да бъде кредитирана, доколкото от останалите доказателства по делото се установи, че свидетелят Р. е бил служител на дружеството „БЕСТ ХАУЗ“ ЕООД, че автомобилът се е намирал често в негова фактическа власт, от където се извежда възможността жалбоподателят А. да е ползвала автомобила. Още повече, че декларацията е подадена при знание от страна на жалбоподателката, че потвърждаването на неистина в подобна декларация съставлява престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, видно от съдържанието на декларацията, в което изрично е включен текстът на чл. 313, ал. 1 от НК и изявление на декларатора за това, че е запознат с тази отговорност. С оглед изложеното, съдът счита, че декларациите по чл. 188 от ЗДвП следва да бъдат кредитирани като достоверни.

Останалите писмени доказателства са еднопосочни и и достоверни, поради което не се нуждаят от самостоятелен анализ и съдът ги кредитира с доверие.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваното с нея НП следва да бъде потвърдено.

При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. От материалите по делото се установява, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от съответните компетентни за това органи и при законосъобразно проведена процедура и срокове.

Видно от съдържанието на НП е, че се съдържа достатъчно пълно и ясно фактическо описание относно обективните признаци на нарушението, което позволява без особено затруднение да се прецени, че в случая е налице съответствие на описаните факти с дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението. От НП става ясно, че на посочената дата, време и място, жалбоподателят Д. А. А., с ЕГН ********** е управлявала лек автомобил, собственост на дружеството „БЕСТ ХАУЗ“ ЕООД, който също е достатъчно добре индивидуализиран, като го е управлявала със скорост от 108 км/ч, от която е приспаднат толеранс от 3 % в 4 полза на водача, поради което е прието, че е управлявал автомобила със скорост 105 км/ч, при максимално допустимо ограничение за населеното място от 50 км/ч, което ясно означава, че това е довело до превишаване на максимално допустимата и разрешена скорост с 55 км/ч. Обстоятелството, че в НП не е изрично отбелязан размерът на превишаването от 55 км/ч не съставлява съществено процесуално нарушение, защото при наличната информация относно скоростта с която водачът се е движил, а именно със 105 км/ч и относно максимално разрешената скорост за населено място от 50 км/ч, е необходимо елементарно математическо изчисление, за да се изведе, че става въпрос за превишаване на максимално допустимата скорост с 55 км/ч. В случая липсва нарушение и с оглед посочването на начина, по който е въведено ограничението на скоростта в конкретния пътен участък, доколкото от НП е видно ясното посочване, че става въпрос за ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, което следва по силата на закона, а именно чл. 21 от ЗДвП, съгласно който законов текст, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скорост от 50 км/ч в населено място. Съгласно ал. 2 на същия текст, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Видно от доказателствата по делото е, че мястото, на което е извършено нарушението е на територията на гр. София, като липсват доказателства за това, в конкретния пътен участък, към датата на нарушението, да е била въведена различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП скорост. С оглед на това и предвид обстоятелството, че става въпрос за управление на лек автомобил, очевидно е, че е в сила ограничение на скоростта от 50 км/ч. по силата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Още повече, че 50 км/ч е максимално допустимата стойност измежду изискуемата за всички категории МПС за населено място съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с оглед на което липсата на посочване на категорията на конкретното МПС в обжалваното НП не съставлява съществено процесуално нарушение. Ето защо превишаването на скоростта от 50 км/ч в населено място в конкретния случай се явява нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както правилно е посочено в НП.