Решение № 323 от 20.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Благоевград, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

КРУМ ИЛ. ДИНЕВ при участието на секретаря Илиана А.ова в присъствието на прокурора Р. Андр. Г. като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно дело № 20241200600224 по описа за 2024 година

Пред Окръжният съд производството по делото е по реда на чл. 341, ал. 1 НПК вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 343б, ал. 5 НК и е образувано по постъпила жалба от адв. Г. С., в качеството му на защитник на осъдения П. Б.

М. от гр. Б., с ЕГН- ****, и е за проверка на определение № 367/13.02.2024 г. , постановено по н.о.х.д. № 209/2024 год. по описа на РС – Благоевград.

С цитираното определение, решаващия съд на основание чл.343б,ал.5 от НК е осъдил М. да заплати равностойността от 57500 лв. на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението- лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4“ с рег.№ ****, собственост на ОТП „Лизинг“, клон Б..

Мотивирал се е със заключението на вещото лице, по изготвената в хода на ДП оценъчна експертиза, който е посочил тази сума от 57 500 лв. като пазарна равностойност на автомобила, като е приел, че не следва да се приспада от нея сумата от 15470 лв.- възстановителна стойност след претърпяно ПТП с автомобила. Решаващият съд е приел, че това са щети, причинени в резултат на ПТП-то, допуснато от осъденото лице и приспадане на тази сума от пазарната цена на автомобила би довела до „неправомерно толериране на дееца“.

Недоволен от така постановеното определение, защитникът сочи във въззивната си частна жалба, че то е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като доводите му за това са свързани с няколко довода: - че 1 законодателя не е определил към кой момент следва да бъде определяна равностойността на автомобила; няма конкретна правна разпоредба, която да указва как се определя равностойността на автомобила в случай, че той не е собственост на дееца и респ. не подлежи на отнемане; в настоящия казус пазарната оценка на автомобила е 42030 лв., определена от вещо лице; осъждането на М. да заплати по-висока равностойност на автомобила, т.е. такава преди причинените по него вреди в резултат на ПТП би го поставило в по-неблагоприятна позиция спрямо собственици на автомобили, които подрежат на отнемане; разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК противоречи на практиката на ЕСПЧ, като е нарушен принципа на пропорционалност на санкцията спрямо извършеното престъпление.

Претендира се с жалбата отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново такава от окръжния съд, с което П. М. да бъде осъден да заплати равностойността на автомобила възлизаща на 42030 лв.

В съдебно заседание , редовно призован не се явява П. М., представлява се от защитника- адв.С.. Последния поддържа жалбата си по изложените в нея доводи, както и направеното искане.

Представителят на Окръжна прокуратура намира жалбата за основателна, като също излага доводи, че равностойността на автомобила следва да се определя по неговото състояние, такова каквото то е било към момента на предаване на автомобила в хода на ДП с протокол за доброволно предаване от М., тъй като деянието за което последния е осъден е такова на формално извършване и от обективна страна в състава на престъплението няма имуществени вреди, поради което и неправилно РС е присъдил по-високата равностойност на автомобила.

Настоящият съдебен състав, като взе в предвид изложеното във въззивната частна жалба, становищата на страните и събраните доказателства и извърши проверка на атакуваното определение, намира следното:

Жалбата на адв.С. е депозирана в срока, предвиден в закона за обжалване на определението и от лице с необходимата правна легитимация да стори това, поради което е и допустима за разглеждане, а по същество е и основателна, поради следното:

По нохд №209/2024 год. по описа на РС Благоевград , с определение № 364 от 13.02.2024год., РС е одобрил споразумение, сключено между прокурор Р.И. при Районна прокуратура Благоевград и адв. Г. С. – защитник на обвиняемия П. Б. М. и обвиняемия за решаване на наказателното производство по НОХД № 209/2024 г. по описа на БлРС, при вписаните в настоящия съдебен протокол условия, а именно: П. Б. М., роден на ****г. в гр. Б., **** с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ул. „В.А.“ ****, с ЕГН **********, се признал за виновен, че: На ****г., около 10:00 часа в гр. Б., по ул. „А.“ с посока на движение от ж.к. „А.“ **** към ул. „Б.А.“ срещу дом 12 е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,52 на хиляда, установено по надлежния ред, с протокол за химическа експертиза № 324/03.10.2023г. на Сектор „НТЛ“ при ОД МВР – Благоевград, съгласно 2

Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което престъпление обвиняемият П.

М. се съгласил да изтърпи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК, да бъде отложено за срок от 3 /три/ години и глоба в размер на 100 /сто/ лева. На основание чл. 343г от НК обвиняемият М. е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като при изпълнение на това наказание, на основание чл. 59, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, е приспаднато времето, през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от ****г.

Имуществени вреди - няма. Постановено е също така лекият автомобил марка и модел „Тойота Рав 4“ с рег. № ****, да бъде върнат на собственика „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД – клон Б..

Установено е по делото, че при управлението на посочения автомобил след употребата на алкохол, М. е допуснал ПТП ,в резултат на което на управлявания от него лизингов автомобил има нанесени имуществени вреди.

В хода на ДП е назначена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че равностойността на автомобила с причинените вреди възлиза на 42030 лв., а пазарната стойност преди вредите- 57500лв.

С атакуваното определение, постановено след ободряване на споразумението, РС е постановил М. да заплати равностойността на автомобила от 57 500лв., като основния довод при определяне равностойността на автомобила е свързан с твърдение, че щетите са причинени по време на ПТП, предизвикано от М..

Настоящата инстанция не се съгласява с тези доводи. Определението е постановено на основание чл.343б,ал.5 от НК- разпоредба, която предвижда в случаите на ал.1–4 на чл.343б от НК, съдът да отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, ако то е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му. В случая М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б,ал.1 от НК, поради което и по отношение на него тази норма е приложима. На следващо място от писмените доказателства, събрани в хода на ДП се установява, че автомобила, послужил за извършване на престъплението не е негова собственост, поради което и правилно РС е постановил присъждане на равностойността му. Определяне обаче на цената на автомобила във вида, в който той е имал преди ПТП е незаконосъобразно и несправедливо, тъй като на първо място следва да се посочи, че деянието за което М. е осъден е такова на формално извършване. Имуществените вреди не са съставомерна част от него, поради което и макар да липсва точен критерии за момента в който се определя равностойността на автомобила, то напълно логично и справедливо е той да се оценява във вида, в който е предаден на органите на ДП. На следващо място, присъждане на равностойността на автомобила без да се отчита тази на причинените щети, би поставило осъдения в по-неблагоприятна позиция спрямо лица, извършили аналогично престъпление, но с МПС, което е тяхна собственост. Едва ли може да се 3 очаква от тях първо да поправят щетите върху автомобила си, след което същият да бъде отнет в полза на държавата. При липса на изричен критерии за момента на оценяване на автомобила, настоящият състав намира, че по правилата на формалната логика и на това собствениците на автомобили да не се поставят в по-благоприятна позиция спрямо лицата, които управляват чужди такива, изисква равностойността на автомобила да се определи спрямо вида и състоянието на същия, към момента на предаването му на органите на ДП. В този смисъл са налице предпоставки за изменение на атакуваното определение /а не негова отмяна, както се претендира/, защото по съществото си присъждането на равностойността на автомобила е законосъобразния подход, които е избрал съда, тъй като деецът не е собственик на автомобила.

По отношение на направените възражения, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК е в противоречие с принципа за пропорционалност на наказанията /същият е прогласен в чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на ЕС – „тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението“/, въззивният съд намира следното: По отправеното до Съда на Европейския съюз (СЕС) преюдициално запитване от съдия от РС Велики Преслав във връзка с приложението на чл. 343б, ал. 5 НК за това дали задължителното отнемане на автомобила по тази разпоредба нарушава правото на ЕС и конкретно принципа на пропорционалност в ХОПЕС, към настоящия момент няма произнасяне от СЕС. Същевременно не са налице и основанията по чл.

25, ал. 1, т. 4 НПК за спиране на съдебното производство по настоящото дело, защото настоящият съд не е отправил преюдициално запитване, като с оглед материалите по настоящето дело не се и налага отправяне на такова. Наред с това присъждане на равностойността на автомобила и то след приспадане на причинените на него имуществени вреди и в предвид тежестта на престъплението, за което М. се е признал за виновен, завишеният размер на количеството алкохол над законово предвидения минимум и обстоятелството, че с наказването за това престъпление се защитават важни обществени отношения, свързани с безопасността, живота и здравето на гражданите при движението по пътищата, съдът не намира основание да приеме, че е нарушен принципа за пропорционалност на наказанието.

С оглед на изложеното и на основание чл. 341, ал. 1 НПК вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 343б, ал. 5 НК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА определение № 367/13.02.2024 г. , постановено по н.о.х.д. № 209/2024 год. по описа на РС – Благоевград, с което П. Б. М. , с ЕГН********** е осъден да заплати равностойността от 57500 лв. на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК - лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4“ с рег.№ ****, собственост на ОТП „Лизинг“, клон Б., като НАМАЛЯВА същата от 57500 лв.

4 на 42 030 /четиридесет и две хиляди и тридесет/ лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5