Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 729 от 16.09.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 2715/2026
Вид
Решение № 729
Подписан
16.09.2026
В сила
16.09.2026
Състав
Надежда Димитрова Кирилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 324 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 334 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 339 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. Шумен, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20263630102715 по описа за 2026 година

Предявени са три положителни установителни иска с правна квалификация, първият от които с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, вторият иск с правна квалификация чл. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД и третият иск с правна квалификация чл. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Бест Кепитъл България“ ЕАД /предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД/, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 21, Бизнес център „***“ ет. 2, чрез пълномощника юрисконсулт В. Лефтерова срещу Г. Д. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Бели лом” № 4, вх. 1, ет. 5, ап. 19.

Ищцовото дружество твърди, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството на кредитор, от една страна и Г. Д. Н., с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, от друга страна бил сключен Договор за кредитен лимит на физическо лице, ползван чрез платежна карта № 5486914 от 09.03.2023 г., по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 1 890.58 лв., равними на 966.64 евро. Ищцовото дружество твърди, че общият брой на погасителните анюитетни месечни вноски бил 10, всяка от които в размер на 201.08 лв., равними на 102.81 евро, като съгласно погасителния план кредитополучателят се задължил да погасяви задължението си, считано от 21.03.2025 г., а крайната дата /падеж на задължението/ бил 21.12.2025 г.

На 15.10.2025 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключило Договор за продажба на вземания /цесия/ с „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД /настоящо наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД/, по силата на който първото дружество е прехвърлило на ищцовото дружество вземането на ответника, произтичащи от описания погоре договор. Ищцовото дружество твърди, че към датата на сключване на Договор за цесия - 15.10.2025 г., кредитополучателят е преустановил плащанията по задължението си и не е заплатил 7 от уговорените вноски по погасителен план, като 3 от тях били с ненастъпил падеж. Поради неплащане от страна на кредитополучателя, Договор за кредит № 1

5486914/09.03.2023 г. бил реструктуриран под № 6713070/19.03.2025 г. Поради забава в плащането на дължимите месечни вноски от страна на кредитополучателя били настъпили основания за изискуемост на целия непогасен остатък от кредита в пълен размер, като на кредитополучателя било изпратено Уведомление за предсрочна изискуемост за цялото вземане на 09.12.2025 г.

Излага, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД с писмоуведомление длъжникът бил уведомен за цедирането на дълга. Пратката била изпратена до посочения в договора за кредит от 09.03.2023 г. адрес и била върната с отбелязване като непотърсена, което било отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка.

Твърдят, че поради липса на доброволно изпълнение, ищцовото дружество на основание чл. 410 от ГПК поискало издаване на заповед за изпълнение, по повод на което било образувано ч. гр. дело № 36/2026 г. по описа на PC - Луковит, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. След издаване на посочената заповед в срока по чл.

414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, което поражда за ищеца задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, като молят съда да признае за установено, че Г. Д. Н., с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател дължи на от „Бест Кепитъл България“ ЕАД /предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД/, ЕИК 202423225 сумите, дължими по Договор за кредитен лимит на физическо лице, ползван чрез платежна карта № 5486914 от 09.03.2023 г., от които: 966.64 евро, равними на 1 890.58 лв. – главница; 56.23 евро, равними на 109.98 лв. - договорна лихва за периода от 19.03.2025 г. до 15.10.2025 г. и 59.67 евро, равними на 116.71 лв. санкционна лихва за периода от 22.03.2025 г. до 15.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 14.01.2026 г. до окончателното й изплащане.

Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител. От тяхно име на 09.09.2026 г. е депозирана писмена молба, в която поддържат исковете, а с исковата молба правят искане за произнасяне с неприсъствено решение в случай, че ответника не депозира отговор на исковата молба, не депозира молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и не се яви в първото по делото заседание.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът като съобрази материалите по делото, установи, че в срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с Определение на съда № 2008 от 17.06.2026 г. на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са налице пречките по чл. 324 от ГПК, чл. 334 от ГПК и чл. 339 от ГПК, при които съществува забрана за постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното искане от процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и материалите, приложени по ЧГД № 36/2026 г. по описа на Районен съд - 2

Луковит, счита така предявените искове, първият от които с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, с цена на иска 966.64 евро, равними на 1 890.58 лв., представляваща главница по Договор за кредитен лимит на физическо лице, ползван чрез платежна карта № 5486914 от 09.03.2023 г.; вторият иск с правна квалификация чл. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, с цена на иска 56.23 евро, равними на 109.98 лв. - договорна лихва за периода от 19.03.2025 г. до 15.10.2025 г. и третият иск с правна квалификация чл. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, с цена на иска 59.67 евро, равними на 116.71 лв. - санкционна лихва за периода от 22.03.2025 г. до 15.10.2025 г. за вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което намира, че посочените искове следва да бъдат уважени изцяло, в условията на постановеното неприсъствено решение.

Относно разноските по делото:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, доколкото ответника с поведението си е станал причина за завеждане на иска следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от негова страна разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

С оглед изхода на спора ответника дължи на ищцовото дружество и направените по заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 237.89 евро, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък, от които: разноски по настоящото исково производство в размер на 178.59 евро и разноски по заповедното производство в размер на 59.30 евро. При преценка на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци, ако са били защитавани от юрисконсулт се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В тази връзка съдът имайки предвид размерът на предвиденото възнаграждение за защита по дела с определен материален интерес, визирано в разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на ищцовото дружество в настоящото производство в размер на 102.26 евро. При преценка на същото съдът взе предвид, както фактическата и правна сложност на делото, така също и размера на определено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на ищцовото дружество в хода на образуваното заповедно производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

На основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Д. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Бели лом” № 4, вх. 1, ет. 5, ап. 19 ДЪЛЖИ НА „Бест Кепитъл България“ ЕАД /предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД/, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 21, Бизнес център „***“ ет. 2, чрез пълномощника юрисконсулт В. Лефтерова сумата от 966.64 евро, равними на 1 890.58 лв., представляваща главница по Договор за кредитен лимит на физическо лице, ползван чрез платежна карта № 5486914 от 09.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2026 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 93/29.01.2026 г. по ч. гр. дело № 36/2026 г. по описа на Районен съд – Луковит.

3

На основание чл. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Д. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Бели лом” № 4, вх. 1, ет. 5, ап. 19 ДЪЛЖИ НА „Бест Кепитъл България“ ЕАД /предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД/, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 21, Бизнес център „***“ ет. 2, чрез пълномощника юрисконсулт В. Лефтерова сумата от 56.23 евро, равними на 109.98 лв., представляваща договорна лихва за периода от 19.03.2025 г. до 15.10.2025 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 93/29.01.2026 г. по ч. гр. дело № 36/2026 г. по описа на Районен съд – Луковит.

На основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Д. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Бели лом” № 4, вх. 1, ет. 5, ап. 19 ДЪЛЖИ НА „Бест Кепитъл България“ ЕАД /предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД/, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 21, Бизнес център „***“ ет. 2, чрез пълномощника юрисконсулт В. Лефтерова сумата от 59.67 евро, равними на 116.71 лв., представляваща санкционна лихва за периода от 22.03.2025 г. до 15.10.2025 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 93/29.01.2026 г. по ч. гр. дело № 36/2026 г. по описа на Районен съд – Луковит.