Решение № 1282 от 21.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1282 гр. Пловдив, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330102255 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищецът А. И. Ч. е предявила срещу А. М. Ч. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, находящ с в гр. П., ул. „Ч. т.“ № *, ет.*, ап.*, ведно с прилежащото избено помещение № *, както и 4,89% идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж, ведно с 4,89 % ид. части от поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. П., ул. „Ч. т.“ № *.

С исковата молба е предявено и искане на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, да бъде осъден ответникът, който единствен ползва имота, да заплаща на ищцата средномесечния пазарен наем на имота, за времето от влизане в сила на нарочното определение до окончателно извършване на делбата.

В исковата молба се излагат съображения, че страните са бивши съпрузи, като бракът между двамата е прекратен с Решение № ***** г., постановено по гр. д. № **** г. на Районен съд Пловдив. По време на действието на брака между страните, с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № ****г. от 1

**** г. на Служба по вписванията гр. П. двамата придобили процесния недвижим имот. Продажната цена за същия била платена, чрез банков кредит изтеглен от двамата съпрузи, срещу което била учредена договорна ипотека върху имота в полза на „Българска пощенска банка“АД, обективирана в нотариален акт № ***, том*, дело № *** г. от *** г. Доколкото с развода съпружеската имуществена общност се е прекратила, от съда се иска да допусне и извърши делбата на процесния имот при равни права от по ½ идеална част за всяка от страните. С оглед изложеното се предявяват исковите претенции.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от А. М.

Ч., с който се излагат съображения за допустимост, но частична неоснователност на предявения иск, като се оспорват заявените от ищеца квоти в съсобствеността. Предявено е възражение за частична трансформация на лично имущество. Не се оспорва, че процесния имот е закупен от страните през време на брака помежду им, чрез банков кредит. Навеждат се доводи, че срокът за погасяване на договора за кредит е 300 месеца, като до прекратяване на брака месечните вноски по кредита са обслужвани със средства от брачен произход. Доколкото обаче след прекратяване на брака банковият кредит се е обслужвал само от ответника, то само ½ идеална част от имота е придобита от страните като съпрузи, при равни права. Сочи се също, че към момента на закупуване имотът бил със степен на завършеност – груб строеж, като за довършване на строителството и привеждане на имота в състояние, годно за живеене, ответникът е вложил лични средства в размер на 14250 евро, с произход – продажба на апартамент – лично имущество, осъществена на **** г., като тези лични средства са вложени от ответника за полагане на мазилка и подови настилки, изграждане на ВиК и ел. инсталации, закупуване и монтаж на хидромасажна вана и два климатика. Предвид изложеното се сочи, че ответникът притежава дял от процесния имот в размер на ¾ идеални части, а този на ищцата е в размер на ¼ идеална част.

По отношение искането за постановяване на привременни мерки се възразява, че в бракоразводното решение са зачетени правата на ползване и на двамата собственици, като ищцата ще отсяда в жилището при престоите си в България и доколкото ответникът не препятства това ползване, на ищцата не се дължи обезщетение.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск за делба с правна квалификация чл. 34, ал. 1 от ЗС.

Не е спорно между страните, а и от представеното по делото решение № **** г. по г.д.№ ****г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в законна сила на **** г. се установява, че страните са сключили граждански брак на**** г., прекратен с развод от посочената дата – **** г.

Не се спори, а и от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, т. **, дело № *** г. от **** г. на Служба по вписванията гр. П. се установява, че страните са придобили през време на брака си, чрез договор за покупко – продажба процесния недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Ч. т.“ № *, ет.*, ап.*.

С оглед датата на прекратяване на брака приложение към имуществените отношения на страните относно придобитото през време на брака помежду им намира действащия Семеен кодекс от 2009 г. (§4 ПЗР от същия), в който според чл. 21, ал. 1 вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съгласно чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното, като посочената законова презумпция е оборима.

В тази връзка основният спорен въпрос между страните е придобил ли е ответникът по – голям дял от процесния имот в резултат от вложени лични средства за изплащане на отпуснат на страните кредит за закупуване на жилището, както и такива за извършване на ремонт на същото, в този смисъл налице ли е частична трансформация на лични средства.

По възражението на ответника по чл. 23, ал. 2 от СК:

Според константната практика на ВКС, за да се признае пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, и да се уважи иск/възражение по чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК, в тежест на ищеца – бивш съпруг е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1. придобивната стойност на имота; 2. размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК; 3. влагането на тези средства за 3 придобиване на имуществото (Решение № 35 от 13.07.2021 г. по гр. д. № 1783/2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение ). Също така в Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че критерият за преобразуване на лично имущество в закупения по време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства – дали са лични или общи. Следователно от значение за преценката е произходът на вложените средства към релевантния момент на закупуването.

При това положение доводите на ответника, че притежава по – голям дял в съсобствеността доколкото е вложил лични средства, такива от продажбата на личен имот, за извършване на основен ремонт на процесния имот (след неговото закупуване), както и че след прекратяване на брака между страните е обслужвал сам банковия кредит, изтеглен за закупуване на процесния имот, се явяват неотносими, доколкото касаят обстоятелства, настъпили след релевантния момент на придобиване на собствеността върху имота. Поради това не се налага коментар дали посочените твърдения в тази посока са установени.

За пълнота следва да се посочи, че погасяването от единия съпруг, с лични средства, на задълженията по договор за банков кредит, поети във връзка с изплащането на цената на купен през време на брака недвижим имот, не влияе на правата на страните, които те имат в съсобствеността на този имот към момента на неговото придобиване, а поражда само облигационни задължения за другия съпруг (определение № 415/11.11.2020 г. по д.

№52/2020 г. на ВКС, II г.о. и цитираната в него практика на ВКС ). Същото се отнася и до вложените лични средства в извършен ремонт след закупуване на имота, които отново пораждат само облигационни претенции между страните.

В случая с протоколно определение № ***** г. по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че продажната цена на процесния имот към датата на закупуването му е платена със средства изцяло от отпуснат банков кредит, като имотът е закупен в степен на завършеност груб строеж. Доказателство за последното са и представените по делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека акт № ***, том *, вх. рег. № **** г. на Служба по вписванията Пловдив и Договор за кредит за покупка на недвижим имот **** г., от които се установява, че имотът е 4 закупен изцяло със средства от кредит отпуснат и на двамата съпрузи, като солидарни длъжници, през време на брака им, обезпечен с договорна ипотека, върху имота.

Следователно посочената законова презумпция за съвместен принос не е оборена. Процесният недвижим имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. С прекратяването на брака, на основание чл. 26, ал.1 от СК съпружеската имуществена общност е прекратена, като всеки един от съпрузите е получил по 1/2 ид. части от придобитото в общността.

По отношение на допустимостта на делбата досежно поземления имот:

Дворното място се явява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. По силата на ал.3 на посочената разпоредба недопустимо е извършване на делба на общите части. Това произтича от предназначението на общите части, а именно: да обслужват всички самостоятелни обекти в сграда, респ. всички съсобственици на дворното място. Въпреки това когато предмет на делбата е отделен обект в сграда на собственост, до делба се допуска същият, както и припадащата се идеална част от земята, върху която е построена сградата, тъй като същите се явяват принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС /така Решение № 138/04.05.2010 г. по гр.д. № 265/2009 г. на ВКС, 1 ГО; Решение № 241/18.01.2017 г. по гр.д. № 2440/2016 г. на ВКС, 1 ГО, и Решение № 20/20.01.2017 г. по гр.д. № 5364/2016 г. на ВКС, 1 ГО/.

В настоящия случай, процесните 4,89% ид. част от поземления имот съставлява прилежаща част към самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, поради което следва да бъдат допуснати до делба заедно с него.

При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №****, с адрес на обекта: гр. П., ул. „Ч. т.“ № *, ет. *, ап. *, ведно с прилежащи части: изба № * с площ от 5.77 кв.м. и 4.89 % идеални части от общите части на сградата, ведно с 4,89 % ид. части от поземлен имот с идентификатор ****, между страните, при квоти от по 1/2 идеална част за всеки.

По искането по чл. 344, ал.2 ГПК:

Съобразно посочената разпоредба, съдът с решението по допускане на 5 делба или във всеки момент след това, по искане на някоя от страните може да извърши временно разпределение на имотите до окончателното извършване на делба или да определи сума, която някой от съделителите, който ползва имота, следва да заплати на останалите.

Относно фактическото ползване на съсобствения имот между страните е налице спор дали ответникът възпрепятства ползването му от ищцата, съгласно постановеното между тях при прекратяване на брака. В тази връзка от страните по делото са ангажирани свидетелски показания на двама свидетели. Свидетелят Б. И. С. – без роднинска връзка със страните заявява, че след развода между страните жилището останало да се ползва от ответника А. Ч.. Ищцата се прибирала в България 2 – пъти годишно, като отсядала при сестра си, защото процесният апартамент бил предоставен на ответника и на нея й било забранено от него да го посещава. След развода, ищцата се изнесла от жилището и там живеел ответникът с новата си приятелка. Съдът кредитира показанията на този свидетел, доколкото са логични, последователни и конкретни.

Свидетелят С. М. Ч. – брат на ответника, сочи че в изпълнение на бракоразводното решение, ответникът осигурявал достъп на ищцата при прибиранията й в България, но самият Ч. не е бил пряк свидетел това и не виждал А. да пребивава в жилището след развода. Брат му живеел в жилището след развода с приятелката си, а когато А. се прибирала в България отсядал при приятелката си, но свидетеля не си спомнял кога за последно се е случило това. Показанията на този свидетел не се кредитират при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед обстоятелството, че е брат на ответника и дадените от него показания са общи, при липса на спомен за всяко от конкретно посочените обстоятелства, чието установяване е от значение в случая.