Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3478 от 22.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 13174/2025
Вид
Решение № 3478
Подписан
22.05.2026
В сила
23.06.2026
Състав
Биляна Магделинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3478 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря Маргарита Ив. Д. като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20251100113174 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД от Г. Р. Е. срещу М. С. Б. за връщане на получена без основание сума в общ размер от 41 700лева, преведена по сметка на ответника, като с превод от 23.04.2021г. сумата от 25 700 лева и два превода от 27.05.2021г., всеки в размер на 8 000 лева -общо 16 000лева.

В исковата молба са изложени съображения, че поради приятелски отношения между страните, ищецът превел по сметка на ответника процесните суми, като в преводните нареждания е посочено основание превод. Излага че през пролетта на 2021г. продал съсобствен имот, от което получил стойността на притежавани от него идеални части, след което на 23.04.2021г. превел по сметка на ответника сума в размер на 25 700лева без да е сключен между тях договор. Твърди, че преводите са направени при липса на основание, поради което е поканен ответника да върне същите, но това не е направено към датата на исковата молба.

Ответникът М. С. Б. в писмения си отговор изразява становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че е бил в близки отношения с ищеца, с който съжителствали и имали интимна връзка, че ищецът извършил твърдените три банкови превода за посочените в исковата молба суми в общ 1 размер 41700 лв. по банкова сметка на ответника. Оспорва сумите да са получени без основание, тъй като страните се познават от м. април 2018г. и живеят/съжителстват заедно (вкл. интимна връзка) от м. октомври 2018г. в собственото на ответника жилище до раздялата им на 30.08.2025г. През цялото време ищецът живеел в апартамента на ответника, който плащал всички разходи (негови и общи) ипотека, кредит за вилата му, за лек автомобил, комунални сметки – ток, вода, телефон, телевизия, интернет, храна/ресторанти, почивки, дрехи, лекарства гориво, застраховки, цигари, консумативи, техника, най-модерния и скъп телефон на всеки две години (за ищеца), други стоки и услуги, абсолютно всичко. Ищецът не плащал за абсолютно нищо, като понякога превеждал суми по изключение. Използвал доходите си лично за себе си (най-вече за хазарт) и изцяло разчитал на доходите на ответника за издръжка. Често се случвало да взима пари от ответника без негово знание и съгласие. Сумата от 25 700 лева, както и другите две суми от по 8000 лв. са от продажбата на недвижим имот (както е посочено в исковата молба), като преводите са извършени без ответникът да е искал тези пари. Основанието на преводите според самия ищец било заявено от него на ответника е, че живее в неговото жилище и ответникът плаща за всичко. През периода, в който са съжителствали заедно (7 години) страните имали общи финанси, като под това се разбира, че ответникът плащал за всичко, а ищецът от време на време плащал за нещо или превеждал пари по сметката на ответника. След отправени от ищеца спрямо ответника закани за убийство на 03 и 04.09.2025г., по които е образувано ДП 1636/23.09.2025 по описа на 04 РУ-СДВР. пр.пр. №38704/2025 г. на СРП. образувано по чл. 144, ал. 3. т. 1, вр. ал. 1 от НК, последният окончателно прекратил отношенията си с ищеца. Между страните има заведени множество преписки основно в 04-то РУ СДВР, образувано е и досъдебно производство № 181/2025 г. по описа на РУ Ихтиман. пр.пр. № 1873/2025 г . по описа на РП-Самоков.

Твърди, че изплатил пълната стойност по договор за кредит с „УниКредит Булбанк” АД. ЕИК: 831919536, изразходван за покупка от ищеца на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър” с peг. № ******** с цена 36 830лева, платена от банковата сметка на ответника по сметка на продавача на превозното средство „Еспас Ауто“ ООД. Впоследствие през м. януари 2025 г. ищецът продал автомобила си и получил пълния размер на цената по своя банкова сметка, като не възстановил никаква част от същата на ответника.

2

Причината този разход да бъде направен от страна на ответника е обстоятелството, че към момента на покупката страните живеят заедно и отношенията им са добри, а ищецът искал да има автомобил, но не бил в състояние да си го позволи.

Ищецът превел от собствената си банкова сметка по банковата сметка на ищеца сума в размер на общо 48 045,80 лв. в периода от 06.08.2018г. до 05.09.2025 г., превеждани за да може ищецът да разполага със суми за живот, като всички суми са изисквани от ищеца и превеждани от ответника.

Платените от ответника суми са в общ размер от 84 875,80 лв., като предявява възражение за прихващане на претендираното с исковата молба вземане с посочената сума.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който е получил нещо без основание или с оглед неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В исковата молба са изложени съображения за начална липса на основание за плащане на процесните суми, тъй като ищецът ги платил без посочено правно основание. Основателността на предявения иск се обуславя от установяването на две обстоятелства, че процесните суми са платени на ответника, както и че плащането е без правно основание. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва да установи плащането на исковите суми, а ответникът наличието на основание за задържане на полученото.

По делото не са агажирани доказателства от ответника за наличие на правно основание за получаване на процесните суми. Същият излага доводи, че е заплащал всички разходи на ищеца и общи на двамата за ипотека, кредит за вилата му, за автомобил, комунални сметки, по време на фактическото им съжителство и интимна връзка, поради което е получил процесните суми като компенсация за полученото. По време на съжителството им ищецът не заплащал нищо, но понякога превеждал суми на ответника по изключение.

Към писмения отговор е приложено извлечение от сметката на ответника, в което е посочено в периода 05.08.2018г.-20.09.2025г. какви преводи са правени към контрагенти, като е видно, че по сметка на ищеца са преведени различни 3 по размер суми с посочено основание „захр.“.

В писмения отговор са изложени твърдения за фактическо съжителство между страните, при което те са установили междуличностни отношения от такова естество, че е възникнала търпимост спрямо ползваните от насрещната страна движими и недвижими вещи. Във връзка с възникналите междуличностни отношения страните са превеждали различни суми по сметките си, за задоволяване възникналите нужди и да изпълнение на поети неформално ангажименти. Ако волята на страните е била да уредят отношенията си чрез правна сделка и са налице съвпадащи волеизявления относно съществени елементи на сделката може да се прави извод за основанието, на което са получени процесните суми. Ако страните са искали да уредят отношенията си чрез правна сделка- дарение, заем, заем за послужване, наем и др., то същите са имали възможност да го направят изрично чрез сключването на такава сделка.

В случая ответникът излага доводи, че през процесното съжителство всяка от страните е търпяла използването на своите вещи от другата страна без възражения, тъй като водещи са били личните им отношения. Доколкото при търпимите действия фактическата власт върху вещта се придобива със съгласието на собственика, то не възниква облигационна връзка, включително такава от извъндоговорно естество, като гесция или неоснователно обогатяване.

Между страните не е спорно и към исковата молба са приложени доказателства, от които се установява, че ищецът е извършил три банкови превода в общ размер 41 700 лв. по банкова сметка на ответника, като сумата от 25 700лева е преведена на основание превод, а две суми от по 8000лева са преведени без посочено основание. Не е спорно, че сумите са постъпили по сметка на ответника, чиято е доказателствената тежест да докаже, че е налице правно основание за задържане на сполученото. Както е изложено по-горе, твърденията за разменени между страните суми във връзка с фактическото им съжителство, не води до извод за възникнала облигационна връзка, която да послужи като доказателство за наличие на правно основание. Предвид изложеното се установяват предпоставките за уважаване на предявения иск за връщане на суми, платени без основание в процесния размер.

По възражението за прихващане с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от 4

ЗЗД, съдът приема следното:

Направено е възраженеи за прихващане на сума в общ размер от 84 875,80лева, от които 36 830лева, платена от ответника пълна стойност по договор за кредит с „Уни Кредит Булбанк“АД , изразходвана за покупка от ищеца на лек автомобил „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег.№ С********, като цената на автомобила е платена по сметка на продавача на превозното средствво „Еспас Ауто“ООД; и сумата от 48 045,080лева преведена от ответника по банкова сметка на ищеца в периода 06.08.2018г. до 05.09.2025г., платени на ищеца за издръжка.

Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си, при направено изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД в посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението.

В случая е направено изявление за прихващане на насрещи задължения от страна на ответника, което е предявено в съдебното производство и е достигнало до знанието на другата страна. За да настъпят последиците от прихващането вземането на прихващащия трябва да съществува към момента на извършването на компенсаторното изявление.

От представеното с писмения отговор извлечение от сметката на ответника, удостоверяващо извършените преводи по сметка на ищеца и на трето лице Еспас Ауто ООД, се установява, че преведените на ищеца суми са с основание „захр.“, а по сметка на Еспас Ауто ООД е преведена сума в размер на 36830,00лева на основание „ДОГОВОР-Д-850308/08.04.2022г. Дачия Дъстър.

Следователно се установява, че сумата от 36 830,00лева е платена във връзка с посочения договор по сметка на трето лице, като не са представени доказателства, че посоченият автомобил е платен вместо ищеца, както и същият да се е задължил да възстанови сумата по договора.

Ищецът не оспорва, че МПС Дачия е закупено за него и представя извлечение от сметката си, от което се установява, че на 22.03.2024г. е платил на ответника сума в размер на 12 700лева, а на 24.04.2024г. е заплатил сумата от 12 100лева на основание „Въстановяване на платена сума за МПС Дачия“ .

Следователно е налице признание от страна на ищеца, че сумата за покупка на 5 лекия автомобил Дачия е преведена от ответника по сметка на трето лице, като автомобилът е купен за ищеца и му е предоставен за ползване. Освен това е поел задължение да върне платеното по този договор на ответника.

Представени са доказателства, че ищецът е върнал 24 800лева от продажната цена, след което остава дължима сума в размер на 12 030лева, която не е възстановена от ищеца, а не са ангажирани доказателства лекият автомобил да му е дарен, поради което остава непогасен от него остатък в посочения размер.

Относно претенцията за прихващане на сума в размер на 48 045,080лева, преведена от ответника по банкова сметка на ищеца в перида 06.08.2018г. до 05.09.2025г. за издръжка, следва да се вземе прведвид обстоятелството, че ищецът не отрича получаването на посочените в извлечението от банковата сметка на ответника суми, преведени от него на основание „захр.“. Изложени са само твърдения, но липсват доказателства за това, че ответникът по това време работел в банка, като сумите преведени по сметка на ищеца са му давани лично от него да захранва сметката му за удобство.

За установяване на посочените обстоятелства не са ангажирани от ищеца доказателства, поради което следва да се приеме за установено по делото, като безспорно, че сумата от 48 045,80лева е преведена по сметка на ищеца от ответника. В тежест на ответника е да докаже наличието на правно значимо основание за задържане на полученото. В тази връзка не са ангажирани докателства, поради което следва да се приеме за доказано, че към датата на предявяване на възражението за прихващане в полза на ответника съществува вземане от ищеца за сума в размер на 48 045,80лева, която е платена без основание и подлежи на връщане.