Присъда № 9 от 12.04.2023, Районен съд - Поморие

МОТИВИ на присъда № 9/12.04.2023 г. по НЧХД № 140/2022 г. по описа на РС – Поморие

Производството е образувано по тъжба от П. Т. Т., с постоянен адрес гр.Бургас, кв. „Черно море“, ул. ... против Г. З. М., с постоянен адрес гр.София, бул. „Д... № ....

Повдигнатото с тъжбата обвинение е за това, че на 19.06.2022 г., в общ.Поморие, на плаж между къмпинг „Ахелой“ и комплекс „Уейв Резорт“, подсъдимият причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

От съда се иска да приеме за установено наличието на престъпление по чл.130, ал.1 НК /квалифицирано в тъжбата по чл.131, ал.1 ГПК/ , извършено спрямо частния тъжител от подсъдимия, да му наложи справедливо наказание за същото и да осъди подсъдимия да заплати на частния тъжител сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на пострадалия от престъплението, като се претендират от частния тъжител и направените от него разноски по делото.

С разпореждане № 244/19.07.2022 г., е даден ход на тъжбата, при правна квалификация на престъплението, предмет на обвинението по чл.130, ал.1 НК /частният тъжител не определя квалификацията на престъплението – Решение № 472/16.10.2001 г. по н. д. № 424/2001 г., II н. о. на ВКС/, приет е за разглеждане предявения от частния тъжител граждански иск и същият е конституиран в качеството на граждански ищец в производството.

В съдебно заседание частният тъжител, лично и чрез редовно упълномощен повереник – адв.Р. С., поддържат тъжбата и предявения граждански, както и искането за присъждане на разноски.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник адв.И. К., който оспорва тъжбата и предявената гражданска претенция, иска признаване на подсъдимия за невинен и отхвърляне на гражданския иск. Също претендира разноски.

След като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от фактическа страна следното.

Съгласно представения по делото препис от договор от 01.06.2022 г., „Ахелой Проджект“ ООД гр.Варна е възложил на „Сателит 2016“ ЕООД гр.Несебър срещу възнаграждение да организира и управлява водноспасителната дейност на морски плаж „Къмпинг „Ахелой“, част ІІІ“ за периода от 01.06.2022 г. до 30.09.2022 г., с подлежаща на обезопасяване площ с дължина на бреговата линия от 548 м, при 4 спасителни поста.

Установява се от служебно изготвената и приложена по делото справка за трудови договори, както и от останалите събрани по делото доказателства, че към инкриминираната дата 19.06.2022 г., подсъдимият Г. Здарвков М. е заемал длъжността „Спасител“ при работодателя „Сателит 2016“ ЕООД, по силата на трудов договор от 20.04.2022 г., с месторабота горепосочения морски плаж.

Установява се от доказателствата по делото, в това число от показанията на св. Г.А. Т.а (съпруга на тъжителя), че сутринта на 19.06.2022 г., частният тъжител П. Т. Т., свидетелката и негова съпруга и тяхната дъщеря М. Т.а се намирали на плажа между комплекс „Уейв Резорт“ и къмпинг Ахелой, като свидетелката и дъщеря им били под чадър на пясъка, а частният тъжител ловял риба в морето с две въдици, поставени между 3 и 4 спасителен пост на охраняваната от „Сателит 2016“ ЕООД брегова ивица, видно и от показанията на св.И. З.

М., също спасител при горепосочения работодател.

По същото време на плажа се намирали и много други хора, в това число и св.Л.С.С..

1

Тъй като въдиците на тъжителя били поставени в охраняемата зона и предвид опасността от увреждане на плажуващите от рибарските куки, какъвто инцидент вече бил възникнал през 2021 г., видно от показанията на св.Д. И. Н., управител на комплекс „Уейв Резорт“, св.И. М. се приближил към частния тъжител и поискал от него да премести въдиците си от охраняемата зона по горепосочените причини, на което тъжителят Т. отказал с аргумент, че на мястото риболовът не е забранен.

Св.М. разказал за случилото се на колегата си спасител и подсъдим Г. З. М., който на свой ред се приближил към тъжителя и поискал от последния да махне въдиците си от мястото, което тъжителят отново отказал да стори.

Виждайки, че тъжителят няма намерение да премести въдиците си подсъдимият М. хвърлил едната от тях в морето, а другата настъпил, при което тъжителят Т. му нанесъл два или три удара с юмрук в гърдите, видно от показанията на св.Л.Ст. както и тези на св.А.Н.К. и св.П.

С. С., последните двама също спасители на плажа, след което подсъдимият М. на свой ред нанесъл удар с юмрук в главата на тъжителя, в резултат на който на Т. била причинена разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда, безспорно установена от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 266/20.06.2022 г., издадено от съдебен лекар при отделение по съдебна медицина при „УМБАЛ-Бургас“ АД, което телесно увреждане довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Във връзка с възникналия инцидент на мястото били извикани полицейски служители, а на тъжителя оказана медицинска помощ.

Поради нанесената му рана тъжителят ползвал отпуск за временна неработоспособност от 7 дни, видно от представения по делото болничен лист от 20.06.2022 г.

Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от горепосочените от съда доказателства, установени от гласните и писмени доказателствени средства – показанията на свидетелите Г.А. Т.а, И. З. М., А.Н.К., Д. И. Н., П. С. С. и най-вече показанията на св.

Л.С.С., която е непредубедена и заинтересована от изхода на делото, от СМУ и от материалите по преписка вх. № 320000-3484/20.06.2022 г. на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, изискани от съда и приложени по делото.

За установяване на горепосочената фактическа обстановка съдът не кредитира показанията на св.Т.а, в частта им, в която свидетелката сочи, че около нея, тъжителят и дъщеря им е имало само един мъж и е нямало други плажуващи, както и че тъжителят не е бутал или нанасял удари на подсъдимия, че подсъдимия е тръгнал да напуска мястото на конфликта, но се е обърнал и ударил тъжителя, тъй като в тази им част показанията на свидетелката категорично се опровергават от показанията на останалите свидетели и най-вече от показанията на незаинтересованата св. Л.Ст..

Въз основа на установените факти и закона съдът прие следните правни изводи.

На посочените в тъжбата дата и място - 19.06.2022 г., общ.Поморие, на плаж пред комплекс „Уейв Резорт“, между подсъдимия Г. З. М. и частния тъжител П. Т. Т. възникнал конфликт по повод осъществяван от тъжителя риболов с две въдици в охраняваната от подсъдимия, като спасител брегова ивица на посочения плаж.

Извършването от тъжителя на риболов на плажна ивица на Черно море, посещавана от множество хора, включително на такава, отдадена на концесия или стопанисвана по друг начин, не е нормативно забранена дейност, но е обществено неприемлива и укорима такава, предвид характера и способите за осъществяването й в конкретния случай, а именно посредством риболовни съоръжения – рибарски куки, които поставят в опасност здравето на почиващите на плажа и намиращите се в морето.

При констатираната неприемлива и укорима дейност на тъжителя подсъдимият извършил 2 действия по прекратяването й, като поканил тъжителя да премести въдиците си, като при отказа на последния да го направи настъпил едната въдица, а другата хвърлил в морето, при което тъжителят предприел по отношение на подсъдимия нападение по смисъла на чл. 12 ал.1 от НК, нанасяйки му удари с юмруци в гърдите.

Съгласно т.2 от ППВС № 12/29.11.1973 г. по н.д. № 11/1973 г., нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др., каквото именно поведение се установява да е демонстрирано от тъжителя в случая.

Съдът намира, че в случая поведението на подсъдимия преди предприетото от тъжителя нападение, изразяващо се в настъпване на едната въдица на тъжителя и хвърляне на другата в морето, не представлява провокация към неизбежна отбрана, при която „отбраняващият се“ съзнателно провокира с активни действия нападение с цел да причини телесна повреда на определено лице /т.3 от от ППВС № 12/29.11.1973 г./ и това е така, тъй като действията на подсъдимия са целели прекратяване на извършвания от тъжителя риболов, а не са били насочени към провокиране на нападение от тъжителя, с цел подсъдимия да му нанесе телесна повреда.

На следващо място по делото не се установява нападението на тъжителя по отношение на подсъдимия да е било прекратено, в това число да е било отблъснато от нападнатия или трети лица, нападателят сам да се е отказал да го завърши или да го е завършил /т.5 от ППВС № 12/29.11.1973 г./, тъй като подсъдимият е ударил тъжителя непосредствено след нанесените от последния по отношение на подсъдимия удари.

При установеното непосредствено и противоправно нападение от страна на тъжителя, нанасяйки удар на тъжителя подсъдимият е действал при неизбежна отбрана, но при превишаване пределите на същата, по смисъла на чл.12, ал.2 от НК.

Съгласно т.7 от ППВС № 12/29.11.1973 г., по силата на чл.12, ал.2 от НК, превишаване пределите на неизбежната отбрана е налице само ако защитата явно несъответства на характера и опасността на нападението, като последните трябва да се преценяват с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай, защото между тях не може да се прави точно разграничение и някои обстоятелства могат едновременно да имат значение и за характера, и за опасността от нападението. Към характера на нападението се отнасят примерно видът и обектът на защита - обществените отношения, които се засягат, а когато нападението е престъпление, и обстоятелствата, които характеризират степента на обществената опасност, с оглед на която законодателят е дал и съответна квалификация на деянието. За опасността на нападението пък са от значение онези обстоятелства, които засягат интензивността на нападението, начините и средствата, с които се извършва, броя на нападателите, мястото и времето, където е упражнено насилието и др. Следователно защитата може и да не съответства на нападението, когато с оглед определящите съответствието между нападението и защитата обстоятелства надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не възбужда съмнение.

В случая нанасяйки удари на подсъдимия тъжителят му е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в причиняване на болка /т. 16 от ППВС № 3/27.09.1979 г./, но защитата на подсъдимия, изразяваща се в причиняване на нападателя на лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия явно не съответства на нападението, тъй като надхвърля необходимото за отблъскването му.

Несъмнено нападнатият не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга и се укрива, да търси помощ от държавните и обществените органи или трети лица /т.6 от ППВС № 12/29.11.1973 г./, но при отчитане на интензивността на нападението, начинът на извършването му, личността на нападателя и нападнатия, съдът намира, че подсъдимият е могъл активно да отблъсне нападението и без да причинява на тъжителя процесната телесна 3 повреда.

Деянието не е извършено от подсъдимия при превишаване пределите на неизбежната отбрана, дължащо се на уплаха или смущение и в случая не е налице хипотезата на чл.12, ал.4 от НК, тъй като от доказателствата по делото не се установява подсъдимия да се е намирал в особено психическо състояние на уплаха или смущение, което е ограничавало в значителна степен възможността му правилно да прецени обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана.

От субективна страна, превишаването на пределите на неизбежната отбрана е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, в това число е съзнавал, че отблъсква нападението на пострадалия по несъответстващ начин, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в причиняване на пострадалия на разстройство на здравето, неопасно за живота и е искал настъпването на тези последици.