Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 34 от 03.06.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 337/2021
Вид
Решение № 34
Подписан
03.06.2021
В сила
02.06.2021
Състав
Красимир Георгиев Ненчев, Мариана Илиева Димитрова, Албена Георгиева Палова

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 ал. 2 т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 33 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 34 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Пазарджик , 02.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир Г. Ненчев

Албена Г. Палова

Мариана И. Димитрова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20215200500337 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване действията на съдебния изпълнител.

По описа на ДСИ при РС Панагюрище е образувано изпълнително дело № 24/ 2021г.

С Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ изх. № 553/29. 03. 2021г. ДСИ е уведомил длъжника,че следва да заплати разноски за принудително изпълнение в размер на 720лв. Това изпълнително действие се обжалва от длъжника в изпълнителното производство П. Г. И., ЕГН **********, с оплаквания за незаконосъобразност на изпълнителното действие. Искането е да се отмени обжалваното изпълнително действие. Прави се искане за присъждане на разноските в производството по обжалването .

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателите в изпълнителното производство. Взискателите оспорват жалбата с твърдението ,че жалбата е неоснователна. Искането е да се потвърди обжалваното изпълнително действие , като правилно и законосъобразно .

По делото са представени и мотиви от ДСИ. .В мотивите се поддържа становището , че жалбата е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна .

Правни изводи .

Подадената жалба е процесуално допустима .

В текста на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК е предвидена възможността длъжника да обжалва разноските по изпълнението . Задължителни указания по приложението на тази правна норма са дадени в т. 2 на ТР № 3/10. 07.

2017г. на ОСГТК на ВКС по въпроси на изпълнителното производство . Посочено е, че по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК подлежи на обжалване всеки акт на СИ, с който се определят разноски в изпълнителното производство ,без да е необходимо издаването на изпълнителен лист за разноските. Вземането за разноски се реализира принудително в самото изпълнително производство, като акта на СИ представлява пряко 1 изпълнително основание. Това важи и за случаите , когато разноските по принудителното изпълнение са посочени в ПДИ. В случая разноските по принудителното изпълнение са посочени в ПДИ.

В текста на чл. 79 от ГПК , чл. 29, чл. 33 и чл. 34 от ЗЧСИ е посочено ,четаксите и разноските по принудителното изпълнение се внасят авансово от взискателя, но са за сметка на длъжника, освен в хипотезите на чл. 79 ал. 1 от ГПК. Конкретният казус не попада сред изброените изключения.

Според съдебната практика на ВКС (виж Определение № 676/27. 11. 2015г. по т. д. № 393/ 2015г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС ) таксите и разноските в изпълнителното производство включват :

-таксите за образуване на изпълнителното производство;

-всички авансово заплатени от взискателя такси и разноски за приложените изпълнителни способи ;

-разноските за процесуално представителство на взискателя;

В случая длъжника обжалва определените от СИ разноски за процесуално представителство на взискателя в изпълнителното производство .

Разгледана по същество жалбата е неоснователна .

Две са основните възражения , които са направени в жалбата.

На първо място се твърди ,че изпълнителното производство, което има за предмет привеждане в изпълнение на определен от съда начин на реално ползване на съсобствен имот е в интерес и на двете страни ,поради което разноските в изпълнителното производство следва да се поемат от страните ,така както са направени .

Възражението е неоснователно .

Според утвърдената съдебна практика на ВКС ( виж Р. № 275/ 30. 10. 2012г. по гр. д. № 444/2012г. на 2-ро гр. отд. на ВКС,постановено по реда на чл. 290 от ГПК ; Определение № 389/ 08. 10. 2010г. по гр. д. № 293/2010г. на 2-ро гр. отд. на ВКС ;) в производството по разпределяне на ползването направените разноски от страните за държавни такси и технически експертизи следва да се понесат от страните съобразно правата им в съсобствеността . Разноските за възнаграждения на адвокат се поемат от страната, която ги е направила .При въззивно обжалване разноските се разпределят по общите правила на ГПК, съобразно уважаване или отхвърляне на жалбата . Това разрешение относно разноските е относимо в исковото производство . То не намира приложение в изпълнителното производство, тъй като по отношение на разноските в изпълнителното производство съществуват специални правни норми,които бяха посочени по – горе .

Второто възражение в жалбата е относно размера на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство . Изложени са съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение по правилата на Наредба № 1/ 09. Х07. 2004г. за минималните размера на адвокатското възнаграждение. Въззивната инстанция счита ,че в тази част жалбата е лишена от предмет на обжалване , тъй като няма акт на СИ по направеното искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, който акт да подлежи на обжалване по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК. В случая компетентен орган , който следва да се произнесе по искането за намаляване на адвокатското възнаграждение като първа инстанция е СИ, тъй като се касае за намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Актът на СИ, с който окончателно се определя размера на разноските за процесуално представителство в изпълнителното производство ще подлежи на обжалване по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК. По тези съображения ще следва в тази част да се прекрати производството пред окръжния съд и делото да се изпрати на СИ за произнасяне по направеното искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя . При евентуално обжалване на акта на СИ ,жалбата следва да се разгледа по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.

2

С оглед изхода на спора пред окръжния съд в тежест на жалбоподателя ще следва да останат разноските по обжалване действията на СИ.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изпълнителното действие на ДСИ при РС Панагюрище по приемане на разноските, направени от взискателя в изпълнителното производство, материализирано в Разпореждане от 24. 03. 2021г. и в Поканата за доброволно изпълнение.

ИЗПРАЩА жалба вх.№ 1/ 06. 04. 2021г. В ЧАСТТА относно искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на ДСИ при РС Панагюрище по за произнасяне по компетентност, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Решението е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3